Принцът отвърнал на царя:
— Нека аллах подкрепи силата на царя! Опиши ми всички признаци на лудостта, които си забелязал у нея, и ми кажи от колко дни тя е полудяла; освен това ще трябва да ми разкажеш и как си заловил нея, коня и мъдреца.
Тогава царят му разказал всичко от начало до край и после добавил:
— Сега мъдрецът лежи в затвора.
Принцът обаче продължил да пита:
— О, щастливи царю, а какво направи с коня, който е бил край девойката?
— Млади приятелю — отвърнал царят, — конят стои непокътнат в една от моите съкровищници.
Тогава принцът си казал:
„Мисля, че ще трябва най-напред да проверя състоянието на коня и добре да го разгледам; ако той е здрав и невредим, то аз вече съм постигнал целта си; видя ли обаче, че той не може да се движи повече, ще трябва да измисля друга хитрост, за да освободя своята любима.“
После той се обърнал към царя и казал:
— О, царю, аз ще трябва да огледам този кон, може би ще намеря нещо по него, което да ми бъде от полза при лечението на девойката.
— С удоволствие — отвърнал царят, станал, хванал момъка за ръка и го отвел при коня.
Принцът започнал да обикаля коня, разглеждал го и го опипвал и се убедил, че той е здрав и неповреден. Зарадвал се много и казал:
— Нека аллах подкрепи властта на царя! Сега ще отида при девойката, за да видя какво е и нейното положение. Защото, в името на аллаха, аз се надявам, че ще успея да я излекувам с помощта на този кон, ако аллах всевишният го пожелае.
Царят веднага заповядал да пазят добре коня и отвел принца в палата, където се намирала принцесата. Щом влязъл при нея, принцът я видял да се бие, както правела, откакто я прибрал царят, и да се въргаля по земята, ала умът й не бил помрачен, тя правела така само за да не се приближава никой за нея. Като я видял в това състояние, принцът й заговорил:
— С теб няма да се случи никаква беда, красавице на нашето време.
След това той започнал да й говори мило и любезно и накрая й пошушнал кой е. Щом го познала, тя надала силен вик и радостта й била толкова голяма, че паднала в несвяст. Царят обаче помислил, че тя получила припадъка от страх пред него. Тогава принцът прилепил уста до ухото й и й казал съвсем тихичко:
— О, красавице на нашето време, недей да направиш така, че да пролеят и моята, и твоята кръв! Въоръжи се с търпение и бъди внимателна! В мястото, където си попаднала, ти имаш нужда от търпение и от решителност, за да изпълним плановете си и да се освободим от този тираничен цар. Моят план се състои само в това, да отида сега навън при него и да му кажа, че болестта, която те е сполетяла, се дължи на умопомрачение, но аз ще му дам дума, че ще те излекувам; като условие ще поставя той да махне от теб оковите и тогава лошият дух ще те напусне. Като дойде след това при тебе, поговори с него любезни думи, за да види той, че аз съм ти помогнал да оздравееш; така ние ще постигнем всички наши желания.
— Слушам и се подчинявам! — отвърнала принцесата.
После той излязъл от помещението, където била затворена принцесата, и отишъл при царя, изпълнен с радост. Казал му:
— О, щастливи царю, за твое щастие аз открих нейната болест и лек и вече я излекувах. Затова върви сега и поговори мило с нея, бъди внимателен и нежен и й обещай да изпълниш онова, което ще я зарадва; така ще можеш да получиш от нея всичко, което желаеш.
Тогава царят отишъл при девойката, а тя, като го видяла, се изправила пред него, целунала пода пред нозете му и го поздравила с „добре дошъл“. Царят много се зарадвал и веднага заповядал на робините и на евнусите да се погрижат за нея, да я отведат в банята и да й донесат накити и скъпи одежди. Робините и евнусите влезли при нея и я поздравили любезно; тя отвърнала на поздрава им с любезни и подбрани думи. После робините я облекли в царски одежди и сложили на врата й огърлица от скъпоценни камъни; след това я съпроводили до банята, прислужвали й и я извели оттам красива като пълната луна. Като отишла след това при царя, тя го поздравила и целунала пода пред него. Царят се зарадвал много и казал на принца:
— Цялото това благоволение ми дойде от теб; нека аллах ни сподоби с още твои благодеяния!
А принцът отвърнал:
— О, царю, тя ще оздравее напълно и духът й ще се излекува докрай, ако ти излезеш заедно с всичките си войници и телохранители на мястото, където си я намерил, и заповядаш да отнесат там и коня от абаносово дърво, който са намерили при нея тогава, за да изпъдя аз там от него дявола, да го хвана и унищожа, за да не се върне никога вече той в нея!
— С най-голямо удоволствие! — отвърнал царят и веднага наредил да отнесат коня от абаносово дърво на поляната, където бил намерил девойката край коня и персийския мъдрец.
След това сам той потеглил на кон заедно с войската си и с принцесата натам; никой обаче не подозирал какво смятал да направи принцът. Щом стигнали на поляната, принцът, който все още бил облечен като лекар, казал да отведат девойката и коня на голямо разстояние от царя и от войските му. После помолил царя:
— Разрешете ми сега да запаля тамяна и да произнеса заклинанията и да вържа лошия дух, за да не се върне той никога вече в нея. После аз ще яхна коня от абаносово дърво и ще взема и девицата да поязди с мене. Щом направя това, конят ще почне да удря и рита около себе си и ще дойде при теб. В този миг всичко ще се свърши и ти ще можеш да правиш с нея каквото си искаш.
Като чул тези думи, царят много се зарадвал. А принцът яхнал коня, поставил принцесата зад гърба си, докато през това време царят и всички негови бойци го гледали какво върши. Принцът притеглил принцесата до себе си и я привързал здраво. После изведнъж завъртял винта за летене; конят се отделил от земята и се понесъл с двамата във въздуха, а бойците ги гледали учудени, докато те изчезнали от погледите им. Царят останал да чака половин ден завръщането им, но те не се върнали. Най-после той се отчаял, налегнала го голяма мъка и жал и той много се натъжил, задето загубил девойката. Сетне дал заповед на войската си да го последва и се върнал в своя град.
А сега да се върнем обратно към принца! Щастлив и блажен, той полетял към града на своя баща и спрял чак когато стигнал двореца. После отвел принцесата в един чертог и я оставил там на сигурно място. Веднага след това отишъл при баща си и майка си, поздравил ги и им съобщил, че принцесата е пристигнала, и родителите му много се зарадвали.
Така била работата с принца, коня и принцесата. Да видим все пак какво станало с царя в гръцката страна. Като се върнал в своя град, той се заключил натъжен и загрижен в двореца. Везирите му обаче дошли при него и започнали да го утешават с думите:
— Този, който отведе девойката, е магьосник. Слава на аллаха, който те предпази от неговите магии и хитрости! — Така му говорили те дълго, докато той най-после престанал да тъгува по нея.
А сега да се върнем обратно към принца. Той подготвил големи празнични трапези за жителите на града. Цял месец траяли тържествата. После той влязъл при принцесата и двамата се отдали буйно на радостта си.
Такова щастие било отредено на принца. Баща му обаче разсякъл коня от абаносово дърво и го унищожил. После принцът написал писмо на бащата на принцесата, в което му съобщил какво се било случило с нея, а също и че той се оженил за нея и че сега тя живее щастлива и в охолство при него. Той изпратил писмото с пратеник, когото натоварил с богати дарове и скъпоценности. Когато пратеникът пристигнал в града на бащата на принцесата, в Сана, в страната Йемен, той предал писмото и подаръците на царя. Царят прочел писмото, много се зарадвал, приел подаръците и отрупал пратеника с почести. После той приготвил скъпоценни подаръци за своя зет, принца, и му ги изпратил по същия пратеник. Пратеникът се върнал при принца и му разказал колко много се бил зарадвал царят, бащата на принцесата, на новината за дъщеря му; принцът също посрещнал тази вест с голяма радост. Така оттогава насетне той всяка година изпращал писмо и подаръци на своя тъст. Най-после обаче дошъл часът на царя, бащата на принца, и принцът наследил царския престол. Той царувал над своите поданици справедливо за възхвала на аллаха, така че страните му се подчинявали и хората изпълнявали всички негови нареждания. Така всички живеели сред щастие и благоденствие, радостни и доволни, докато при тях дошъл онзи, който кара радостите да замлъкнат, който скъсва връзките с живота, унищожава дворците и открива гробовете. Хвала нему, вечно живия и неумиращия никога, който властвува на земята и на небето!
Буквата алиф се изобразява с една отвесна черта. — Б. пр.