49150.fb2 Приказка за шегите на Хитрата Далила - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 8

Приказка за шегите на Хитрата Далила - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 8

— Господарке, сто от тях ще бъдат оставени за тебе под стомната за шербет, от която пиеш[3]; другите сто запази за мен, докато се върна. — После добавила: — Господарке, изведи ме през тайния изход!

След като стопанката я пуснала да излезе през задния вход, Далила се върнала при дъщеря си, закриляна от закрилника на всички праведни.

— Майко — попитала дъщеря й, — сега пък какво стори?

— Щерко — отвърнала старицата, — последната ми шега беше, че изкопчих тези хиляда динара от жената на валията и й продадох като мамелюци ония петима глупаци — мулетаря, евреина, бояджията, бръснаря и младия търговец. Но, дъще моя, никой от тях не може да ми навреди освен мулетаря, защото той ме познава.

А дъщеря й рекла:

— Мила майко, недей да излизаш от дома; задоволи се с това, което извърши досега! Стомната не може да остане вечно здрава!

Но да се върнем сега към валията! Като се събудил от сън, жена му рекла:

— Поздравявам те за петимата мамелюци, които си купил от старицата.

— Какви мамелюци? — попитал той, а тя продължила:

— Че защо криеш от мен? Ако аллах е рекъл, и те могат един ден да заемат като тебе някой пост.

— Кълна се в главата си — извикал той, — не съм купувал никакви мамелюци! Кой ти е казал такова нещо?

Тя отвърнала:

— Онази стара посредница, от която си ги купил и на която си обещал, че ще й платиш за тях хиляда динара и двеста динара бакшиш за нея.

Тогава той я попитал:

— Ти да не си й дала парите?

— Дадох ги — отвърнала жената; с очите си видях мамелюците; те са облечени така, че само дрехите им струват по хиляда динара. Затова изпратих да съобщят за тях и ги предадох на началника.

Валията слязъл долу и видял евреина, мулетаря, мавъра, бояджията и младия търговец. Попитал пазачите си:

— Къде са петимата мамелюци, които сме откупили от старицата за хиляда динара?

Мъжете отвърнали:

— Тук няма никакви мамелюци и ние не сме виждали тук никого другиго освен тези петима мъже, които бяха заловили старицата и я водеха със себе си. Ние всички сме заспали, а тя се е измъкнала скришом и се мушнала в харема. После дойде робинята и ни попита: „При вас ли са петимата мъже, които е довела старицата?“ А ние отвърнахме: „Да“.

Тогава валията възкликнал:

— Аллах ми е свидетел, това е най-жестока измама!

А петимата мъже рекли:

— Ние си искаме от теб вещите!

Той обаче им отвърнал:

— Старицата, вашата господарка, ви е продала на жена ми за хиляда динара.

Те възразили:

— Това не е позволено от аллаха; ние сме свободни мъже и никой не може да ни продава. Ще се оплачем от теб пред халифа!

Тогава той рекъл:

— Никой друг не е показал на старицата пътя към моя дом освен вие самите и аз ще ви продам и петимата по за двеста динара на галерите.

И докато те спорели така помежду си, дошъл емирът Хасан Шар ет-Тарик, който се бил върнал от пътуването си, намерил у дома жена си полуразсъблечена и когато тя му разказала всичко, което преживяла, той викнал:

— Валията ще ми плати за това!

И ето, като дошъл сега при валията, той рекъл:

— Нима ти оставяш старите жени свободно да обикалят из града и да лъжат хората и да ги ограбват? Ти носиш отговорност за това и аз си искам от тебе вещите на жена ми! — После той се обърнал към петимата мъже: — А на вас какво ви се е случило?

И те му разказали всичко, което препатили. Тогава той им рекъл:

— Несправедливо са постъпили с вас. — После се обърнал към валията и попитал: — Ти защо ги държиш затворени?

А валията отвърнал:

— Никой друг не е показал на старицата пътя към моя дом освен тези петимата и благодарение на това тя успяла да ми открадне парите — хиляда динара — и да продаде тия петима мъже на жена ми.

— О, емир Хасане — възкликнали мъжете, — ти ще бъдеш наш съдник в този спор!

Тогава валията рекъл на емира Хасан:

— Аз се нагърбвам да открия вещите на твоята жена, а също така се задължавам и да заловя тази старица. Но кой от вас я познава?

Всички извикали:

— Ние я познаваме! Дай ни десетима от твоите мъже и ние ще я задържим!

Валията им дал десет души. Мулетарят се обърнал към тях:

— Вървете след мен, аз ще я позная по сините очи[4]!

И ето старата Далила срещнала групата мъже, когато излизали от една уличка; те веднага я заловили и я повлекли към дома на валията. Щом я видял, валията извикал:

— Къде са вещите на тези хора?

Тя отвърнала:

— Аз нито съм ги вземала, нито съм ги виждала.

Тогава той заповядал на пазача на затвора: