Едно време живял един сиромах. Той бил толкова беден, че жената му и децата му могли само да мечтаят за парче хляб. Станал една сутрин този сиромах, сбогувал се със семейството си и тръгнал да търси работа.
Дълго време скитал той и все не можел да намери, докато най-сетне се пазарил за двадесет рубли на година да стане слуга на един търговец.
Търговецът обикнал много своя слуга за неговото трудолюбие и честност. Прослужил сиромахът една година и рекъл:
— Стана вече година, откак ти работя. Заплати ми, господарю, колкото ми се пада, трябва и за семейството си да помисля, в голяма немотия го оставих.
Досвидяло му се на търговеца да даде двадесет рубли и рекъл:
— Какво да ти дам? Двадесет рубли ли, според уговореното, или две късметлии петачета?
Слугата помислил и отговорил:
— Дай по-добре две късметлии петачета.
Търговецът казал:
— Сега заминавам по търговия, ще ходя и в твоята страна и ще занеса на семейството ти две късметлии петачета.
Съгласил се сиромахът и останал да работи още една година. Търговецът заминал. По едно време, гледа — в един град продават котка.
— Котка за две петачета! — викали продавачите. — Котка за две.
Решил търговецът да купи котката с двете късметлии петачета. Купил я и продължил пътя си. Пристигнал в друг град. Гледа, щом сложат хората богата трапеза, отрупана с отбор ястия, веднага изскачат огромни плъхове, нахвърлят се върху трапезата и унищожават всичкото ядене. Гонят ги хората, удрят ги и с пръчки, и с тояги — напразно, не могат да излязат наглава с тях.
Взел търговецът, че пуснал своята котка. Хвърлила се тя върху плъховете и ги издушила до един.
Зачудил се много царят на този град — той никога не бил виждал котка — и взел да моли търговеца да му даде котката.
Търговецът не се съгласявал:
— Не мога — рекъл той, — котката е чужда, не е моя!
Но не, царят не го оставял на мира:
— Ще ТИ дам, каквото поискаш, купи на стопанина й друга котка, само ми остави тази!
Придумали най-после търговеца, дали му за котката безброй бисери и скъпоценни камъни, натоварили всичко това на мулета и камили и го изпратили.
Занесъл търговецът цялото това богатство на жената на слугата си и й рекъл:
— Изпраща ти го твоят мъж.
Не му повярвали нито жената, ни децата на сиромаха; какво е това нещо, да не е сън?
Върнал се у дома търговецът и казал на сиромаха:
— Видях близките ти, всички са живи и здрави — но дума не продумал, че им занесъл такова богатство.
Изминала се и втората година. Сиромахът пак помолил да му се плати, но търговецът не искал да се лиши от такъв честен и добър работник и му рекъл:
— Какво да ти дам? Двадесет рубли ли, според уговорката, или две късметлии петачета?
Помислил, помислил слугата и отговорил:
— Дай ми две късметлии петачета!
Заминал отново търговецът по работа и взел със себе си двете петачета на своя слуга, за да ги даде на семейството му — увил ги отделно в една хартийка.
Пристигнал той в един град, гледа — продават огледало и викат:
— Огледало за две петачета! Огледало за две петачета!
Купил търговецът това огледало за двете петачета на своя слуга и продължил пътя си. Пристигнал в друг град, а там живеел царят.
Царят тъкмо се женел. Поканили и търговеца на сватбата, като богат и знатен човек. Отишъл той, гледа — облекли, пременили царя, поднесли му леген с вода и царят се оглежда в него като в огледало.
Видял това търговецът, донесъл на царя огледалото и му го подал.
Царят се слисал:
— Какво е това? — Той не знаел, че на света има огледала.
Взел царят да моли търговеца: дай ми, та дай ми това огледало, поискай ми, каквото щеш за него!
Търговецът му дал огледалото, а царят го надарил с разни стоки и безчет добитък.
Закарал търговецът цялото това богатство на жената на своя слуга, привършил работите си, върнал се в къщи и рекъл на сиромаха:
— Ходих при домашните ти, всички са живи и здрави. Предадох онова, което си изпратил.
Само че пак не казал какво богатство им занесъл.
Изминала се и трета година. Решил вече сиромахът да се върне в къщи при семейството си и помолил господаря си да му плати. А търговецът пак го попитал:
— Какво да ти дам? Двадесет рубли ли, според уговореното, или две късметлии петачета?
— Две късметлии петачета — отговорил сиромахът. Зарадвал се търговецът и рекъл:
— Добре, върви си. Аз ще те науча на три неща, които ще ти послужат в живота, и ще ме запомниш с добро. Първото е: когато вървиш по пътя, каквото и да намериш, вземи го, занеси го в къщи и го зарови пред прага. Второто е: който и да те попита за нещо — откъде е то, не казвай, че знаеш; и третото е — не откривай пред никого сърцето си!
Изпратил търговецът слугата си, надарил го богато и на прощаване му казал:
— Стигне ли те беда, обади ми се, ще ти помогна.
Мъчно му било дори на сиромаха да напусне господаря си, но много му се искало да види близките си. Сбогувал се и тръгнал.