Лондонският център на Opus Dei бе скромна тухлена сграда на Орм Корт 5 срещу Норд Уок при парка „Кенсингтън“. Сила никога не бе идвал тук, ала докато се приближаваше пеш към сградата, изпитваше все по-силно усещане за сигурност. Въпреки дъжда Реми го беше оставил на няколко преки от сградата, за да не излиза с лимузината на главна улица. Албиносът нямаше нищо против да повърви. Дъждът действаше пречистващо.
По предложение на прислужника Сила беше избърсал глока си от отпечатъците и го бе хвърлил в един уличен канал. Радваше се, че се е избавил от него. Сега се чувстваше по-лек. Краката още го боляха, но беше издържал и на много по-силни болки. Чудеше се обаче за сър Лий, когото Реми бе завързал в колата. Британецът сигурно ужасно страдаше.
— Какво ще правиш с него? — беше попитал Сила. Реми бе свил рамене.
— Учителя ще реши. — В гласа му се долавяше странна окончателност.
Дъждът заваля по-силно, намокри тежкото му расо и подлюти раните от предишния ден. Беше готов да остави зад себе си греховете от последните двадесет и четири часа и да пречисти душата си. Бе изпълнил задачата си. Прекоси площадчето пред центъра и не се изненада, че вратата е отключена. Отвори я и влезе в тясното фоайе. Когато стъпи върху килима, на горния етаж прозвуча приглушен електронен сигнал. Звънецът бе нещо обичайно за тези центрове, чиито обитатели прекарваха почти целия ден в молитви. Сила чу раздвижване и скърцане на дървен под.
Появи се мъж в расо.
— Какво обичате? — Любезните му очи сякаш не забелязаха сепващия външен вид на Сила. — Виждам, че сте наш брат.
— Казвам се Сила — отвърна той.
— Американец ли сте?
— Да, пътувам. В града съм само за един ден. Може ли да остана тук?
— Разбира се. На третия етаж има две свободни стаи. Да ви донеса ли чай и хляб?
— Благодаря. — Сила умираше от глад.
Качи се в скромната стая, съблече мокрото си расо и коленичи в молитва по набедреник. Чу, че домакинът му оставя поднос пред вратата. Сила довърши молитвите си, хапна и легна да спи.
На първия етаж иззвъня телефон. Слушалката вдигна прелатът от Opus Dei, който бе занесъл чай на Сила.
— Тук е лондонската полиция. Търсим един монах албинос. Съобщиха ни, че е възможно да е при вас. Виждали ли сте го?
Прелатът се сепна.
— Да. Случило ли се е нещо?
— В момента при вас ли е?
— Да, моли се в стаята си. Какво има?
— Оставете го да се моли — нареди полицаят. — Не казвайте нито дума на никого. Веднага ще пратя хора.