Сила седеше на предната лява седалка на лимузината, паркирана край черквата „Темпъл“, стискаше ключовия камък в потните си ръце и чакаше Реми да завърже Тибинг отзад с въжето, което бяха намерили в багажника.
Накрая прислужникът се провря през спуснатата преграда и се намести зад волана.
— Здраво ли го завърза? — попита албиносът.
Реми се подсмихна, отърси се от дъжда и погледна през рамо към Лий Тибинг, който едва се виждаше в тъмното купе.
— Никъде няма да избяга.
Сила чу приглушените викове на англичанина и разбра, че Реми му е залепил устата със същия изолирбанд, с който по-рано бяха залепили неговата.
— Ferme ta gueule!83 — извика Реми на господаря си и натисна един от бутоните на пулта. Тъмното стъкло зад тях се вдигна. Тибинг изчезна и гласът му утихна. Прислужникът погледна Сила. — Достатъчно отдавна слушам жалкото му хленчене.
След няколко минути — вече бяха потеглили — мобилният телефон на Сила иззвъня. „Учителя.“ Той развълнувано отговори.
— Ало?
— Радвам се, че те чувам, Сила — разнесе се познатият глас с френски акцент. — Това значи, че си в безопасност.
Албиносът също толкова се радваше да чуе Учителя. Бяха изтекли часове и операцията съвсем се бе отклонила от плана.
— Ключовият камък е в мен.
— Това е чудесна новина — отвърна Учителя. — Реми с теб ли е?
Сила се изненада, че Учителя произнася името на Реми.
— Да. Той ме освободи.
— Както му наредих. Съжалявам, че се наложи толкова дълго да останеш в плен.
— Физическото неудобство няма значение. Важно е, че ключовият камък е наш.
— Да. Трябва веднага да го получа. Времето е от огромно значение.
Сила нямаше търпение най-после лично да види Учителя.
— За мен ще е чест.
— Сила, искам да ми го донесе Реми.
„Реми ли? — След всичко, което беше направил за Учителя, Сила смяташе, че той трябва да занесе ключовия камък. — Учителя покровителства Реми, така ли?“
— Усещам разочарованието ти — рече Учителя. — Това ми показва, че не разбираш какво имам предвид. — Той сниши глас. — Повярвай ми, предпочитам да получа ключовия камък от теб — от Божи човек, вместо от престъпник, — но трябва да се справя с Реми. Той наруши заповедта ми и допусна сериозна грешка, която излага цялата ни задача на опасност.
Сила потръпна и погледна към Реми. Отвличането на сър Лий не беше според плана и сега трябваше да решат какво да правят с него.
— Ние с теб сме Божи хора — прошепна Учителя. — Не можем да се отклоним от целта си. — Последва злокобно мълчание. — Единствено поради тази причина искам Реми да ми донесе ключовия камък. Разбираш ли?
Сила долови гняв в гласа на Учителя и това го изненада. „Реми не можеше да не покаже лицето си — помисли си той. — Трябваше да го направи. Нали спаси ключовия камък?“
— Разбирам.
— Добре. Заради собствената си безопасност трябва веднага да се скриеш. Полицията скоро ще започне да търси лимузината и не искам да те заловят. Opus Dei има ли център в Лондон?
— Естествено.
— Ще те приемат ли там?
— Като брат.
— Тогава иди там и се скрий. Ще ти се обадя веднага щом получа ключовия камък и реша настоящия си проблем.
— В Лондон ли сте?
— Направи каквото ти казах и всичко ще е наред.
— Добре.
Учителя въздъхна, сякаш дълбоко съжаляваше за онова, което трябваше да направи.
— Време е да поговоря с Реми.
Сила подаде телефона на спътника си. Съзнаваше, че това навярно ще е последният телефонен разговор на Реми Легалудек.
Реми взе телефона. Знаеше, че този нещастен монах няма представа каква съдба го очаква след като е изпълнил задачата си.
„Учителя те използва, Сила. А твоят епископ е пионка.“
Реми все още се удивляваше на способността на. Учителя да убеждава. Епископ Арингароса напълно му беше повярвал. Бе го заслепило собственото му отчаяние. „Арингароса изгаряше от желание да повярва. — Въпреки че не харесваше особено много Учителя, Реми се гордееше, че е спечелил доверието му и му е помогнал. — Заслужих си възнаграждението.“
— Слушай ме внимателно — каза Учителя. — Закарай Сила до центъра на Opus Dei и го остави на няколко преки оттам. После продължи за Сейнт Джеймс Парк. Той е точно до Парламента и Биг Бен. Спри на Хорс Гардс Уей. Там ще поговорим.
Връзката прекъсна.
Млъквай (фр.). — Б. пр.