154
Почивал Купидон във сън дълбок
до свойта факла — източник на страсти.
Видели нимфи дремещия бог
и се стаили в околните храсти.
И факлата, захвърлена в страна,
която много мъки причинила,
една от тях в прохладната вълна
на пенестия ручей потопила.
Нагрели се студените води.
Мнозина в тях намерили спасение.
Аз също идвах често тук преди,
от твоя чар да търся изцеление.
Нагрява даже ручея страстта,
но ручей не охлажда любовта.
КРАЙ
I
© 1972 Владимир Свинтила, превод от английски
William Shakespeare
Sonnets, 1609
Уилиям Шекспир
Сонети
Преводач Владимир Свинтила
Държавно издателство — Варна, 1972
Свалено от „Моята библиотека“ http://purl.org/NET/mylib/text/2833