— Драги мой, виж навън моя син, тоя, дето е застанал ей там, той беше болен, стоял на течение и от изстинката се побърка. По-рано той купуваше магарета; сега непрекъснато вика „магарето ми“, като стои — „магарето ми“, като седи — „магарето ми“, като върви — „магарето ми“. Един лекар ми каза, че се е умопобъркал и че може да оздравее само ако му се извадят два кътника и ако се жигоса по слепоочията. Ето ти един динар; повикай го и му кажи: „Магарето ти е при мен!“
Мавърът рекъл:
— Цяла година нека да постя, ако не му дам магарето в ръцете!
Бръснарят имал двама помощници и сега казал на единия от тях:
— Върви нагорещи два пирона!
После повикал мулетаря, а старицата си отишла по пътя. Когато мулетарят влязъл в дюкяна, мавърът му рекъл:
— Твоето магаре е при мен, добри ми човече, ела си го вземи! Кълна се в живота си, сам ще ти го дам в ръцете!
После той го повел за ръка в едно тъмно помещение; там мавърът из един път повалил мулетаря на земята, а двамата му помощници го сграбили и му завързали ръцете и краката. Бръснарят начаса му извадил два кътника и го жегнал с пироните по двете слепоочия; после го оставил на мира. Когато мулетарят могъл отново да се изправи на крака, той извикал:
— О, мавре, защо ми направи всичко това?
А онзи отвърнал:
— Ами че майка ти ми каза, че си се умопобъркал, когато си се простудил, и си хванал някаква болест и че все викаш: „Магарето ми“, дали стоиш, или седиш, или ходиш. Ето, дръж си магарето в ръце!
Мулетарят обаче казал:
— Нека аллах те накаже, задето ми извади зъбите!
Бръснарят отвърнал:
— Майка ти ми нареди така — и той разказал всичко, което старицата му казала.
Мулетарят извикал:
— Аллах да я накаже! — И както се карали, двамата излезли с мавъра от дюкяна, така че никой не останал вътре.
А когато мавърът се върнал в дюкяна си, намерил го опразнен до шушка, защото, докато двамата се карали, навън, старата прибрала всичко, което имало в дюкяна, и си отишла у дома при дъщеря си. Разказала й какво й се случило и какво е извършила.
А бръснарят, като видял дюкяна си опразнен, сграбил мулетаря и се развикал:
— Доведи ми веднага майка си!
Онзи обаче отвърнал:
— Тя не ми е майка! Тя е само една лъжкиня, която е излъгала вече много хора, а на мен ми открадна магарето!
В това време по улицата се задали и бояджията, и евреинът, и младият търговец и като видели мавъра да се кара с мулетаря и как на мулетаря били изгорени и двете слепоочия, извикали:
— Какво ти се е случило, мулетарю?
Той им разказал всичко, което преживял, а и мавърът им разправил какво се е случило на него. Мъжете казали:
— Тая стара жена е истинска измамница, която излъга всички ни. — И те му разказали какво се било случило и на тях.
Мавърът заключил дюкяна си и тръгнал заедно с тях към дома на валията; казали му:
— Ние искаме от теб да ни оправиш и да ни върнеш откраднатото.
Ала валията отвърнал:
— Та колко стари жени има в града! Познава ли я някой от вас?
Мулетарят извикал:
— Аз я познавам; но дай ни десет души от твоята стража!
После мулетарят тръгнал заедно с хората на валията, а другарите му поели подире им. И както обикаляли всички, неочаквано насреща им се изпречила старата Далила. Мулетарят и хората на валията се нахвърлили върху нея и я отмъкнали пред дома на валията; там застанали под прозореца, за да, чакат да излезе валията. Пазачите обаче скоро заспали, защото валията дълго време не им бил дал почивка, и щом старицата се престорила на заспала, мулетарят и неговите спътници също заспали. А старицата веднага се измъкнала тихичко, влязла в харема на валията, целунала ръка на стопанката на дома и я попитала:
— Къде е валията?
Жената отвърнала:
— Спи. Какво искаш?
Далила продължила:
— Мъжът ми продава роби; даде ми петима наемници, за да ги продам, а той замина на път. Като идвах насам, срещнах валията и той купи мъжете за хиляда динара, с бакшиш двеста динара за мене. Рече ми да отведа хората у дома му и ето аз ги доведох.
А валията наистина бил приготвил хиляда динара и бил казал на жена си:
— Запази ги, ще купим с тях мамелюци!
И ето, като чула сега от старицата тези думи, жената на валията повярвала, че това е заръка на мъжа й; затова попитала:
— А къде са мамелюците?
Старицата отвърнала:
— Господарке, те спят долу под прозорците на дома, в който се намираш.
Тогава госпожата надникнала през прозореца, видяла долу мавъра, облечен като наемник, младият търговец също й заприличал на наемник, бояджията, мулетарят и евреинът й се сторили като бръснати наемници и тя си казала:
„Всеки един от тези наемници струва повече от хиляда динара“.
После тя отворила раклата и дала на старицата хилядата жълтици, като й казала:
— Върви си сега, а когато валията се събуди, аз ще го накарам да ми даде двестата динара.
Старицата отвърнала: