Преди да напиша тази книга, не се вълнувах особено за бездомниците. И определено не познавах човек, който работи с тях.
В столицата успях да открия Вашингтонската правна консултация за бездомници, където се запознах с директорката Патриша Фюджър. Тя и нейните колеги — Мери Ан Лъби, Скот Макнийли и Мелъди Уеб О’Съливан — ме въведоха в света на бездомните. Благодаря им от все сърце за помощта и съветите.
Благодаря също така на Мария Фоскаринис от Националния юридически център за бедните и бездомните, на Уила Дей Морис от женския център „Рахил“, на Мери Попит от „Нови усилия за жените“ и на Брус Касино и Брус Санфорд от „Бейкър и Хостетлър“.
Уил Дентън отново прочете ръкописа и предложи някои поправки, свързани с правните среди. Джеферсън Арингтън ме запозна с града. Джонатан Хамилтън проучи редица конкретни въпроси. Благодаря им.
А на истинския Мордекай Грийн и хората като него в нашия свят — дълбок поклон за доблестния им труд в окопите.