— Какво те води тук, нещастна старице? И ти, и твоят брат Зураик, търговецът на риба, вие и двамата сте от един дол дренки.
Тя отвърнала:
— Началнико на стражата, несправедливо е да говориш така с мене; ето, разпореждай се с живота ми, както искаш. Кажи ми обаче кой от вас е мъжът, който ми изигра тая шега?
Ахмед ед-Данаф рекъл:
— Той е първият от моите момчета.
Далила се помолила:
— Застъпи се за мене пред него — да ми върне пощенските гълъби и всичко останало, направи ми тази голяма услуга!
Тогава Хасан Шуман рекъл:
— Нека аллах да те накаже, о, Али, защо сготви гълъбите?
А Али отвърнал:
— Че аз не съм знаел, че са пощенски гълъби.
Тогава Ахмед заповядал:
— Управителю, донеси ни гълъбите!
Управителят ги донесъл, Далила взела едно парченце от сварените гълъби, опитала го и рекла:
— Това не е месото на пощенските гълъби, аз съм ги хранила със зърна от мускус и месото им е станало като мускус.
Тогава Шуман рекъл:
— Ако искаш да получиш пощенските гълъби, изпълни желанието на Али Каиреца!
— И какво е неговото желание? — попитала тя, а Хасан отвърнал:
— Да го ожениш за дъщеря си Зайнаб.
Тогава тя рекла:
— Аз нямам власт над нея, мога да я уговоря само с добро.
И Хасан извикал на Али Каиреца:
— Дай й гълъбите!
Али го сторил, Далила ги взела и много се зарадвала! Тогава Шуман й рекъл:
— Ти ще трябва да ни дадеш отговор, който да ни задоволи.
Тя отвърнала:
— Ако той наистина желае да се ожени за нея, то тогава шегата, която ни изигра, не е достатъчно доказателство за хитростта му. Истинска хитрост ще бъде, ако успее да я изпроси за жена от нейния чичо, началника Зураик, защото той е неин настойник, той, който все вика: „Ехей, половин килограм риба за два джедида[8]!“ — и който е окачил пред дюкяна си една кесия с две хиляди златни дирхема.
Като я чули да казва това, хората възкликнали:
— Какво говориш, хитрушо! Ти искаш само ние да загубим нашия брат Али ел-Мисри!
А Далила си тръгнала, отишла в хана и рекла на дъщеря си:
— Али Каиреца иска да се сватоса за тебе.
Зайнаб много се зарадвала, защото тя го била харесала, задето успял да намери сили да устои на красотата й, и затова разпитала майка си какво се е случило. Тя й разказала всичко и добавила:
— Аз поставих като условие той да те поиска за жена от чичо ти и по този начин го изпратих на явна смърт.
А през това време Али ел-Мисри се обърнал към другарите си и ги попитал:
— А какъв е този Зураик? Що за човек е той.
Те му отговорили:
— Той беше главатар на нашите другари в иракската страна; можел планина да пробие, звездите от небето да свали и да открадне чернилката от клепките на жена, с една дума, нямало е равен на него. После обаче дал клетва, че се отрича от всичко това и си отворил дюкян за риба. Успял да спечели от продажбата на риба две хиляди динара; прибрал ги в една кесия, завързал кесията с копринено въже и накачил по въжето хлопки и железни звънци; въжето се проточило от кесията до един клин вътре в дюкяна, около който го е омотал. Всеки път, когато отваря дюкяна си, той закачва кесията навън и вика: „Къде сте, шмекери от Египет, другари мои от Ирак, майстори на шегите от персийската земя? Зураик, търговецът на риба, окачва пред дюкяна си една кесия. Който твърди, че е хитър, нека да я отмъкне с хитрост и да я задържи за себе си.“
Затова много хора от народа се изкушават и отиват там и искат да я откраднат, ала не успяват, защото той е натрупал на пода оловни плочи, които са му под ръка, докато той пържи рибата или пали огън; и щом дойде някой алчен измамник, той грабва една оловна плоча и я захвърля по него, или го осакатява, или го убива. И ако ти сега, Али, решиш да се заемеш с него, ще приличаш на човек, който се удря по лицето на погребение, а не знае кой е умрял; ти не си дорасъл да го надхитриш, затова те грози опасност. Пък и не ти е нужно да се жениш за Зайнаб; освен това, който се откаже от нещо, може да си живее и без него.
Али обаче отвърнал:
— Това ще бъде срам за мене, о, мъже! Аз трябва да се сдобия с кесията. Донесете ми само момински дрехи!
Донесли му такива дрехи и той ги облякъл. После боядисал ръцете си с къна и спуснал яшмака ниско пред лицето си. После заклал една овца, взел кръвта й и напълнил шкембето, което преди това бил изчистил и си го завързал отдолу; прикрепил го за бедрото си и облякъл отгоре шалвари и обул ниски ботушки. Накрая си направил гърди от птичи гушки, които напълнил с мляко, увил си около корема малко плат, който напълнил с памук, и се препасал със силно колосана кърпа. Всеки, който го видял, възкликнал:
— Какви хубави бедра имаш!
Срещнал го някакъв мулетар; Али му дал един динар и онзи го оставил да яхне магарето му и тичал заедно с него чак до дюкяна на Зураик, търговеца на риба. Там Али видял окачена кесия, през която блестяло златото. А Зураик тъкмо пържел риба. Али извикал:
— Мулетарю, каква е тази миризма?
Онзи отвърнал:
— Това е миризмата от рибите на Зураик.
А Али продължил:
— Аз съм бременна жена; миризмата може да ми навреди. Вземи ми едно парче риба от него!
Мулетарят казал на Зураик: