49142.fb2 Приказка за коня от абаносово дърво - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 4

Приказка за коня от абаносово дърво - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 4

А тя отвърнала:

— Но как можа да ме напуснеш? Може ли животът ми да бъде приятен далеч от тебе?

Тогава той я попитал:

— Искаш ли да ме изслушаш и да чуеш онова, което ще ти кажа?

А тя отговорила:

— Кажи всичко, каквото желаеш! Ето виж, аз ще бъда съгласна с всичко, което пожелаеш от мен, и в нищо няма да ти противореча.

И щом той казал:

— Ела с мен в моята страна и моето царство! — тя възкликнала:

— На драго сърце!

Като чул тези думи от устата й, принцът много се зарадвал, грабнал ръката й и я накарал да му даде обет пред аллах всевишния, че ще удържи обещанието си. После той се изкачил заедно с нея на покрива на палата, скочил на коня си и накарал и нея да седне зад него. Притеглил я силно към себе си, завързал я здраво за тялото си, завъртял винта на хълбока на коня и животното се понесло нагоре с двойния си товар. Щом ги видели обаче, робините се разкрещели и съобщили за случилото се на бащата на принцесата — царя, и на майка и. Двамата притичали на терасата на покрива на палата, царят вдигнал очи към небето и видял коня от абаносово дърво, който отнасял двамата млади към небесната шир. При тази гледка царят изгубил и ума и дума от страх, после се развикал и изкрещял:

— О, царски сине, моля те в името на аллаха, смили се над мен и моята съпруга и не ни разделяй с дъщеря ни!

Ала принцът не му отговорил; и тъй като все пак му минало през ума, че девицата може да съжали, задето се е отделила от майка си и баща си, той я попитал:

— О, красавице на нашето време, искаш ли да те върна при майка ти и баща ти?

А тя отвърнала:

— Кълна се в аллаха, повелителю мой, аз нямам такова желание; едничкото ми желание е да бъда с теб, където и да си. Защото любовта ми по теб ме кара да забравя всичко друго, дори баща си и майка си.

Като чул тези думи от устата й, той много се зарадвал и оставил конят да се носи леко напред, за да не се страхува тя. Така те продължили да летят все напред и напред, докато той забелязал една зелена полянка, на която бълбукал извор; там те слезли да хапнат и пийнат. После принцът отново яхнал коня, поканил принцесата също да се качи и я завързал здраво за себе си, защото се страхувал за живота й. И пак се понесъл заедно с нея във въздуха и летели, докато стигнали града на неговия баща. Голяма радост изпълнила принца и тъй като искал да покаже на принцесата своето царство и власт и да й докаже, че властта на баща му е по-голяма, отколкото могъществото на нейния баща, той спуснал коня в една градина, където баща му обичал да се разхожда, и я отвел до една беседка, издигната за баща му. Там принцът оставил коня от абаносово дърво пред входа на беседката, заръчал й да го пази и й казал:

— Остани тук, докато изпратя човек да дойде да те вземе! А аз ще отида сега при баща ми, за да приготвя палат за тебе и да ти покажа своята царска власт.

Като чула тези думи, принцесата казала зарадвана:

— Направи каквото си решил. — Защото тя си помислила, че ще влезе в двореца с всички тържествени почести, както подобава на високото й положение.

А принцът я оставил и се отправил към града и отишъл при баща си. Щом го видял, царят се зарадвал на завръщането му, тръгнал към него и го поздравил с „добре дошъл“. А принцът казал на баща си:

— Знай, татко, че аз доведох принцесата, за която ти разказах. Оставих я навън пред града в една градина и дойдох сам, за да ти съобщя това, та да приготвиш тържествена процесия и да излезеш да я посрещнеш, с което ще й покажеш своята власт, бойците и телохранителите си.

— С радост ще го сторя! — отвърнал царят.

И той веднага дал заповед жителите на града да украсят всички домове, а сам той се отправил с целия си блясък и с най-красивите си одежди вън от града, придружен от своите бойци, от царедворците и сановниците и от своите слуги, а през това време принцът взел от двореца много скъпоценности и скъпи одежди и други невиждани богатства и заръчал да украсят за принцесата един чертог със зелен, червен и жълт брокат и подредил там индийски, гръцки и абисински робини и отрупал всичко с невиждани богатства. После принцът оставил чертог и робините вътре и избързал на кон пред царя към градината; стигнал бързо беседката, където бил оставил принцесата. Потърсил я, ала не я намерил; и коня не намерил. Тогава той се ударил по челото, започнал да къса дрехите си и да се лута смутен из градината, обезумял от мъка. А като се овладял, си казал:

„Как е могла тя да узнае тайната на коня, след като аз сам не й я издадох? Може би персийският мъдрец, който бе направил коня, я е открил и я е откраднал като отмъщение за онова, което му стори баща ми!“ — Като си казал това, принцът намерил пазачите на градината и ги разпитал не са ли срещали някого:

— Видяхте ли да минава някой край вас и да влезе в тази градина?

А те отвърнали:

— Не сме виждали никой да влиза в тази градина освен персийския мъдрец, който влезе вътре, за да събира билки.

Като чул тези думи, принцът бил сигурен, че именно мъдрецът е откраднал принцесата.

А ето какво била отредила да се случи съдбата: Когато принцът оставил девойката в беседката и избързал към двореца на баща си, за да подготви там всичко, персийският мъдрец дошъл в градината да си набере няколко билки. Усетил мириса на мускус и благовония, който изпълвал цялата градина; а уханието се излъчвало от принцесата. Мъдрецът се насочил към приятния дъх и стигнал до беседката. Там неочаквано видял пред вратата коня, който бил измайсторил със собствените си ръце; сърцето му се изпълнило с ведра радост, още повече, че той бил много натъжен, задето се лишил от коня си. Сега той пристъпил към животното, проверил всичките му части и видял, че нищо не е повредено. Вече се канел да го яхне и да полети с него, когато си казал:

„Ще трябва първо да видя дали принцът не е донесъл нещо и не го е оставил тук заедно с коня“.

И той влязъл в беседката и видял там девойката, която приличала на слънцето, обливащо безоблачния небесен свод със своя блясък. Щом я видял, той веднага разбрал, че девойката е от знатен род и че принцът я е отвлякъл и я е довел с коня и я е оставил тук, за да отиде в града и се върне оттам да я посрещне с празнично шествие и големи почести. Така мъдрецът пристъпил към девойката и целунал пода пред нея; тя вдигнала поглед към него, ала видяла, че той е грозен и с ужасно тяло. Попитала го:

— Кой си ти?

А той отвърнал:

— Велика господарке, аз съм пратеник на принца; той ме изпрати при теб и ми заповяда да те отведа в една друга градина, по-близо до града.

Като чула този отговор, тя пак попитала:

— А къде е принцът?

Мъдрецът отговорил:

— Той сега се намира в града при своя баща, ала скоро ще дойде при теб, за да те посрещне с тържествено шествие и с почести.

Тогава тя казала:

— Нима принцът не можа да намери другиго да изпрати при мен, а не тебе?

Мъдрецът се изсмял на тези думи и казал:

— Велика господарке, не се оставяй да те излъжат грозното ми лице и неприятната ми външност! Ако можеше да получиш от мен онова, което получи принцът, сигурно би ме похвалила. Именно заради грозния ми вид и заради ужасната ми фигура принцът избра мен да ти донеса вестта, тъй като любовта му към теб го изпълва с ревност, а иначе той има безброй наемници, роби, слуги, евнуси и телохранители!

Чак при тези думи принцесата повярвала и се изправила, подала му ръка и го попитала:

— Дядо, какво си довел, за да ме отведеш?

— Велика господарке — отвърнал той, — ще яхнеш коня, с който дойде.

Ала тя отвърнала:

— Аз не мога да го яздя сама.

Като чул тези нейни думи, мъдрецът се усмихнал, защото вече бил сигурен, че я държи в своя власт. Затова казал:

— Аз ще яздя с тебе.

После яхнал коня, накарал девойката да седне зад него, привлякъл я до гърба си и я завързал здраво, без тя да подозира какво той смята да направи с нея. После мъдрецът завъртял винта за изкачване, тялото на коня се изпълнило с въздух, животното се раздвижило, разклатило се насам и натам и се издигнало във въздуха. И конят се понесъл с двамата на гърба си, докато градът изчезнал от погледите им. Принцесата се нахвърлила върху него: