— Че това са били дъщеря ти и зет ти — казала жената на змея.
Тръгнал пак змеят след бегълците.
Дъщерята на змея казала на мъжа си:
— Я се обърни да видиш дали не идва някой!
— Вижда се нещо голямо колкото муха — казал мъжът.
— Това е баща ми.
Превърнала се девойката на непроходима гора — слънчев лъч не можел да проникне в девствените й недра, — а момъкът на старец; броди старецът край гората и събира съчки.
Приближил се змеят до него и го попитал:
— Не са ли минавали оттук момък и девойка?
— Кълна се в тази гора, че откак е израсла, друг освен тебе тук не е идвал. Аз съм стар и на мене минувачите не ми трябват.
Обърнал се змеят и поел към къщи.
Станала гората пак девойка, а старецът — момък и двамата продължили своя път.
А змеят се завърнал в къщи.
— Е, не можа ли да ги стигнеш, не ги ли хвана? — попитала го жена му.
— Не — отговорил змеят, — никой не ги е виждал. По пътя срещнах само един старец — събираше съчки край една гора; никого другиго не видях.
— Ах, ти, глупако! Тази гора е била дъщеря ти, а старецът — твоят зет! Сега и аз ще дойда, ще видим дали ще ни избягат.
Метнали се те на конете и препуснали.
Бързали бегълците, но змеят и жена му почнали да ги настигат. Девойката казала:
— Я се обърни да видиш дали не ни гони някой.
Обърнал се момъкът и рекъл:
— Вижда се нещо колкото муха.
— Това е баща ми — казала девойката и се обърнала. Гледа — двама души са. — И майка ми е с него. Сега вече не можем се отърва.
Превърнала се девойката на бездънно езеро, а момъкът — на патица.
Приближили се змеят и жена му, гледат — пред тях блести езеро, а в него плува патица. Навела се жената на змея и започнала да пие водата на езерото — цялото езеро искала да пресуши. Почнал да пие и змеят. Пили, пили, докато се пръснали.
Превърнало се езерото пак на девойка, а патицата — на момък, прегърнали се двамата и се целунали от радост. После възседнали конете на змея и жена му и отишли при бащата на момъка.