Пазачът обаче викнал:
— Не искам нито да я отведа, нито да я затворя в килията, за да не ми изиграе някоя мръсна шега, защото после аз ще трябва да отговарям за нея!
Тогава валията яхнал своя кон и повел старицата и всички мъже към брега на Тигър. Там пратил да викнат палача и му заповядал да я закачи за косите на кръста. И след като палачът я прикрепил високо на кръста и оставил десет души да я пазят, валията си отишъл у дома. Ала щом се спуснал мрак, сън налегнал пазачите.
Но случило се така, че един бедуин бил чул някакъв човек да казва на приятеля си:
— Хвала на аллаха заради щастливото ти завръщане! Къде беше през всичкото това време?
А другият отвърнал:
— В Багдад бях, където всеки ден на обяд ядях мекици с мед.
Тогава бедуинът си рекъл:
„Ще трябва и аз да ида в Багдад да си хапна мекици с мед“.
Той през живота си не бил виждал такива мекици, пък и никога не бил ходил в Багдад. Затова яхнал коня си и го подкарал, като си говорел сам:
— Хубаво нещо е да яде човек мекици! Кълна се в честта на арабите, не ща да хапна нищо друго освен мекици с мед!
Така той стигнал до мястото, където Далила висяла на кръста, и тя го чула, като си мълвял тези думи. Той обаче насочил коня си към нея и я попитал:
— Ти каква си?
Тя му отвърнала:
— Аз очаквам твоята защита, о, старейшино на арабите!
Той продължил:
— Аллах те е взел под своя защита. Но защо са те разпънали на този кръст?
Тогава тя рекла:
— Имам един враг, търговец на олио, който прави мекици. Спрях се веднъж при него, за да купя нещо; тъкмо в този миг обаче ми се доплюва и плюнка паднала върху неговите мекици. Затова той заведе жалба против мене пред валията на града, а валията заповяда да ме разпънат на кръст, като рече: „Осъждам да вземете пет килограма мекици с мед и да я храните с тях, докато виси на кръста. Като изяде всичките, пуснете я да си върви, не ги ли изяде обаче, ще я оставите да виси там!“ — Стомахът ми обаче не може да понася вече сладко.
Тогава бедуинът възкликнал:
— Кълна се в честта на арабите, аз излязох от село и тръгнах на път само за да се наям с мекици с мед! Аз ще ги изям вместо тебе!
Ала тя отвърнала:
— Може да ги яде само онзи, който виси на моето място.
Той се хванал на въдицата, освободил старицата и завързал себе си на нейно място, като преди това тя му взела дрехите. Облякла ги, омотала един тюрбан на главата си, яхнала коня на бедуина и го подкарала към дома си. Там дъщеря й възкликнала:
— На какво приличаш?
Старицата отвърнала:
— Разпънаха ме на кръст! — и й разказала всичко, което се случило между нея и бедуина.
А сега да оставим нея и да се върнем към пазачите! Когато един от тях се събудил, той викнал другарите си и те видели, че вече било станало ден. Тогава единият от тях се събудил, той вдигнал очи нагоре и извикал:
— Далила!
Бедуинът отвърнал:
— В името на аллаха, ние не ядем балила[5]! Тук ли са мекиците с мед?
Пазачите се зачудили:
— Та това е някакъв бедуин!
А един от тях го попитал:
— Хей, бедуине, къде е Далила? Кой я отвърза?
Той отвърнал:
— Аз я отвързах, защо трябва да се насилва жената да яде мекици с мед, щом като стомахът й не може да ги понася?
Тогава пазачите разбрали, че бедуинът не я познава и се е оставил тя да го измами. Затова си рекли помежду си:
— Да бягаме ли, или да останем тук и да изчакаме да се случи онова, което аллах е отредил?
А в това време се задал валията с всички хора, на които старицата била погодила някаква шега, и той се обърнал към пазачите:
— Ставайте! Свалете Далила от кръста!
— Ние не ядем балила — извикал бедуинът, — донесохте ли мекиците с мед?
Тогава валията вдигнал очи нагоре към кръста и като видял, че там виси бедуинът вместо старицата, попитал пазачите:
— Какво означава това?
— Милост, господарю!
— Кажете ми какво се случи?
— Ти ни беше оставил толкова много нощи да бдим, че си рекохме: „Далила и така, и така си виси на кръста“ — и се отпуснахме и заспахме. Когато се събудихме обаче, видяхме да виси на кръста този бедуин; затова сега прави с нас, каквото искаш!
— О, хора, каква измамница е тази жена. Нека аллах ви прости!
После те отвързали бедуина от кръста; той обаче се вкопчил о валията и извикал: