А принцът възкликнал:
— Горко ти, най-жалък от всички роби, как можеш да си позволяваш да смяташ синовете на персийските царе за неверни дяволи? — И като размахал меча, той продължил: — Аз съм зет на царя: той ме сгоди за своята дъщеря и ми заръча да дойда при нея!
Като чул тези думи от устата на момъка, евнухът казал:
— Господарю мой, ако ти наистина си човек, както твърдиш, тогава тя наистина е най-подходяща за теб, а ти си прилика за нея повече от всеки друг. — И евнухът изтичал при царя, като крещял високо, късал дрехите си и си посипвал главата с пепел.
Като го чул да вика така, царят му казал:
— Какво става с тебе? Ти хвърли сърцето ми в тревога; отговаряй бързо и бъди кратък!
— О, царю — отвърнал евнухът, — ела на помощ на дъщеря си! Един дявол от царството на духовете в човешки образ, същински принц, е завладял сърцето на дъщеря ти. Заповядай да го хванат!
Като чул тези думи, царят решил да убие евнуха и се нахвърлил върху него:
— Как си могъл да изоставиш така дъщеря ми, за да дойде този демон при нея? — И царят забързал към двореца, където била дъщеря му, и като пристигнал там, видял стоящите наоколо робини и ги попитал: — Какво се е случило с дъщеря ми?
— О, царю — отвърнали девойките, — докато ние седяхме при нея и нищо не подозирахме, неочаквано сред нас се втурна този момък, който прилича на пълната луна и има толкова красиво лице, каквото не сме виждали досега, и размахваше меч в ръка. Ние го попитахме кой е и той каза, че ти си го сгодил за дъщеря си. Друго нищо ние не знаем; не знаем дори дали той е човек, или някакъв дух. Но той е целомъдрен и много вежлив, и не върши нищо неприлично.
Като чул царят тези думи, гневът му се поуталожил; той повдигнал леко завесата, погледнал вътре и видял принца, седнал до дъщеря му на приятен разговор; момъкът бил много строен, а лицето му приличало на блестящата пълна луна. Тогава царят не могъл да се сдържи от ревност към честта на дъщеря си; вдигнал високо завесата, влязъл при тях с изваден меч в ръката и се нахвърлил върху двамата млади като страшен демон. А принцът, като го видял, попитал принцесата:
— Това баща ти ли е?
— Да — отвърнала тя.
Тогава момъкът скочил, грабнал меча си и така изкрещял на царя, че онзи замръзнал на мястото си. Той дори вече искал да се нахвърли върху му с меча си, ала царят разбрал, че момъкът е по-силен от него, затова прибрал бързо меча си в ножницата и останал спокойно на мястото си, докато принцът се приближил досами него и го заговорил любезно:
— Кажи, момко, ти човек ли си, или дух?
А принцът извикал:
— Ако не зачитах гостоприемството на дома ти и честта на дъщеря ти, веднага щях да пролея кръвта ти! Как можеш да ме причисляваш към дяволите — мен, един от принцовете, потомци на персийските царе, които, ако пожелаят да ти отнемат царството, биха могли да те лишат от властта и богатството ти и да заграбят всичко, що има надлъж и нашир по твоите земи?!
Като чул тези думи, царят се изплашил, загрижил се за живота си и казал:
— Ако си един от синовете на тези царе, както казваш, как можа тогава да проникнеш без мое разрешение в двореца ми и да заплашваш моята чест, като отиваш при дъщеря ми и се представяш за неин съпруг и твърдиш, че аз съм те сгодил за нея, аз, който досега съм убивал царе и принцове, които са идвали при мен да се сватосват за нея? Кой може да те освободи от моята власт, след като робите и слугите ми веднага могат да те убият на място, щом ги повикам и им заповядам да го сторят? Кой ще те спаси от моята ръка?
А принцът, като чул тези думи от устата на царя, извикал:
— Наистина, аз ти се чудя, чудя се и на късия ти ум! Та кажи, би ли могъл ти да си пожелаеш по-добър съпруг за твоята дъщеря от мене? Кажи ми, виждал ли си някога някой, който да ме превъзхожда по доброта, по достойнство и по владетелско великолепие, по бойци и по войски?
— Не, в името на аллаха — отвърнал царят, — но бих желал, млади геройо, да дойдеш да ме помолиш за дъщеря ми в присъствието на свидетели, за да мога да те оженя за нея пред очите на всички; защото, ако те оженя за нея тайно, ти ще ме опозориш пред всички.
Тогава заговорил принцът:
— Това вече добре го каза. Но ако ти, царю, свикаш робите и слугите, и войските си и им заповядаш да се нахвърлят върху мен и да ме убият, както казваш, то ти сам ще се опозориш, защото сред народа едни ще ти повярват, а другите ще те обвинят в лъжа. Затова те съветвам, о, царю, да постъпиш така, както аз ти предлагам!
Тогава царят казал:
— Да чуем какво имаш ти да кажеш!
— Ето какво имам да ти кажа — отвърнал принцът: — Или излез на бой сам в единоборство с мен и тогава онзи от нас, който повали врага си, ще има право над властта, или ме остави тази нощ на мира, а утре заран изведи срещу мен войската, бойците и слугите си; кажи ми само преди това колко са на брой!
Тогава царят му отвърнал:
— Войската ми се състои от четиридесет хиляди конници, без слугите ми и без робите, които са също толкова на брой.
А принцът казал:
— Като настъпи утрото, изведи ги срещу мен и им кажи: „Този човек дойде при мен да се сватоса за дъщеря ми при условие, че сам ще излезе срещу всички ви, и твърди, че може да ви победи и да ви надвие, а вие нищо няма да можете да сторите“. После ме остави да се бия с тях! Убият ли ме те, твоята тайна ще се запази напълно и честта ти ще остане ненакърнена, ако обаче аз ги надвия и победя, то тогава сам, царю, ще поискаш за зет човек като мене.
Като чул словата му, царят се съгласил с предложението, макар че думите на момъка му се сторили дръзки и той изплашил от това, че непознатият бил готов да излезе насреща на цялата войска, която той описал.
След това двамата седнали да си поприказват. После царят извикал евнуха си и му заповядал веднага да отиде при везира и да му предаде заповедта да свика за утре всички войници и да им нареди да грабнат оръжието си и да яхнат конете. Евнухът изтичал при везира и му предал заповедта на царя. Везирът веднага свикал военачалниците и велможите на царството и им заповядал да яхнат конете си и да тръгнат в пълно бойно снаряжение.
Толкоз за войската! А що се отнася до царя, той още седял в разговор с принца, тъй като неговите разумни приказки и добро възпитание много му харесали. И докато те разговаряли, настъпило утрото. Тогава царят си отишъл и седнал на трона си; заповядал на войските си да яхнат конете, да докарат добър кон за принца, един от най-добрите от неговите конюшни, и да го оседлаят със скъпи сбруи.
Принцът обаче възразил:
— О, царю, аз няма да яхна коня, преди да видя войската пред себе си и да я обгърна с поглед.
— Да бъде както ти желаеш! — отвърнал царят.
После двамата тръгнали заедно, момъкът вървял пред царя, докато излезли на равното поле; там принцът видял войската и разбрал колко многочислена е тя. Царят извикал:
— Слушайте, мъже, при мен дойде един момък да иска дъщеря ми за жена; никога досега не съм виждал по-хубав, по-сърдечен и по-смел от него. Той твърди, че може сам да победи и да надвие всички ви, казва дори, че и да сте сто хиляди, пак ще бъдете малко за него. Щом той се нахвърли срещу вас, посрещнете го с насочени копия и блеснали мечове; той се е нагърбил с голямо дело! — А на принца царят казал: — Синко, прави с тях каквото искаш!
Ала принцът отвърнал:
— О, царю, ти не си справедлив към мене! Как мога да тръгна срещу тях пешком, докато всички твои хора са на коне?
А царят отвърнал:
— Ами че аз ти предложих кон, но ти отказа. Ето ги всичките ми коне, избери си от тях, който искаш!
Тогава принцът отвърнал:
— Никой от твоите коне не ми харесва; аз ще яхна само онзи кон, с който дойдох тук.
— А къде е твоят кон? — попитал царят и принцът отговорил:
— Той се намира горе в твоя палат.
Царят попитал:
— На кое място в моя палат?