42579.fb2 Сонети - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 147

Сонети - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 147

146

Душа, ядро на моя свят греховен,

душа, метежен пленник на нощта,

ти изнемогваш, мреш от глад духовен,

пилееш се във външните неща.

Ти, гостенката, пръскаш щедри средства

за този свой наемен дом, без смут

натрупваш ти за червея наследства,

от теб добити с непосилен труд.

Расти душа! Граби от днес нататък

от тялото усещания ти.

Изчерпвай всяка радост без остатък,

живей в разкош, но външно не блести.

Смъртта ще спре пред тоя жив кипеж.

Смъртта е тлен, а ти, душа, не мреш.