И той продължил пътя си, а Али все го следвал. Зураик бил женен за чернокожа, една от освободените робини на везира Джафар, и имал син от нея, когото кръстили Абд-Аллах. Той бил обещал на жена си, че ще използува парите от кесията за празненството по случай обрязването на момченцето и за годежа и сватбата му. И ето сега Зураик влязъл при жена си с мрачно лице и тя го попитала:
— Защо мръщиш чело?
Той отвърнал:
— Днес аллах искаше да ме изпита чрез един шмекер, който ми скрои седем хитрини, за да ми отмъкне кесията, ала не успя да я пипне.
Тогава тя рекла:
— Дай на мене кесията, за да запазя парите за сватбата на сина ни! — и той й я дал.
Али Каиреца обаче се бил скрил в една стая и чул и видял всичко. Зураик съблякъл дрехите си и облякъл празнични; рекъл на жена си:
— Пази добре кесията, Ум Абд-Аллах! Аз отивам на сватба.
Тя обаче го поканила:
— Отпочини си най-напред малко!
Тогава той легнал и заспал. А Али станал, промъкнал се на пръсти, грабнал кесията и отишъл спокойно в дома на младоженците, останал там, за да гледа тържеството. А през това време на Зураик се присънило, че някаква птица му откраднала кесията, и той се събудил стреснат и извикал на Ум Абд-Аллах:
— Ставай, виж там ли е кесията!
Тя погледнала, ала кесията я нямало; ударила се жената с ръце по лицето и извикала:
— О, това твое черно щастие, Ум Абд-Аллах! Тоя шмекер е откраднал кесията!
— Кълна се в аллаха — извикал Зураик, — само тоя шмекер Али я е откраднал! Да, никой друг освен него не е откраднал кесията. Трябва да го пипна!
А жената рекла:
— Не донесеш ли кесията, ще ти затворя вратата под носа и ще те оставя да спиш на улицата!
Зураик отишъл на сватбата: и видял там шмекера Али, който стоял и гледал, Зураик си рекъл:
„Той ми е откраднал кесията, но той живее в казармата на Ахмед ед-Данаф“.
И Зураик избързал навън, покатерил се по задната стена на казармата, спуснал се вътре в помещението и заварил там момчетата заспали. В това време и Али се върнал и почукал на вратата. Зураик рекъл:
— Кой е там?
— Али Каиреца — бил отговорът, а Зураик попитал:
— Донесе ли кесията?
Али помислил, че Шуман го пита, та рекъл:
— Нося я, отвори ми вратата!
Зураик обаче отвърнал:
— Няма да ти отворя, преди да видя кесията, защото се хванах на бас с твоя началник.
Али извикал:
— Подай си ръката навън!
Така през дупката до бравата на вратата[9] се протегнала една ръка, Али сложил в нея кесията, Зураик я грабнал, покатерил се отново по същия път, по който бил дошъл, и се върнал спокойно на сватбата. Али останал още някое време навън пред вратата, без никой да му отвори. Най-сетне той започнал да блъска по вратата така, че момците вътре се събудили, те извикали:
— Така чука Али от Кайро!
Надзирателят веднага му отворил и го попитал:
— Донесе ли кесията?
Али обаче отвърнал:
— Стига шеги! Шуман, нима не ти дадох кесията през дупката до бравата на вратата? И нима ти не ми каза, че си се заклел да не ми отвориш вратата, докато не ти покажа кесията?
— Кълна се в аллаха — извикал Шуман, — аз не съм я вземал. Това сигурно е бил Зураик, който си я е прибрал отново.
А Али извикал:
— Ще трябва пак да му я отнема!
И той веднага се върнал обратно на сватбата, там чул как шаферът тъкмо викал:
— Направи и ти един подарък, о, Абу Абд-Аллах! Нека наградата за това да ощастливи твоя син[10]!
Тогава Али си рекъл:
„Аз наистина съм щастливец!“
И той отишъл до къщата на Зураик, покатерил се по задната й стена и се спуснал вътре. Заварил жената на Зураик заспала и я упоил, после облякъл нейните дрехи и взел детето в ръце. След това обиколил къщата и търсил, докато намерил една кошница със сладки, които стиснатият Зураик бил скрил още от празника[11]. Скоро след това търговецът на риба се върнал у дома си и почукал на вратата. Шмекерът Али попитал с подправен като на жена му глас:
— Кой е там?
— Абу Абд-Аллах — отвърнал Зураик, а Али продължил:
— Аз се заклех, че няма да ти отворя, докато не ми донесеш кесията.
— Донесох ти я — отвърнал търговецът на риба.
— Дай я тогава и ще ти отворя — извикал Али.
Зураик казал: