Дъщерята обаче казала:
— Майко, ти никога вече няма да можеш да излезеш из града заради главния пазач на градските порти, чиято жена си ограбила, и заради младия търговец, на когото си задигнала дрехите, и заради бояджията, от чийто дюкян си изнесла донесените от хората за боядисване дрехи, и заради мулетаря, на когото е това магаре.
Тогава старицата казала:
— О, дъще, хич не ме е еня за тях, страх ме е само от мулетаря, който ме познава.
Да видим сега какво направил бояджията! Той накупил хляб и месо и дал на слугата си да носи всичко на главата си. Когато минали покрай бояджийницата, той видял как мулетарят чупел чебърите и че там нямало нито платове, нито някакви други дрехи, а и цялата бояджийница била разрушена. Затова той викнал:
— Махай се оттам, мулетарино!
Онзи се отдръпнал и казал:
— Слава на аллаха, задето си се спасил! Драги майсторе, моето сърце беше с тебе в мъките ти.
— Че защо пък, какво ми се е случило? — попитал бояджията, а мулетарят отвърнал:
— Ами нали си се разорил и затова са ти издали свидетелство, че си неплатежоспособен.
— А кой ти е казал такова нещо?
— Ами майка ти, нали тя ми заповяда да изпочупя чебърите и да изпразня делвите, та като дойде чиновникът от съда, да не намери нищо в работилницата.
— Аллах да ви накаже! — извикал бояджията. — Нека клетвата не застигне никого от читателите! — Моята майка отдавна е умряла! — И той се ударил по гърдите и извикал: — Тежко ми, дето загубих всичката си стока заедно със стоката на хората!
Сега обаче и мулетарят започнал да се вайка и да плаче и извикал:
— Горко ми, дето изгубих магарето си! — После казал на бояджията: — Върни ми обратно магарето, майсторе, което ми задигна майка ти!
А бояджията хванал мулетаря за гушата, ударил го и изкрещял:
— Доведи ми тука тая бабичка!
А мулетарят извикал:
— Доведи ми магарето! — докато наоколо им се насъбрали много хора и един попитал:
— Какво се е случило, майстор Мохамед?
Мулетарят обаче започнал пръв:
— Аз ще ви разкажа какво се случи — и разказал всичко на насъбраните хора, после добавил: — Аз мислех, че правя услуга на майстора, но когато ме видя, той се удари по гърдите и викна: „Че моята майка е мъртва!“ Сега аз си искам от него магарето; защото той ми погоди всичко това и заради него си загубих магарето!
Тогава хората попитали:
— Майстор Мохамед, ти познаваше ли старата жена, за да можеш да й повериш бояджийницата заедно с всичко вътре?
Бояджията отвърнал:
— Не я познавам, но днес тя взе заедно със сина си и дъщеря си моя дом под наем.
Тогава един от насъбралите се хора рекъл:
— По съвест отсъдено, бояджията е длъжен да върне магарето на мулетаря!
А друг попитал:
— Че откъде накъде?
Онзи отвърнал:
— Защото мулетарят е повярвал на старата и й е дал магарето си, след като видял, че бояджията й поверил работилницата си с всичката стока вътре.
А трети рекъл:
— Майсторе, щом като си приел жената при себе си, редно е да върнеш на този човек магарето.
И всички се отправили към дома на бояджията; за тях ще има още да разказваме.
Да се върнем сега при младия търговец! Той чакал да дойде старицата, ала нито тя идвала, нито дъщеря й. А и жената на емира чакала също така старицата да дойде и да й донесе разрешение от своя отвърнал се от света син, заместника на шейха Абу ел-Хамалат, тя да влезе при шейха, ала старицата все не идвала. Тогава госпожата станала да върви сама да търси шейха; пред нея обаче застанал младият търговец, който й казал, когато тя влязла:
— Влез, влез! Къде е майка ти, която ме доведе тук, за да ме сватоса за тебе?
Жената отвърнала:
— Моята майка умря, ти ли синът на старата, онзи умопобърканият, заместникът на шейха Абу ел-Хамалат?
Тогава младият човек възкликнал:
— Тая стара измамница не е моя майка. Тя ми изигра тая шега, за да ми открадне дрехите и хилядата динара!
А госпожата рекла:
— Тя и мен излъга; доведе ме тук, за да посетя шейха Абу ел-Хамалат, а вместо това ми обра дрехите.
Тогава младият търговец казал на госпожата:
— Аз теб ще държа отговорна, заради дрехите и заради хилядата й динара! — а тя отвърнала:
— Аз пък тебе ще държа отговорен заради дрехите и скъпоценностите си. Доведи ми тука майка си!
Ала в този миг при тях влязъл бояджията и като видял младия търговец полугол и младата господарка без връхни дрехи, извикал:
— Казвайте бързо къде е майка ви!
Тогава Хатун му разказала всичко, което й се случило, а също и младият търговец разправил какво преживял. Тогава бояджията извикал: