На другата сутрин Абдуллах земният отишъл при приятеля си Абдуллах морския. На главата си носел кошница, пълна с най-вкусни плодове. Като стигнал морето, той извикал:
— Абдуллах морски!
Абдуллах морският излязъл, поздравил го и взел приготвените плодове. Кошницата му напълнил със скъпоценности от морското съкровище. Абдуллах земният се върнал в къщи. Взел няколко перли да продаде на пазара. Когато златарите видели какво носи, помислили, че е крадец, и повикали стражата да го арестува. След като го оскърбили и били, завели го при царя. Царят го попитал учудено:
— Откъде си взел тези скъпоценности?
Абдуллах земният му разказал цялата си история. Царят го утешил, укорил златарите и стражата и ги наказал за постъпката им. Царят харесал рибаря за добрите обноски и големия ум и му казал:
— Парите, синко мой, се нуждаят от висок сан, за да ги покровителствува от обидите на неразумните и злобните. Аз ще те оженя за дъщеря си, ще те направя мой везир и никой от днес няма да се осмели да ти причини страдание.