— Здравейте и вие — отговорил сиромахът.
— Ще ни станеш ли слуга?
— Защо не, ще ви стана.
— Колко да ти плащаме годишно?
— Шестдесет рубли.
Търговците му платили за цяла година предварително.
— Ето ти парите, изпрати ги в къщи.
Сиромахът взел парите и ги изпратил на жена си по един земляк, а сам тръгнал с търговците.
Вървели те три дни и три нощи, но никъде по пътя не видели вода.
Тръгнали по една планинска пътека и чак отвъд планината в един дълбок дол имало вода.
Търговците дали на своя слуга една стомна и му казали:
— Там в дола има вода, иди и донеси!
На сигурна смърт го пратили те — за една стомна вода сиромахът трябвало да загине.
Стигнал той до водата, гледа — пред него стои левент юнак, въоръжен от главата до петите, и си играе с една жаба, забавлява се.
Юнакът забелязал сиромаха и го попитал:
— Я ми кажи, братко, кой е по-красив — аз или тази жаба?
А жабата подскачала на рамото му, играела си там.
Сиромахът поискал веднага да каже това, що му било на езика, но си спомнил съвета — да не говори, преди да помисли, и се замислил. И не сама се замислил, но дори отстъпил три крачки назад от страх — ами ако юнакът се разсърди, като му каже, че е по-красив от жабата, и ме убие! Не, тук сигурно има нещо.
А юнакът го подканил:
— Казвай де, защо мълчиш?
Сиромахът решил на ума си: „Не, по-добре да му кажа, че жабата е по-красива от него“ — и рекъл:
— Жабата е по-красива!
Точно това и трябвало на юнака. Щом сиромахът му казал, че жабата е по-красива от него, жабешката кожа се разпукала и от нея излязла невиждана още под слънцето хубавица.
Зарадвал се юнакът хубавец и почнал да прегръща и целува сиромаха.
— Колко хора погубих край тази вода, докато получа такъв отговор, та да се освободи от магията омагьосаната хубавица! Върви и кажи сега на всички, че водата е свободна. Отивам си оттук.
На прощаване юнакът му подарил три чудесни гранатови камъка и златен женски пояс и му казал:
— Вземи тези камъни, те ще ти потрябват, ако ли пък имаш жена, нека препаше пояса, ще й се роди златокъдрав син.
Сбогувал се той със сиромаха и си тръгнал със своята хубавица.
Сиромахът увил в една дрипа гранатовите камъни и златния пояс и ги изпратил на жена си по един земляк. После напълнил стомната с вода и отишъл при търговците. Учудили се те, че той се връща жив и здрав, и го попитали:
— Имаше ли някой при водата, или не?
— Имаше, но си отиде — отговорил сиромахът, — водата е вече свободна.
Всички почнали да прегръщат сиромаха и да му се чудят:
— Какво си му казал, че е освободил водата? Колко години вече се мъчим без вода!
А в това време землякът занесъл на жената на сиромаха загънатото в дрипата богатство.
Разчупила жената единия от гранатовите камъни и само с половината от него изградила прекрасен град с дворци и градини.
Пуснала тя в полето стада коне, овце и биволи, пазарила коняри, овчари и биволари. Заживяла си така и зачакала своя мъж.
Изслужил сиромахът своята година. Търговците го възнаградили с още пари за добрата му служба и го освободили. Не им трябвал слуга: водата била вече свободна, а те само заради нея наемали слуги.
Тръгнал сиромахът за вкъщи, към своята плетена колиба.
По пътя си срещнал стада биволи.
— Чии са тези стада?
Назовали му неговото име.
Обидил се сиромахът, ядосал се дори помислил, че му се подиграват, но не казал нищо и продължил пътя си.
По-нататък срещнал стада овце. Попитал чии са и пак му казали, че са негови.
Стигнал до гората, гледа — няма я неговата плетена колиба, а на мястото й се издига огромен дворец.
Замислил се сиромахът, а после влязъл в двора.
— Къде живее тази и тази жена? — попитал той за жена си.
— Нашата господарка ли? Ей там на хълма, в двореца — отговорили му хората.
Зачудил се сиромахът — нищо не може да разбере. Заобиколили го от всички страни слуги, взели да го разпитват какво иска, работа ли търси и няма ли да се наеме за ратай.
— Да — казал той, — ще се наема.