Тогава хората на Али Китф ел-Джамал й рекли:
— От днес ти ще бъдеш под негова закрила.
А тя ги помолила:
— Доставете ми радостта да хапнете по един залък и да пийнете по глътка вода при мене!
Когато те се съгласили, Зайнаб ги въвела вътре и те яли и се изпонапили, а тя ги упоила с бендж и им смъкнала дрехите. Същото сторила с всички останали. Защото Ахмед ед-Данаф също бил тръгнал да търси Далила, но не я намерил, а не могъл да открие и никой от своите хора. Най-после се натъкнал на Зайнаб, която му целунала ръка. Щом я видял, той веднага я обикнал. Тя го попитала:
— Ти ли си началникът на стражата Ахмед ед-Данаф?
— Да — отвърнал той, — а ти коя си?
Тогава тя му разказала:
— Аз съм чужденка, от Мосул. Баща ми беше кръчмар и когато умря, ми остави много пари. Тогава аз дойдох тук, защото ме беше страх от властниците, и отворих тази кръчма. Валията ми наложи данък, ала аз бих желала ти да ме вземеш под твоя закрила, защото заслужаваш много повече от валията онова, което той иска да му плащам.
Ахмед ед-Данаф рекъл:
— Не му давай нищо и ми бъди добре дошла!
А тя му се примолила:
— Достави ми това удоволствие да похапнеш от моето ястие!
Тогава той влязъл в салона и ял и пил вино, докато паднал пиян. Тогава тя упоила и него с бендж и му смъкнала дрехите. След това натоварила цялата си плячка върху коня на бедуина и върху магарето на мулетаря, събудила Али ел-Джамал и побягнала.
Като се събудил, Али Китф ел-Джамал видял, че е останал без горни дрехи; освен това видял, че Ахмед ед-Данаф и всичките му хора се валят по пода упоени. Той бързо ги разсънил с противоотрова за бендж. И когато всички се разсънили и се видели полуразсъблечени, Ахмед ед-Данаф извикал:
— Какво се е случило, мъже? Ние тръгнахме, за да я намерим и заловим! А ето че тая развратница нас залови! Има да ни се смее Хасан Шуман! Затова ще изчакаме, докато падне мрак, и тогава ще се разотидем.
През това време Хасан Шуман отишъл и попитал стражата пред казармата:
— Къде са хората?
И тъкмо в този миг, когато той питал за тях, ги видял да се приближават всичките полуголи. Тогава Хасан Шуман произнесъл тези два стиха:
После погледнал мъжете и ги попитал:
— Кой ви е погодил такава шега и ви е разсъблякъл така?
Те отвърнали:
— Ние бяхме дали обещание, че ще заловим една старица, която търсехме, а ето че една млада хубавица ни открадна дрехите.
Хасан Шуман продължил:
— Добре ви е подредила!
Тогава те го попитали:
— Ти познаваш ли я, Хасане?
Той отвърнал:
— Познавам и нея, познавам и старата.
Тогава мъжете се обърнали към своя началник:
— Какво ще кажеш на халифа? — А Шуман рекъл:
— О, Данаф, кажи, че не можеш да се заемеш с нейното залавяне! Тогава халифът ще те попита: „А кой може да я залови?“ И щом попита защо не си я заловил, ти му кажи: „Аз не я познавам; натовари Хасан Шуман с тази работа!“ И щом той ми даде такава заповед, аз сигурно ще успея да я хвана.
Тогава всички отишли да спят; на другата заран се явили в Държавния съвет и целунали пода пред краката на владетеля.
— Къде е старицата, началнико на стражата Ахмед? — попитал халифът.
Началникът заявил, че не е могъл да изпълни заповедта и когато халифът го попитал защо, той отвърнал:
— Аз не познавам жената; възложи на Шуман тази работа. Той познава и старата, и дъщеря й!
Тогава Хасан рекъл:
— Тя е извършила всички тези пакости не от жажда за богатство, а само за да покаже колко умни са и тя, и дъщеря й, за да продължиш ти да плащаш на нея заплатата на мъжа й, а на дъщеря й — бащината заплата.
И Шуман заявил, че ако халифът пощади живота на Далила, той ще я доведе. Халифът рекъл:
— Кълна се в своите предци, ако тя върне нещата на хората, щом ти се застъпваш за нея, всичко ще й бъде простено!
— Дай ми залог кърпата за помилването, о, повелителю на правоверните! — помолил Шуман, а владетелят рекъл:
— Щом ти се застъпваш! — и му подал кърпата на помилването.
Шуман веднага излязъл от двореца, отишъл в дома на Далила и я повикал. Когато дъщеря й Зайнаб се обадила, той я попитал:
— Къде е майка ти?
— Горе е — отвърнала тя, а той продължил:
— Кажи й да вземе нещата на хората и да тръгне с мен да я водя при халифа! Донесох й кърпата за помилването; не дойде ли доброволно, нека после да не вини друг за съдбата си, а само себе си!
Тогава Далила слязла долу, вързала кърпата на помилването на врата си и му предала вещите на хората, натоварени върху магарето на мулетаря и върху коня на бедуина. А Шуман рекъл:
— Не виждам дрехите на моя началник и на неговите хора.
Ала тя отвърнала: