— Какво се е случило, откъде е всичкото това богатство? Разказали му, че търговецът им го е донесъл.
Разбрал тогава сиромахът, че търговецът нарочно го е питал какво иска за своя труд и че не само две петачета е носил на семейството му; разбрал, но нищо не казал на близките си.
А те не можели да му се нарадват: наобиколили го, запрегръщали го и го зацелували, разпитали го как е прекарал тези три години в чуждата земя.
Станали на другата сутрин и що да видят — само за една нощ израснала пред самия им праг висока топола, цялата отрупана с бисер и скъпоценни камъни. Откъснали няколко, а на мястото им се появили нови.
Жената попитала мъжа си:
— Какво е това? Откъде се взе?
Нищо не казал мъжът, скрил как и от какво е израснала пред прага им тази топола.
А в същия град живеел един княз. Той му завидял много: как така един сиромах, доскоро слуга, да забогатее толкова, че да се облича по-добре от всички в града, да носи сребърен пояс, какъвто няма никой, и всички все него да гледат и за него да приказват!
Решил князът, каквото и да стане, но да напакости на този честен и добър човек. Устроил разкошен пир, поканил гости, а на слугите си заповядал:
— Не слагайте нито един нож на трапезата!
Насядали всички гости да ядат и да пият, поднесли им различни блюда, варени и печени, но колкото и да търсили, не видели нито един нож на трапезата. От всички страни се разнесли гласове:
„Нож, нож донесете!“
Никой не донесъл нож.
Станал тогава някогашният сиромах, извадил кинжала си и го подал — на стопанина. Князът взел в ръце кинжала, погледнал го и рекъл:
— Какво е това? Кой ти е дал този кинжал? Това е кинжалът на баща ми, кога си го откраднал?
Засрамил князът някогашния сиромах, опозорил го пред всички гости. Само че онзи не простил обидата. Запрепирали се двамата и решили спора си така: ако князът разбере от какво и как е израснала чудната топола — и кинжалът ще стане негов, и всичко, на което сложи три пъти ръка, ще е негово; не разбере ли — и кинжалът, и цялото богатство ще остане на сиромаха.
Сговорили се, определили срок: и ден, и час — за всичко се споразумели. А сиромахът останал в двореца.
Подкупил князът една стара магьосница и я изпратил при жената на този честен човек да узнае от какво е израснала тополата. Подучил я какво да говори — и й обещал щедри дарове.
Отишла магьосницата в това щастливо семейство, поздравила стопанката със сладки думи, заумилквала й се и почнала да я разпитва — от какво и как се е появила тополата.
Замаяла й се главата на стопанката от сладките думи на магьосницата и обещала да разбере всичко от мъжа си.
През нощта, когато другите заспали, жената почнала да разпитва мъжа си:
— Ако ме обичаш, кажи ми, как е поникнала тази топола?
— Остави ме, жено, не ми е до приказки сега, пък и защо ти е да знаеш? Това не е твоя работа! — рекъл мъжът й.
— Как да не е моя работа? Аз жена ли съм ти, или не, та не искаш и да говориш с мене. Да не съм ти враг, та нямаш и капчица вяра в мен?
Разсърдила се жената на мъжа си, взела да се кара с него и стигнало дотам, че го придумала да й разкаже как е станало всичко. Зарадвала се жената, почнала да милва мъжа си:
— Колко си добър и мил, ето на, такъв мъж обичам!
Отишла й пак на гости старата магьосница. Заприказвала сладко-сладко, започнала да се подмилква на стопанката и да я разпитва за тополата.
Разказала й жената всичко, което узнала от мъжа си. Зарадвала се магьосницата и побързала да отиде при княза, да му каже, че е успяла, и да получи обещаната награда.
Научил всичко князът, зарадвал се; не може да дочака кога ще получи цялото богатство на някогашния сиромах. Обещал дори на хитрата магьосница да й позволи да обере веднъж чудната топола.
А предишният слуга изпратил да кажат на господаря му каква беда го е постигнала. Търговецът се приготвил завчас и му се притекъл бързо на помощ.
Научил се князът, че търговецът е пристигнал, поканил го в двореца и го настанил в отделна стая, за да не може да помогне на предишния си слуга. Само че търговецът надхитрил княза и не дал да сторят зло на човека, който така честно му служил три години. Взел една котка, замилвал я и заговорил високо, та да може някогашният му слуга да го чуе от съседната стая:
— Писанке, аз не ти ли казах да не откриваш никому сърцето си? Слушай сега и запомняй: утре, когато князът те попита откъде имаш кинжала, ти му кажи: „Разбойници убиха баща ми в гората и оставиха забит в сърцето му този кинжал. И ако кинжалът е твой, тогава ясно е, че ти си убиецът на моя баща!“ Писанке, щом тръгне князът по стълбата на твоя дом и сложи три пъти ръка на перилата й, ти го бутни, срежи бързо трите стъпала заедно с перилата, хвърли му ги и извикай: „Ето това, на което три пъти сложи ръка, повече нищо не ти се пада!“ Чу ли, писанке, разбра ли?
Слушал бившият слуга търговеца и запомнял всичко.
Настъпило уреченото утро. Отишъл князът в определеното време в двора на някогашния слуга. Отишли заедно с него и множество хора — похвалил се бил вече князът на всички, че ще накара онзи сиромах да му даде цялото си накрадено богатство. Взел в ръце скъпия кинжал и заговорил:
— Слушайте всички! Нека той каже откъде има кинжала на моя баща, ако не го е откраднал!
Някогашният сиромах не му дал и да се доизкаже.
— Разбойници убиха баща ми в гората и оставиха забит в сърцето му този кинжал. И щом кинжалът е твой, тогава е ясно, че ти си убиецът на моя баща!
Зашумели, заприказвали всички в един глас, спомнили си, че наистина баща му е убит от разбойници.
Разбрал князът, че работата му отива на зле и губи, спуснал се към дома на някогашния сиромах, затичал се но стълбата и извикал:
— Това е мой дом, според уговореното никой не може да ми го отнеме!
Някогашният сиромах блъснал княза, срязал в миг трите стъпала, хвърлил му ги и рекъл:
— Ето ти трите стъпала, до които се докосна, повече нищо не заслужаваш!
Паднал князът, гледа — само трите стъпала му останали. Наобиколили го хората, взели да му се заканват и да го проклинат, дето обвинил в кражба невинен човек и се опитал да го опозори пред всички, а отгоре на това намислил и цялото му богатство да присвои. Изплашил се князът, изгубил ума и дума от срам и страх, забравил и тополата, и цялото богатство, чудел се само как да се махне оттам. Отнели му кинжала и го върнали на стопанина му.
А князът, едва жив от срам, хукнал да бяга към къщи. Бягал, без да се обръща назад.