В това време Елена Прекрасна щяла да има вече дете. Но царският син не се радвал, а си мислел: „Не, трябва да върна живота на своя верев приятел, каквото и да ми струва това!“
Стегнал се той, обул железни обуща, взел в ръце желязна тояга и тръгнал на път.
Вървял и разпитвал где когото срещне:
— Как да съживя вкаменения си приятел?
Изморил се от пътя и седнал край една гора да си почине. Изведнъж от гъсталака излязъл старец. Царският син попитал и него как да спаси приятеля си. Старецът му отговорил:
— Какво се чудиш? Спасението му е в твоя дом!
Не разбрал царският син какво иска да каже старецът. А той продължил:
— Ти не знаеш, че ти се е родил син, златокъдро момченце. В него е спасението на твоя приятел. Убий го в люлката му, свари го, полей с водата вкаменения си приятел и той ще се съживи!
Тръгнал обратно царският син и по пътя си мислел: „Дете пак ще си имам, но приятел и брат няма да намеря вече!“ Дошъл си той в къщи и какво да види — златокъдрият му син лежи в люлката си и като месец грее.
Разказал царският син на жена си какво го бил научил старецът. Съгласила се Елена Прекрасна:
— Само да съживим нашия Еленко!
Направили всичко така, както казал старецът. Еленко се размърдал, отворил очи и се съживил.
Сутринта Елена Прекрасна се приближила до люлката (нали била майка, боляло я сърцето за детето й, макар че се била съгласила да се принесе то в жертва) и й се сторило, че нещо мърда вътре. Дръпнала завеската и какво да види — в люлката лежало живо златокъдрото момченце.
Зарадвали се всички. Заклали една крава и изпекли на шиш цели петнайсет овена. Четиринайсет дни се гощавали, четиринайсет дни от трапезата не станали.