Градивните стимули в действията на анархистите са отразени и в идеологията им. Анархистите са единствените от всички революционери и социални реформатори, които имат градивна програма - и винаги са имали такава. Марксистите тъкмо затова ги и наричат "утописти" (защото създават програми за бъдещето, сиреч "утопии"). Под претекст, че те не искат да се занимават с никакви фантастични построения за бъдещето, марксистите никога не са се опитали да покажат какви са техните схващания за бъдещото обществено преустройство. Всички техни предвиждания водят само до завладяване на политическата власт. Какво ще бъде после - те не казват и не смеят да кажат. Тяхната програма е проста, защото всъщност нямат никаква строителна програма. Прелистете всички произведения на марксизма и не ще намерите един ред, една мисъл, в които да е отразено определено разбиране за структурата на това, което се нарича социалистическо, комунистическо или свободно общество. Единствено ясното, точно определеното у марксистите се отнася до завладяването на политическата власт, до установяването на диктатурата. Оттам нататък започва бездната на неизвестността, която на практика става бързо бездна на мъченията, терора и чудовищната експлоатация.
В какво се състои общественото преустройство? - В премахване на известни институции, в преобразуване на други и в създаване на нови институции. Видяхме вече кои са институциите, които според нас подлежат на унищожение. В по-нататъшното изложение ще видим пък кои са тези, чието преобразуване е първа цел на социалното преустройство, както и онези, които ще трябва да се създадат в процеса на бъдещия социален градеж. Общественото преустройство ще има също за задача да организира и да съдействува за организирането на всестранните дейности и проявления на хората, с цел да се осигури по-високо ниво на материално и културно благоденствие при едно неограничено и равенствено за всички развитие, при свобода, солидарност и справедливост.
Когато социологът подложи на основен анализ структурата и функционирането на обществения живот и подобно на ботаника направи напречен и надлъжен разрез на обществения организъм, той установява, че в основата на всяко обществено развитие стои трудът. Следователно първата и най-важна задача на общественото преустройство е организацията на труда. Последният се подразделя условно на физически и умствен труд, защото на практика никой труд не е само физически или само умствен. Чрез труда се създават, преобразуват, пренасят, съхраняват или поставят на разположение на хората материални и духовни блага. Трудовата дейност на човека е най-разнообразна: производство, транспорт, съобщения, просвета и култура, наука, здравеопазване, хигиена и обществени грижи и т.н. Друга основна функция на всяко общество е размяната и разпределението. Следователно втора задача на общественото преустройство е организацията на размяната и разпределението.
И най-после, всяко общество има нужда от отбрана и сигурност; трета задача на общественото преустройство е организацията на обществената отбрана и сигурност.
Но общественият живот не е само производство, размяна, разпределение, нито се манифестира само с отбраната си. Хората живеят в общежития, малки или големи. Животът в общежитие налага задоволяването на многобройни ежедневни обществени отношения и нужди, които изискват постоянно поддържане, регулиране и администриране. Следователно четвърта важна задача на общественото преустройство е да организира обществените отношения и обществената администрация.
Тези четири основни задачи обхващат обществото в неговата цялост. Извън тях обаче различните хора имат различни нужди, които ги засягат лично. За удовлетворяване на тези най-различни нужди хората, по свой почин и напълно свободно, се организират в най-разнообразни сдружения и организации, които обхващат само заинтересуваните от тях лица.
Преди да пристъпим към конкретно и по-подробно разглеждане на тези основни обекти на общественото преустройство, се налага да изразим ясно и категорично отношението на анархистите към плановостта и координацията.
Стимул на капиталистическото производство е материалният интерес, изразен в печалбата на притежателите на средства на производство. По тази причина капиталистическото производство, доколкото то не е подчинено на ръководството на една държавна политика, няма нужда от цялостен производствен план. Държавата, с нейната растяща намеса в обществения и стопански живот обаче все повече прибягва до известна плановост, която намира израз в ежегодните й бюджети. По тази причина и самото капиталистическо производство все повече и повече преминава към известна, макар и много обща, плановост.
Социализмът, независимо от различните му подразделения, издига като ръководен принцип в икономиката производството на блага с цел задоволяване нуждите на хората. Щом изхожда от този принцип, плановостта и координацията стават неизбежна необходимост. Анархистите не правят изключение в това отношение. Те са за планово стопанство и за координирани обществени отношения. Но и в тази област различието между тях и всички властнически социалисти е дълбоко, защото според тях изработването на плана е задача преди всичко на онези, чиито нужди той трябва да задоволи - консуматорите и производителите, т.е. цялото общество. Изработването на плана става по места в предприятията и се координира отдолу нагоре за цялата територия.
Материалното производство като стопанско-обществена функция обхваща: въгледобив, нефтодобив и свързаните с тях индустрии, селско стопанство, лесовъдство, лов и риболов, енергодобив, лека и тежка индустрия с всичките й клонове и подразделения и пр. Освен това, има голям брой занаяти, някои от които са включени в различните индустрии. Други представляват по-скоро обществените услуги, а трети запазват и за дълго, някои дори и завинаги ще запазят характера си на самостоятелни производствени браншове.
Паралелно с материалното производство съществуват редица служби, където човешкият труд намира приложение, без същите да са непременно производствени, макар че много от тях са свързани с материалното производство. Такива са транспортът, съобщенията, здравеопазването, просветата, науката, културата и пр.
Организацията на производството и обществените услуги е една от най-важните задачи на социалното преустройство. Успехът на революцията означава преди всичко успех в превъзмогване разстройството на производство! Животът не спира нито за миг, нуждите не престават, затова и създаването на благата, както и удовлетворяването на всестранните нужди на хората, трябва бързо да се нормализират и дори да се подобряват. За щастие, за тази огромна и първостепенно важна задача не ще бъде нужно създаването на съвършено нова институция. Апаратът ще бъде налице и той ще трябва само да се преустрои и нагоди за новите функции, които революционните изменения ще изискват. Този апарат е работническата професионална организация. Тя ще експроприира и завладее предприятията и службите с всичките им имущества, оръдия, машини, складове, материали и източници на суровини, за да ги използва за производство.
Преустройството в работата е главно организационно: организация на труда, на снабдяването и поддържането, организация на производството и отчасти на размяната (главно на тази с другите предприятия), рационализация на функционирането, издирвания и проучвания за усъвършенстване методите, повишаване на квалификацията на кадрите, разпределение на наличните средства и работна ръка между отделните предприятия и пр. и пр. Създаването и поддържането на хармония в целия апарат на по-широк териториален мащаб ще изисква и предварително координиране на средства, материали, енергия и работна сила. А това прави особено важна статистичната дейност.
Поначало цялата организационна и изпълнителна дейност пада върху плещите на онези, които пряко ангажират своя труд, а това е единствено възможно в най-малката колективна единица, в мястото, където се влага трудът: работилницата, ателието, отделното предприятие, стопанство, учреждение, станция, гара, училище, болница и пр., според характера на производството или службата. Работниците от колективните единици, без разлика на професия, пол, образование, образуват първична организация. Това е организация по производство, по функции или по служба. По-нататък всички подобни първични организации от същото производство или служба, в същия населен пункт или на същата ограничена територия (територия на една община например), се обединяват в местен съюз на всички работници, предприятия и трудови постове от същото производство и същата служба. Същото обединение, все по линията на еднаквото производство и еднаквата служба или обществена функция, продължава в по-широк териториален мащаб: околия, окръг или област, като изгражда съответните околийски, окръжни или областни браншови или клонови съюзи, които приключват за цялата територия на дадена страна, като се обединяват в национален клонов съюз. Това е организацията по производство, по функция. Тя се гради отдолу нагоре - вертикална организация. Всяко обединение в тази вертикална стълба, като се почва от първичната организация и се стига до националния клонов съюз, излъчва от съответните съвети нужния брой членове от работническия, техническия и административния персонал - съвет на първичната организация, местен клонов съвет, околийски, окръжен или областен клонов съвет н национален клонов съвет. В зависимост от общия брой на работниците и от по-голямата или по-малка отдалеченост на обединението от жилищата на участниците, това излъчване на съветниците ще става чрез пряко участие на всички работници в едно общо събрание или чрез съответните делегати на общи конференции и конгреси: околийски, окръжни или областни и национални.
Професионалните училища и курсове за формиране на кадри, лабораториите за изследвания и усъвършенствуване на работата на предприятията е редно да принадлежат към местния клонов съюз, когато неговата дейност има по-широк обхват, в зависимост от характера на производството или службата. Като професионално-образователно учреждение даденото училище или научноизследователско учреждение в околията е също представено в околийския клонов съвет. Средните технически училища за подготовка на технически кадри в даденото производство или дадената служба, както и различните научни лаборатории се числят към окръжния или областен клонов съюз. И по същия начин те са представени в неговия съвет. Висшите образователни или научни професионални институти са представени по същия начин в националния клонов съюз и напълно зависят от него. Опитът в областта на професионалното образование, в рамките на днешното общество, ни кара да спазваме подобна принадлежност и зависимост.
Приложената тук схема дава достатъчно ясна представа за структурата на тази тъй наречена вертикална организация по производствена или функционална линия. Разбира се, че тя не може точно и еднакво да се спазва за всички видове производства, служби или функции, всяка от които има своите особености. Едни от тях са по-широко разпръснати по цялата територия и в рамките на дадена община, дори и в дадено селище. За тях тази схема е най-точно приложима. Други са представени с по едно или няколко предприятия или учреждения в даден населен пункт или само в някои населени пунктове, а другаде съвсем отсъствуват. Трети пък са крайно централизирани и съсредоточени само в известни области или пунктове, в зависимост от суровините, от източниците на енергия или от естеството на производството. А някои служби или производства функционират в областен или национален мащаб, не се поддават на локално подчинение, нито на функциониране по тази схема, защото пряко зависят от даден окръжен или национален клонов съюз, в който те са представени или сами за себе си образуват един национален клонов съюз, защото са едно общо предприятие за цялата страна. Такъв може да бъде например един голям строеж в страната - бараж или атомна централа (ако доживеем до такава у нас) и пр.
Един пример ще изясни по-добре устройството на тази вертикална организация. Да вземем хранителната индустрия. Голяма част от хранителните производства са застъпени във всеки по-значителен населен пункт. А някои, като общественото хранене например, съществуват навсякъде. Работниците от всяко отделно предприятие, колкото и малко да е то (а за някои от тях известна концентрация ще се наложи още в началото), образуват първичната организация и излъчват от своята среда местен съвет. Такива организации и съвети ще има толкова в дадения пункт, колкото са предприятията, работилниците, заведенията. Експроприацията се извършва именно от тези първични организации и местни съвети. На тях се пада и задължението да организират производството на предприятия. Бившите собственици, ако са техници, инженери, администратори и сами работници, се включват в колектива с равни права, ако те не са решително контрареволюционери и не се откажат сами от това участие. Всички тези организации на хранителното производство, консервопроизводители, хлебари, мелничари и пр., образуват в дадения населен пункт или в общината местен съюз на хранителната индустрия. Местните съюзи в околията образуват околийски съюз, околийските, от своя страна - областен, и областните съюзи в цялата страна изграждат националния съюз на хранителната индустрия.
Същата тази схема за обхващане на трудовата дейност на всички хора се прилага по отношение на всички останали производства, служби и учреждения и се изграждат толкова клонови съюзи по места, околии, области и за цялата страна, колкото клонове на такава дейност са застъпени. Фактически техният брой (за цялата страна) не надхвърля 20 главни клона. Никаква пречка, никакво неудобство няма дадено производство да се обособи в отделен клон, когато нуждите налагат това. Например дърводобивът и дървообработването може да се обособи в самостоятелен и напълно отделен от строителната индустрия клон. Но по своята структура той ще прилича на всички други клонове.
Някои клонове като минното дело например са застъпени само в отделни пунктове и области, когато в цели други области няма нито едно минно предприятие. Сами по себе си те ще представляват в такива случаи местен клонов или дори само областен клонов съюз. Други пък, чийто обсег на действие обхваща цялата територия, ще представляват сами национален клонов съюз.
Тази схема на вертикално организиране е еднакво приложима не само за това, което се нарича индустрия или служба: съобщения, транспорт - воден, въздушен, сухоземен и пр., но и за земеделието, лесовъдството, риболова и др. Винаги обаче се държи сметка за особеностите на всеки вид трудова дейност. В земеделието специализацията в производството не е толкова разграничена, а преобладават различните отрасли. Обект на експроприация са едрите и държавни стопанства, доколкото има такива в една страна, стопанства, експлоатиращи чужд труд. Извършването на експроприацията се пада на земеделските работници, на бедните и дребни селяни, организирани още преди революцията в земеделски професионални организации. Всъщност, ролята на тези организации по-малко ще се изрази в експроприация, отколкото в коопериране или доброволно колективизиране на дребните стопанства, които фактически преобладават навсякъде. Така създадените кооперативи или колективи ще представляват в даден пункт едновременно и първичната организация и местния съюз. В някои случаи тази организация ще се слее дори с местната организация за разпределение и със самата община, и излъченият от нея общински съвет ще бъде едновременно и клонов съвет на земеделието в дадения малък и изключително земеделски населен пункт. Обединението по-нататък на земеделието в околийски, областен и национален мащаб следва общата схема Към клона "Земеделие" се числят и всички специалисти - агрономи, зоотехници, ветеринари и пр. Земеделските училища - практически, средни и висши, опитните полета и станции, лаборатории и научноизследователски институти се числят към съответните околийски и областни съюзи или към националния съюз на земеделието, в зависимост от степента и обсега на действието им.
