115
О, как те лъжех, като писах там:
„Не мога да обичам аз по-жарко.“
Но не допусках аз, че този плам
е можел да гори от туй по-ярко.
Но като имах времето пред вид,
разколебало клетви и стремления,
изменящо закони, в чийто щит
се притъпяват твърдите решения,
уверен само в днешния си ден,
недоверчив към всеки по-далечен,
защо те лъгах: „Тоя порив в мен?
Нима той може да е по-сърдечен?“
За възрастен аз взех едно дете,
а любовта е детство: ще расте.