90
Към мене щом ще стинеш, то сега,
когато с всички съм в раздор, изстивай.
Бъди за мен и ужас, и тъга,
последната ми загуба не бивай!
Скръбта когато превъзмогна, ти
недей да ме раниш последен скрито.
За да не свърша доубит почти
след бурна нощ и утро дъждовито.
Но щом ме видиш, че стоя едва,
от мерзости притиснат до стената —
върви си днес, да срещна днес това
безмилостно коварство на съдбата:
бедата, злото, ужасът нелеп,
да се лиша завинаги от теб.