— Големият ключ е за къщата, кривият — за салона, а малкият — за стаята!
Тя взела ключовете и тръгнала, последвана от госпожата, след която вървял младият търговец, докато стигнали една уличка, където старицата видяла къщата. Отворила вратата и влязла вътре, веднага влязла и жената на емира и старицата й казала:
— Мила дъще, това е жилището на шейх Абу ел-Хамалат — и тя посочила салона, — но ти се качи горе в стаята и си свали фереджето и чакай, докато дойда при тебе!
Госпожата веднага се качила горе в стаята и седнала. През това време дошъл и младият търговец: старицата го посрещнала и му казала:
— Седни в салона и чакай, докато ти доведа дъщеря ми, за да я видиш!
Момъкът влязъл в салона и седнал, а старицата отишла при госпожата. Младата жена й казала:
— Бих желала да посетя шейха Абу ел-Хамалат, преди да надойдат други хора.
Старицата обаче казала:
— О, дъще моя, ние сме загрижени за тебе.
— Че защо пък? — попитала Хатун, а старицата отвърнала:
— Защото тъкмо сега тук е един от моите синове, един голям глупак, който не може да различи лятото от зимата, и винаги ходи гол; той е заместникът на шейха. Щом някоя жена като теб посети шейха, лудият й обира пръстените, започва да я дърпа за ушите, да й вземе обиците, и й къса копринените дрехи. Затова свали украшенията и одеждите си, аз ще ги пазя, докато ти приключиш смиреното си посещение.
Тогава госпожата свалила украшенията и дрехите си и ги дала на старицата, а онази й рекла:
— Аз ще ги прибера под покрова на шейха, за да те сподоби благодатта.
И старицата взела всичко и излязла навън, като оставила госпожата по риза и гащи и скрила всичките й дрехи и украшения край стълбата; после влязла при младия търговец, който седял и чакал красавицата, той й извикал:
— Къде е дъщеря ти? Искам да я видя.
Ала старицата започнала да се бие по гърдите.
— Какво има? — попитал момъкът, а тя отвърнала:
— Нека пукне злият съсед! Дано никога да няма на света завистливи съседи! Защото те видели, като си влязъл тук при мен, и дойдоха да ме питат кой си. А като им казах: „Това е годеник, когото съм довела за дъщеря си“ — те ми завидяха заради теб и казаха на дъщеря ми: „Нима вече е омръзнало на майка ти да те храни, та е решила да те жени за прокажен?“ Трябваше да й обещая, че ще те види гол.
Той възкликнал:
— Нека аллах ме запази от завистниците!
И оголил ръцете си до лактите; тогава тя видяла, че те били като сребро. Рекла:
— Не се страхувай от нищо! Аз ще ти покажа и нея гола, както и тя теб иска да види гол.
А той рекъл:
— Нека дойде и нека ме види!
Като казал това, той свалил дрехата си от соболева кожа, пояса, ножа и всичките си горни дрехи, докато останал по риза и долни гащи. Оставил и хилядата динара върху дрехите си. Тогава старицата рекла:
— Дай ми дрехите си, за да ти ги запазя.
И тя взела и неговите дрехи и ги отнесла при дрехите на госпожата. После грабнала всичко, измъкнала се тихо от къщата, заключила вратата, оставила двамата млади хора и си отишла по пътя. Скрила плячката си при един търговец на лекарства и билки и се запътила към бояджията. А той седял в дюкяна си и я чакал; рекъл й:
— По волята на аллаха, хареса ли ви къщата?
А тя отвърнала:
— Това е благословена къща. Аз отивам да доведа носачи, които да пренесат покъщнината и съдините ни. Децата ми обаче ме помолиха да им донеса хляб и месо, затова вземи този динар, отнеси им хляб и месо и иди да обядваш заедно с тях!
Бояджията попитал:
— А кой ще ми пази през това време бояджийницата, тъй като тя е пълна със стоките на много хора?
— Слугата ти — отвърнала старицата, а той рекъл:
— Тъй да бъде! — Взел една паница с похлупак и отишъл да приготви обед.
Толкоз засега за бояджията; по-нататък още ще разкажем за него.
Да видим сега какво направила старицата! Тя взела нещата на жената и на младия търговец от билкаря и после се върнала обратно в бояджийницата. Там рекла на слугата му:
— Тичай подир майстора си! А аз няма да се помръдна оттук, докато вие двамата не се върнете!
— Слушам и се подчинявам! — отвърнал слугата.
След това тя завързала на бохчи всичко, което намерила в бояджийницата. В това време по пътя се задал един мулетар, който пушел хашиш и от седмица насам нямал никаква работа; тя му извикала:
— Ела насам, мулетарино!
Когато той се приближил, тя го попитала:
— Ти познаваш ли моя син, бояджията?
— Познавам го — отвърнал той, а тя продължила:
— Горкият, той се разори и много дългове му тежат на раменете; всеки път, когато го хвърлят в затвора, все аз трябва да го освобождавам. Сега искаме да докажем, че е неплатежоспособен, а аз ще вървя да върна вещите, донесени за боядисване, на собствениците им, затова искам от тебе да ми услужиш с твоето магаре, да разнеса с него нещата на хората; вземи този динар за наем! А като отида аз, ти вземи триона, изпразни чебърите и ги натроши заедно с делвите, та като дойде изпратеният от кадията чиновник от съда, да не намери нищо в бояджийницата.
Човекът отвърнал:
— Аз съм задължен на майстора за много добрини; на драго сърце ще ти услужа в името на аллаха.
Тогава старицата вдигнала всичко ограбено, натоварила го на магарето и се запътила, закриляна от закрилника на всички правоверни, към дома си. Като влязла при дъщеря си Зайнаб, тя възкликнала насреща й:
— Сърцето ми те следваше навред, майко. Какви шеги успя да скроиш на хората?
Далила отвърнала: