— Да — отвърнал Маруф, а духът казал:
— Качи се тогава на гърба ми!
Маруф се качил, демонът се издигнал във въздуха и полетял с него и летял от часа на вечерната молитва до настъпването на утринния здрач; тогава го оставил да слезе на една висока планина и му рекъл:
— О, смъртни човече, слез от тази планина и ще видиш долу портата на един град; влез там и бъди спокоен, че жена ти няма да намери пътя и не може да стигне до тебе!
После той оставил човека и отлетял, а Маруф стоял учуден и объркан на мястото си, докато изгряло слънцето. Тогава си рекъл:
„Ще тръгна и ще сляза от тази планина долу до града, и без това няма полза да чакам тук“.
И той слязъл до подножието на планината и видял там един град с високи стени и издигащи се дворци и позлатени постройки, които очаровали всеки с красотата си. Той влязъл през портата на града и видял, че тук всяко натъжено сърце може да се разведри, ала когато тръгнал през пазара, местните хора започнали да го гледат и да се втренчват в него, и се струпали наоколо му и се чудели на дрехите му, тъй като тяхното облекло не приличало на неговото. Тогава един от местните граждани рекъл:
— О, човече, ти чужденец ли си?
— Чужденец съм — отвърнал той.
— От коя страна си?
— От Кайро, града на щастието.
— Изглежда, че отдавна си излязъл оттам?
— Вчера, по времето на следобедната молитва.
Тогава човекът му се надсмял и извикал:
— Ей, хора, елате насам и погледнете този човек и го чуйте какво говори!
— Че какво говори той? — попитали хората, а онзи им рекъл:
— Твърди, че идвал от Кайро и бил излязъл оттам вчера, по времето на следобедната молитва.
Всички са разсмели и около него се струпал много народ и всички викали:
— Човече, ти не си с ума си, щом говориш така! Как можеш да твърдиш, че си излязъл от Кайро вчера, в часа на следобедната молитва, и си пристигнал тук тази заран? Та от нашия град до Кайро се пътува цяла година!
Той обаче им отвърнал:
— Вие не сте си с ума, а не аз; това, което ви казвам, е истина. Ето, погледнете, че хлябът, който нося от Кайро, е още пресен!
Той им показал хляба, те го видели и много се учудили; защото хлябът бил различен от хляба, който месели в тяхната страна. Тогава надошли още хора и всички си викали един на друг:
— Вижте хляб от Кайро! Елате да го видите!
Така целият град заговорил за Маруф, едни му вярвали, други го упреквали в лъжа и му се надсмивали. И ето неочаквано по пътя минал един търговец, който яздел ослица, а подире му вървели двама роби. Той си проправил път между навалицата и рекъл:
— Ей, хора, не ви ли е срам да се трупате така около този чужденец и да му се подигравате и надсмивате? Какво ви е сторил той?
И търговецът ги нахокал, докато ги разгонил, никой не посмял дума да му отвърне. Тогава той рекъл на непознатия:
— Ела, братко! Не обръщай внимание на тези хора: те нямат никакъв срам!
И той го повел със себе си и го водил, докато стигнали до една голяма и богато украсена къща; там той го поканил да седне в една зала, достойна да посрещат в нея царе, и дал заповед на робите си. Те отворили една ракла и извадили отвътре дрехи, които подобавали за търговец, притежаващ най-малко хиляда торби със злато; стопанинът дал на Маруф да се облече и тъй като обущарят бил строен човек, изведнъж заприличал на старейшина на търговско сдружение. Веднага след това търговецът заръчал на слугите си да поднесат обед; слугите донесли пред двамата мъже софра, отрупана цялата с най-хубави и най-различни ястия. След като двамата се нахранили и пийнали, търговецът казал на своя гост:
— Как се казваш, братко?
Гостът отвърнал:
— Името ми е Маруф, а по занаят съм кърпач; изкърпвам стари обуща.
— От коя страна идваш?
— От Кайро съм.
— От кой квартал?
— Ти Кайро познаваш ли?
— Аз съм родом от Кайро!
— От Червената улица съм.
— А кого познаваш по Червената улица?
— Ами този и този, и онзи — отвърнал Маруф и изброил цял куп имена на хора.
Тогава търговецът пак попитал:
— А познаваш ли шейха Ахмед, аптекаря?
— Той ми е съсед, живеем стена до стена.
— Добре ли е той?
— Добре е.
— Колко деца има?
— Три: Мустафа, Мохамед и Али.
— Какво стана по волята на Аллаха с неговите деца?
— Мустафа е добре, стана учен човек, учител е Мохамед пък стана аптекар и си отвори дюкян до дюкяна на баща си, след като се ожени; жена му го дари с един син, който се нарича Хасан.
— Дано бог и тебе зарадва с добра вест! — възкликнал търговецът, а Маруф продължил: