— Шегата ми беше, че отвлякох сина на старейшината на търговците и му задигнах дрехите: после отидох и го заложих за накити на стойност хиляда динара, които взех от един евреин.
Дъщерята рекла:
— Ти никога няма да можеш да се покажеш из града!
А през това време робинята влязла при господарката си и й рекла:
— Господарке моя, Ум ел-Хаир те поздравява и се радва заедно с тебе, и заръча да ти предам, че ще дойде на гости на сватбата заедно с дъщерите си и всички ще донесат подаръци, както му е обичаят.
Господарката попитала:
— Къде е младият ти господар?
Робинята отвърнала:
— Оставих го при нея, за да не се вкопчи пак в теб, а тя ми даде пари за певиците.
Тогава стопанката казала на главната певица:
— Прибери си парите!
Жената взела монетата и видяла, че е парче месинг. Тогава стопанката извикала на робинята си:
— Слез долу, глупачко, и намери младия си господар!
Робинята слязла долу и като не намерила нито момченцето, нито старицата, изпищяла високо и паднала по лице на земята, така радостта се превърнала в мъка. В това време тъкмо се върнал у дома си и старейшината на търговците и жена му му разказала всичко, което се било случило. Той бързо излязъл навън, за да потърси детето, и всички търговци започнали да го търсят, като всеки тръгнал по различен път. Старейшината все търсел и търсел, докато най-после видял сина си да седи разсъблечен в дюкяна на евреина. Тогава той се нахвърлил върху евреина:
— Това е моят син!
— Точно така — отвърнал евреинът, а бащата грабнал детето си, без да пита за дрехите му — толкова се зарадвал, че го намерил отново.
Евреинът обаче, като видял, търговецът си отива с детето, се увесил на него и извикал:
— Нека аллах помогне на халифа да се справи с тебе!
Търговецът го попитал:
— Какво те прихваща, евреино?
А онзи отвърнал:
— Старицата взе от мен накити за дъщеря ти на стойност хиляда динара и ми остави сина ти като залог. Аз й дадох нещата само защото тя остави при мен момченцето като залог срещу онова, което взе. Повярвах й само защото знаех, че това момче е твой син.
Тогава търговецът рекъл:
— Моята дъщеря няма нужда от никакви накити: дай ми дрехите на детето!
Тогава евреинът се развикал:
— Помощ, мюсюлмани!
Тъкмо в този миг оттам минавали мулетарят, бояджията и младият търговец, които обикаляли навред да търсят старицата; те попитали търговеца и евреина за какво се карат. Онези им разказали какво били изпатили и тримата мъже отвърнали:
— Тая стара жена е една измамница; тя измами нас преди вас — и те разказали какво се било случило и на тях.
Старейшината на търговците казал:
— Щом намерих детето си, дрехите му могат да останат вместо откуп! Но ако срещна старицата, ще искам от нея да ми ги върне!
И той отнесъл сина на майка му, а тя много се зарадвала, задето детето й се намерило. Евреинът обаче попитал тримата мъже:
— Къде отивате сега?
— Ще я търсим — отвърнали те и евреинът казал:
— Вземете ме със себе си! — И добавил: — Някой от вас познава ли я?
Мулетарят извикал:
— Аз я познавам! — А евреинът продължил:
— Ако вървим всички заедно, няма да можем да я заловим; тя ще ни се изплъзне. Нека да тръгнем всеки по различен път и да се срещнем отново при дюкяна на Хаджи Масуд, бръснаря мавър.
Така всеки тръгнал в друга посока.
А в това време Далила отново била излязла, за да върши своите поразии. Но мулетарят я срещнал и като я познал, я сграбил и се развикал:
— Хей ти, отдавна ли се занимаваш с такива неща?
— Теб какво те прихваща? — попитала тя, а той извикал:
— Върни си ми магарето!
Тогава тя отвърнала:
— Скрий онова, което аллах е скрил, синко! Своето магаре ли търсиш, или вещите на другите хора?
Той извикал:
— Моето магаре си търся аз, друго не искам!
Тогава тя рекла:
— Видях, че си беден човек, и затова прибрах магарето ти при бръснаря мавър, за да си го вземеш от него. Почакай малко, а аз ще ида при него и ще го уговоря да ти го върне!
Тя влязла при бръснаря, целунала му ръка и започнала да плаче и да се вайка.