— Кълна се в главата си, в моята къща се е вмъкнал крадец!
И той влязъл вътре и претърсил цялата къща, ала никого не намерил. Тогава заповядал на коняря:
— Напълни каната с вода, за да изпълня религиозното миене на ръцете!
Конярят взел кофата и я спуснал в кладенеца, когато я задърпал нагоре обаче, тя му се сторила тежка и той надникнал надолу. Като видял нещо седнало върху кофата обаче, той я пуснал във водата, надал силен вик и изкрещял:
— Господарю, от кладенеца насреща ми се изкачи един демон[6]!
Емирът Хасан му заповядал:
— Върви и доведи четирима четци да четат корана над кладенеца, докато демонът избяга!
Когато учените дошли, той им казал:
— Седнете около кладенеца и прогонете с молитвите си тоя демон!
После дошли конярят и един друг роб и спуснали отново кофата в кладенеца; Али ел-Мисри се вкопчил о нея, ала се скрил отдолу и изчакал, докато го издърпали чак догоре. Тогава изскочил навън и седнал между учените; те започнали да се удрят един друг и да викат:
— Демон! Демон!
Емирът Хасан обаче видял, че това е млад човек и го попитал:
— Ти крадец ли си?
— Не съм — отвърнал онзи, а емирът продължил:
— А защо си слязъл в кладенеца?
Али отвърнал:
— Бях заспал и сънувал вода; затова слязох до Тигър, за да се измия; ала щом се потопих във водата, течението ме повлече и ме носи под земята, докато излязох в този кладенец.
Емирът обаче го срязал:
— Кажи ми истината!
Тогава Али му разказал всичко, което му се било случило[7], и емирът му дал да се облече в някаква стара дреха и го отпратил. А той се върнал в казармата на Ахмед ед-Данаф и му разказал какво бил преживял. Ахмед му рекъл:
— Не ти ли казах, че Багдад е пълен с жени, които играят всякакви шеги на мъжете?
А Али Китф ел-Джамал добавил:
— Кълна се в най-великото име, кажи ми как можеш да бъдеш началник на каирските ни другари и да се оставиш да те разсъблече една девойка?
Това обидило Али ел-Мисри и той съжалил, задето проявил такова лекомислие. Ахмед ед-Данаф му дал друга одежда, а Хасан Шуман го попитал:
— Познаваш ли жената?
— Не — отвърнал той, а Хасан продължил:
— Това е Зайнаб, дъщерята на хитрата Далила, пазачката на хана на халифа. И ти ли попадна в нейната мрежа, Али?
— Да — отвърнал той, а Хасан разказал:
— Тя е откраднала дрехите на твоя началник и на всичките му хора!
— Та това е срам за вас!
— И какво си наумил да правиш сега?
— Ще се оженя за нея.
— Това няма да бъде лесно, по-добре я пропъди от сърцето си!
— Какво трябва да направя, за да се оженя за нея, о, Шуман!
— Нека стане, както ти искаш, ако си съгласен да пиеш от моята ръка и да играеш както ти свиря, ще постигнеш целта си пред нея.
— Добре!
— Свали си дрехите, Али!
Али го сторил, а Хасан взел един котел и сварил вътре нещо, което приличало на катран. Намазал с него каиреца така, че той заприличал на черен роб; намазал също устните и бузите му и боядисал клепачите му с червена боя. После го облякъл в робски дрехи, донесъл една табла с печено месо и вино и му рекъл:
— В хана живее един черен готвач, на когото ти сега заприлича. Той трябва всеки ден да ходи да купува месо и зеленчуци от пазара. Заговори го любезно и поприказвай с него така, както говорят негрите, поздрави го и му кажи: „Отдавна не сме сядали с теб да пийнем“. Той ще ти отвърне: „Ами аз имам толкова много работа; четиридесет роби ми висят на врата, трябва да готвя за тях й обед, и вечеря, освен това трябва да храня кучетата и да приготовлявам ядене за Далила, а също така и за дъщеря й Зайнаб“. Тогава ти му речи: „Ела да похапнем малко печено месо и да пийнем по една боза“ — и го заведи в казармата и го напой! След това го разпитай за службата му: какво трябва да готви и по колко яденета, с какво храни кучетата и кой е ключът за кухнята, и кой за килера! Той всичко ще ти разкаже, защото пияният разказва всичко, което би скрил, ако е трезвен. После го упой с бендж и облечи неговите дрехи, затъкни ножовете в колана си, вземи кошницата за зеленчуци, иди на пазара и накупи месо и зеленчуци! Като свършиш всичко това, върни се в кухнята и готварницата и сготви яденетата! Сипи ги в блюда, вземи блюдата и отнеси яденето в стаята на Далила! Постави обаче предварително бендж във всички ястия, за да можеш да упоиш кучетата и робите, и Далила, и щерка й Зайнаб! Най-после се качи горе в нейната стаичка и изнеси оттам всички дрехи на стражите! А ако наистина искаш да се ожениш за Зайнаб, вземи и четиридесетте пощенски гълъба със себе си!
Така Али излязъл и наистина срещнал черния готвач. Поздравил го и му рекъл:
— Отдавна вече не сме сядали с теб в пивницата.
Онзи отвърнал:
— Ами че аз имам толкова много работа с това готвене за робите и за кучетата.
Тогава Али го взел със себе си, напил го и го разпитал по колко гозби трябва да готви, а черният роб му отвърнал:
— Всеки ден по пет гозби за обяд и по пет за вечеря, а вчера ми заръчаха и едно шесто — ориз с мед и шафран, та и седмо дори — варени нарови зърна.
Али продължил да го разпитва:
— А как слагаш масите?
И готвачът пак обяснил:
— Най-напред изнасям горе софрата на Зайнаб, после слагам за Далила, след това давам на робите да се наядат и накрая на кучетата; на всяко давам достатъчно месо, нито едно не се задоволява с по-малко от половин кило.