Сложил го царският син до майка му и зачакал да види какво ще прави то. Момченцето припълзяло, прегърнало майка си и турило на шията й огърлицата. Изведнъж красавицата се съживила, отворила очи и се надигнала от ковчега.
Царският син толкова се зарадвал, че просто не знаел какво да прави от радост.
Качил той на коня красавицата и детето и полетял към двореца. Пристигнал и още отдалеч извикал:
— Ето моята жена и синът ми!
Излезли да го посрещнат царят и царицата и се спуснали да прегръщат и целуват снахата.
Влязла тя в двореца, спомнила си всичко, що е преживяла, и се разплакала. От очите й закапали сълзи-бисери и се посипали по пода.
Видяла красавицата след това черната дъщеря на царския слуга и я досмешало. Засмяла се и разцъфтели наоколо й рози и теменуги.
Злия слуга и неговата дъщеря завързали за опашките на два коня и ги разчекнали, а царският син заживял щастливо със своята красавица.