— Това ти се пада заради твоето злодейство! — извикал той на царя и откъснал главата на третата птичка.
Повалил се мъртъв цар Вятър, а Еленко отишъл при Елена Прекрасна и й рекъл:
— Е, да тръгваме!
— Иди — казала му Елена Прекрасна, — мини през девет стаи, а в десетата стои вързан конят на цар Вятър. Това не е кон, а вихър; ще го възседнем и ще полетим.
Намерил Еленко коня и повикал Бабаханджоми. Извадил от ушите му такъмите и сам възседнал змея, а Елена Прекрасна качил на коня вихър. Полетели двамата и отнесли Елена Прекрасна при годеника й. Отпразнували богата сватба и всички благодарили на Еленко.
А царят баща в това време очите си изплакал, цялото си царство в черно облякъл. Тъгувал за синовете си. Нямал вече надежда да ги види живи.
Напирували се юнаците в дома на невестата, качил Бабаханджоми на гърба си къщичката с тримата вътре и тръгнали.
Минали покрай змея, който проливал река от сълзи за Елена Прекрасна. Еленко му казал:
— Искаш ли да видиш Елена Прекрасна?
— Ех, господарю, кой ще ми даде да я видя?
— Гледай — отговорил Еленко.
Погледнал змеят Елена Прекрасна, ослепила го красотата й, стопил се за миг и издъхнал.
Тръгнали по-нататък. Пренощували в двореца на петоглавите и деветоглавите змейове, които Еленко изтребил, и продължили пътя си.
Останало им още пет месеца път.
Спрели се веднъж да починат край една гора.
Долетели през нощта три гълъба и кацнали на едно клонче. Първият казал:
— Щом царят научи, че неговият син води Елена Прекрасна, ще му подари една пушка. Тя ще гръмне и ще убие царския син. А който подслуша нашия разговор и разкаже това, ще се вкамени и ще умре!
— Тъй да бъде — потвърдили другите два гълъба.
Вторият гълъб казал:
— Щом научи царят, че синът му пристига, ще му изпрати подарък коня си. Царският син ще яхне коня и ще падне мъртъв. А който ни подслуша и издаде това, ще се вкамени и ще умре!
— Тъй да бъде! — потвърдили пак гълъбите.
А третият гълъб казал:
— И още нещо ще се случи: когато пристигнат, през нощта ще излезе вампир и ще удуши и двамата — и царския син, и Елена Прекрасна. А който ни подслуша и издаде това, ще се вкамени и ще умре!
Като казали това, гълъбите отлетели. Еленко чул всичко, но никому не казал.
На сутринта влезли пак тримата в къщурката и змеят полетял.
Научил се царят, че синът му си идва жив и здрав и води със себе си Елена Прекрасна. Изпратил му подарък една пушка, но Еленко се спуснал, грабнал пушката и не я дал на брата си, а я захвърлил надалече.
Натъжил се царският син: „Баща ми е изпратил пушка, оказал ми е уважение, а Еленко я захвърли надалече“.
Изпратил след това бащата своя кон на сина си. Еленко върнал и коня.
Натъжил се пак царският син, но нямало какво да прави.
Пристигнали най-после. Баща им ги посрещнал и ги поздравил. Отпразнували и тук богата сватба.
Излязъл тогава Еленко и освободил Бабаханджоми.
— Благодаря ти за всичко. Иди си сега и си живей на свобода!
Змеят си отишъл, а Еленко се промъкнал в покоите на младоженците, скрил се зад вратата и зачакал. Те заспали, но Еленко бдял. И как ще заспи, когато знае какво чака приятеля му! Стои на стража и държи готов меча си.
Точно в полунощ се появил вампирът. Приближил се той дебнешком, отворил уста вече, още малко, и ще се нахвърли върху младоженците да ги удуши. Замахнал Еленко с меча си и съсякъл вампира. Накълцал го на парчета и го хвърлил под кревата.
На сутринта младоженците станали, без да подозират какво се е случило през нощта.
Отишли слугите да разтребят стаята и какво да видят — под леглото на младоженците парчета мърша! Разгневил се царят — кой се е подиграл така с тях?
Почнали да мислят и да умуват. Стоварили цялата вина върху Еленко: той и по пътя показал неуважение към царския син — пушката захвърлил и коня върнал. Сигурно и сега пак той се е подиграл над тях.
Еленко се защищавал:
— Аз винаги съм ви желал само доброто. Не ме питайте нищо, повярвайте ми и ме оставете и аз да живея и да се радвам с вас.
Не му повярвали, разсърдили се и искали всичко да им каже.
— Добре тогава — казал Еленко, — ще ви разправя, но да не ви е тежко после, че аз толкова съм се грижил за вашето щастие, а вие сами сте ме погубили! Оная нощ, когато си почивахме край гората, долетяха три гълъба, кацнаха на едно клонче и почнаха да си говорят. Единият рече: „Когато наближат до града, царят баща ще изпрати на сина си пушка; пушката ще гръмне и ще го убие. Който ни издаде, ще се вкамени!“
Казал това Еленко и се вкаменил до колене.
Разбрали тогава всички каква е работата и започнали да го молят:
— Стига, не говори повече!
— Не — рекъл Еленко, — щом съм започнал, трябва да кажа всичко докрай. Вторият гълъб рече: „Царят баща ще изпрати кон, а синът ще падне от коня и ще се пребие.“
Казал това Еленко и се вкаменил до пояс:
— Стига — замолили го всички, — замълчи!
— Не — казал Еленко, трябваше да ми вярвате, а сега е вече късно. Третият гълъб рече: „През нощта, когато младоженците влязат в спалнята, ще дойде вампир и ще ги удуши.“
Казал това Еленко и цял се вкаменил.