— Къде може да бъде? — попитала красавицата. — Сам видя, че той шибна коня си и замина.
— Така е наистина — съгласил се змеят.
На другия ден той отишъл на лов, а Светлоликия пуснал след него стрела и го улучил в рамото. Върнал се змеят ядосан и казал:
— Не, някъде наблизо се крие Светлоликия!
— Нали видя, че той шибна коня и замина! — отвърнала красавицата.
— Така е наистина — съгласил се пак змеят.
Веднъж красавицата попитала змея:
— Кажи ми, къде е душата ти? Нали оставам все сама, искам да я погаля.
— В гредата — отвърнал змеят, но не й казал истината. Украсила тя гредата и дочакала змея.
— Какво е това? — попитал я той.
— Нали ти ми каза, че твоята душа е в нея — радвам й се.
— Ех, ти, глупавичката ми! — засмял се змеят. — Знаеш ли къде е моята душа? Отвъд морето живее огнен змей. В главата му има една кутийка, а в нея — две малки птиченца, те са душата ми. Ако ги погуби някой, ще умра и аз. Инак никога няма да умра.
Отишъл змеят на лов. Дошъл Светлоликия и красавицата му казала:
— Отвъд морето живее огнен змей. В главата му има една кутийка, а в нея — две малки птиченца. Не ги ли убиеш, никога няма да погубиш железния змей.
Заминал Светлоликия отвъд морето, а пътят му минавал през онова царство, откъдето отвлякъл красавицата. А там съседният цар денем и нощем пишел писма до царя, баща на красавицата. Ругаел го и му се подигравал:
— Какъв цар си ти, щом позволи на някакъв скитник да отвлече твоята красавица дъщеря!
Главил се Светлоликия свинар при царя баща. Научил се за тези писма, отишъл при царя и му казал:
— Аз ще отворя война на този цар!
— Как ще направиш това, глупако, когато аз с цялата си войска не се решавам да изляза срещу него? — казал му царят.
— Дайте ми само дванайсет руски воини и дванайсет палатки, останалото аз сам ще направя — рекъл Светлоликия.
Дал му царят дванайсет руски воини и дванайсет палатки и го изпратил.
Тръгнал момъкът с войниците срещу съседния цар. Царят живеел горе в планината, а долу имало клисура. Разпънали те палатките в тази клисура, а Светлоликия се изкачил при царя и му казал:
— Хайде да воюваме, но още сега, в тази минута!
— Не, не сме готови — отвърнал царят.
— Щом не сте готови — казал Светлоликия, — дайте ми тогава писмо, че не можете да воювате с нас.
Дал му царят такова писмо и му рекъл:
— Иди и разпусни войската си, а после остани да ми погостуваш!
Отишъл Светлоликия, разпуснал войската си и се върнал при царя. Сложили му да вечеря, но му поднесли все солени яденета, за да стане през нощта да търси вода. Пред вратата на двореца стояли две огнедишащи чудовища и царят си мислел, че когато през нощта Светлоликия излезе, те ще го погубят и той няма да занесе писмото на своя цар.
Излязъл през нощта Светлоликия за вода. Чудовищата се нахвърлили срещу него, ала той не се уплашил. Свалил ботушите от краката си, напъхал ги в устата на чудовищата и така ги задушил.
Видял царят, че момъкът се върнал в двореца жив и здрав, й просто не можел да си намери място от яд.
А Светлоликия си легнал и заспал. На сутринта той не станал от леглото си, а сърдито се развикал:
— Така ли приемате вие гостите си? Оставихте ме да пренощувам, а ми откраднахте ботушите! Как да си отида бос?
Занесъл му царят нови ботуши, но момъкът не ги приел.
— Те не са моите! Моите ботуши са на вашите крака!
Нямало какво да прави царят, дал му своите ботуши. Обул Светлоликия новите царски ботуши и се подсмивал — неговите ботуши били вехти и смачкани.
Върнал се Светлоликия при царя баща и му дал писмото. Зарадвал се царят и написал писмо на съседа си:
„Какъв цар си ти? Изпратих при тебе пратеник, а ти си му откраднал ботушите.“
Нямало каква да прави онзи цар, мълчал и не отговарял нищо. Тогава царят баща казал на Светлоликия:
— Имах дъщеря с невиждана под слънцето красота, но ми я отвлякоха. Инак бих ти я дал за жена.
— Аз я отвлякох — казал му момъкът.
— С какво друго да те възнаградя? — попитал го царят.
— Нищо не искам — отвърнал Светлоликия. — Научи ме само как да намеря огнения змей и ми дай хора да ми покажат пътя.
Дал му царят водачи, завели го те на върха на една планина и му казали:
— Ето зад тази планина живее огненият змей.
Подушил змеят, че на планината има хора, и тръгнал нагоре. Върви той — трите му уста зинали, бълва огън — никой не смее да се доближи до него.
Размъкнал Светлоликия своя меч, налетял право върху змея като пеперуда на огън.
Замахнал с меча си, отсякъл му двете глави, а третата му казала:
— Не ме отсичай, защото няма да намериш онова, за което си дошъл. В моята глава има една кутийка, а в нея — две малки птиченца. Те са душата на железния змей.
Отсякъл Светлоликия и третата глава на змея, извадил кутийката и веднага откъснал главата на едното птиченце, а другото взел със себе си. Помислил си, че ако убие веднага и второто птиченце и змеят умре, то тялото му ще препречи входа на кулата и той няма да може да влезе при красавицата.