Factotum (Момче за всичко) - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 2

ПоезияИз „Septuagenarian Stew“

Чарлз БуковскиПътя до гроба

Жената на Толстой билаусойницаи в една леденостуденанощтя отново го заялаи той излязъл от къщатаза да избяга отнеяи хванал пневмонията коятого убила.после написалакнигаза товакаквокопелебилтой.

Чарлз БуковскиДо последния ден или нощ на твоя живот

„Това, което имаш, на мен не ми трябваа това, което ми трябва — го нямаш“каза му тяи той се пъхна вдрехите и колата сии подкара надолу по улиците нанощтаи мислеше, това, което имамми трябва, всъщност, непрекъснатовсе повечеи повече.той паркира пред баравлезеизпи едноуиски с бираза разредителпосле отиде до телефонанабраномера.„здравей“ казатя.„здравей“ каза той. „азняма да севърна.“„а дрехите ти?“„изхвърли ги“той затворивърна се набараза още.„как е?“попитабармана.„все същото“отговоритой.„нищо ново,а?“„не.“барманът отиденякъдеа тойгледаше в чашата суиски и си мислеше,стари приятелю, ти можеши да ме убиеш,но ти имаштова, което на мен митрябва.той се усмихнаи гозачака.

Чарлз БуковскиПричина и следствие

най-добрите често умират от собствената си ръкапросто за да се махнат,а тези които оставаттака и не могат да разбератзащо му е притрябвало на някойда се махнеот тях.

Чарлз БуковскиБорецът

Хемингуей и в гроба го усещавсеки път щом биковете хукнат по улиците наПамплонапактой сядаскелетът тракачерепът иска да пийнеочните кухини искат слънцемладите бикове са красиви,Ърнести ти същобешенезависимокакво казват тесега.

Чарлз БуковскиНикъде

добре, къде са теХемингуеевците, Т.С. Елиътовците, Езра Паундовцитеи. и. къмингсовците, Джефърсовците, Уилям КарлосУилямсовците?къде е Томас Улф? УилямСароян? ХенриМилър, Селин, ДосПасос?къде сате? мъртви, знамно къде са за-местниците, къде сановите?за мен, днешната банда е шайкалигави измамници.къде е Карсън МакКълърс?къде е поне един?къде саняколко? Къде сате?какво се е случило, какво не се еслучило?къде е нашият Тургенев? нашият Горки?Не питам заДостоевски, няма заместникзаФьодор Михайлович.нотези сега, какво представляватте: правят дребните сисензации, що за сръчна некадърност, що задосада отезик, що завъпиющ копелдашки заговорсрещу буквитесрещу страницитесрещу вдишването ииздишванетотова етази загуба на естествена икрасива мощ.Оглеждам се иГледамиКазвам: къде саписателите?

Чарлз БуковскиПровал

Уилям Сароян казва: „Аз провалихживота си като се ожених два пътиза една и съща жена.“винаги ще се намира нещо да провали живота ни,Уилям,всичко зависи откакво или коени откриепърво,ние винаги смеузрели и готовида бъдемвзети.проваленият живот енещо нормалнои за мъдритеи задругите.чак когато този проваленживотстане наштогавание разбирамече самоубийците,пияниците, лудите,затворниците, дрогите,и т.н.са толкова обикновеначаст от съществуваниетоколкото гладиолитедъгатаураганъти нищода не останев кухненскияшкаф.

Чарлз БуковскиРожден ден

пием с Нормън Мейлърв апартамента му в ШатоМармонттой ми разказва за някаква нощкогато бил с ЧарлиЧаплин.Нормън знае как да разкажехубава история.после е време да отидемна рожден денна един продуцентза когото и двамата работим.Казвам на Нормън че Холивудме ужасява и че сестрахувам запроклетата сидуша.взимаме асансьора за надолукъм паркингамомчето от паркингаприближава с колата ми.„и аз карам БМВ“ казваНормън.„какъв цвят?“ питамаз.„черен“ казватой./моето също е черно./„мъжките копелета карат черниБМВ-та“ казвам муаз.влизаме вътреи аз потеглямс машинатакъмБулеварда наЗалезите.

Чарлз БуковскиВинаги

важнитенещасаочевиднитенещакоито никойникоганеказва.

Чарлз БуковскиПариж

никогадори и в по-спокойни временане съммечтал дакарам велосипед изтози градс барета на главатааКамювинагиме евбесявал.

Чарлз БуковскиВ чест на това

ти никога няма да ме измамиш защотосъм работил толкова други неща, гадни неща,и знам чеписането е една от най-лесните работиза вършене: толкова много часове прахосваш,с толкова много жени сезабъркваша най-хубавото е —дори и не си помисляш че сиписателпросто изключваш и вампирясвашието за това е живота:доколкото е възможнода не се напрягашпреди смъртта си /предпочитаммиговете спокойствиепред случайните дарове щастие./разбира се, това, което човек предпочитаневинагиидва макар писането да е една от най-благодатнитепрофесии,ти ще откриешче дори когатоимаш успехболката и объркването и ужасът отживотане спират тогаваа продължаватразточителнода дават на твоя електрически Ай Би Ем всеповече и повечеда предъвквада мъдридокато ти се пазиш от данъчните власти, жени,пиене наркотици, хазарт… самоубийствени сутринии така нататък…винаги стазипоследна година от твоя живот, която се втурвакъм теб катопушечен изстрел…да, писането е най-добрият начинда я караш:предпочитам да ме намерятмъртъв върху тази пишеща машинакакто/ха! ха! ха!/някой критици мислятче вечесъм.няма значение:нуждая се единствено отсвоите пишещипръстии нищожноколичествоболка.

Чарлз БуковскиМойто приятелче

седя под тазисветлинагледайки Буда.Буда сесмеена меннавсичко:отидохметолкова далечи не стигнахменикъде.живяхметолкова дългоноизобщоедва ли.Буда сесмее.Буда естатуетката отпорцеланкоято стоисрещу ментази вечерстиховетене идват.