Занаятите ще продължават да съществуват кооперативно и еднолично; някои от тях, колкото и да се модернизират, може би никога няма да изчезнат. Значителна част от дребните земеделци, които не експлоатират чужд труд, ще предпочетат и ще останат да съществуват еднолично. Едните и другите ще се организират професионално и така ще бъдат включени в съответните производствени клонове с техни представители във всички съгласуващи органи.
Специалистите и техниците от всички професии и клонове се организират напълно самостоятелно в отделни професионални организации по въпроси от чисто професионален характер, представяйки се в клоновите съюзи в местен, околийски, областен или само национален мащаб. Но тяхната роля, както поотделно, така и като представени в съответните клонове, не е производствена и функционална, а техническа, съвещателна, информативна.
Подчертаваме отново, че в едно свободно социалистическо общество статистиката придобива изключително важна роля. Във всяко предприятие чрез нея ще се отчитат реалните резултати. Нейната дейност ще се координира чрез бюро към всеки клонов съюз, в местен, околийски, областен и национален мащаб.
Организацията, която обрисувахме до тук, е организация за производство и услуги от най-различен характер. Тя е също и организация за съгласуване на сили, средства и възможности, но само в рамките на дадено производство или на определена функция. Общият стопански живот налага обаче една по-широка и всеобхватна съгласуваност за правилно и хармонично разпределение на трудовите сили на цялото общество, на природните ресурси, на обществените средства за производство, енергията, материалите, складовете, сградите, транспортните средства във всички дейности и подразделения на народното стопанство. Става въпрос за една типично съгласувателна, хармонизираща дейност между всички клонове, производства, служби и услуги. Тя се извършва от хоризонталната организация. Схемата позволява да се разбере по-ясно нейната структура. Всяка дейност, всяка инициатива, координация започва и се провежда от долу на горе, от най-малкия населен пункт или от общината и се минава към по-широкото териториално обединение - околията, окръга или областта, за да стигне до цялата страна. Ако се разгледа същата организация и нейното функциониране в още по-широк мащаб, тя ще премине националните граници и ще се превърне в международна. Но ние тук се ограничаваме да говорим само за една страна. Всички местни клонови съюзи учредяват, чрез излъчени от тях делегати, местен общостопански съвет. Всички местни общостопански съвети, обгръщащи всестранната трудова, производствена и функционална дейност учредяват околийски общостопански съвет, в който са представени всички околийски клонови съюзи. Областните клонови съюзи създават областните общостопански съвети, в които са представени и всички околийски общостопански съвети. Най-после националните клонови съюзи, всеки от които представлява цял един бранш от националното производство или една цялостна служба, изграждат Националния общостопански съвет, който представлява цялата икономика на страната в нейната съвкупност. В него са представени също и областните общостопански съвети, както и всички професионални организации на специалисти, всички висши общообразователни и научни институти, всякакъв вид културно-просветни организации, организацията за обществена отбрана (в национален мащаб), националният съюз за размяна и разпределението, и всякакъв вид организация в национален мащаб, която проявява дейност, свързана с нуждата от съгласуване на сили, средства и материали, т.е. свързана е със стопански прояви и прилагане на човешки труд.
Тези, които са склонни да виждат в безвластието безредие и хаос, като прочетат горните редове и като видят всички тези схеми, макар и опростени, веднага ще променят аргументите си: Това е страшна бюрокрация! - ще побързат да възкликнат те. Всички тези "първични", "вторични", "третични" организации по вертикална и хоризонтална линия, съвети, комитети, събрания, конгреси - това е възкресен болшевизъм, от който на всички е дошло до гуша.
Те бързо забравят твърденията си, че съвременният живот е усложнен, че уредбата на обществото не е тъй проста работа и пр. Да, общественият живот е сложен и анархистите никога не са мислили, че той може да се урежда без план, без организация, без органи за съгласуване, като с магическа пръчка. Колкото до бюрокрацията и до аналогията с болшевишката безпомощност, дължаща се главно на диктатурата, тези вероятни критици ще ни простят, но те не са почтени и преднамерено търсят да смесват съвършено различни неща. Вярно е, че без технически органи за съгласуване, без съвети, комитети и бюра не може да се поддържат редовни и нормални обществени отношения; вярно е, че без събрания и конгреси не може да се изрази и проведе общата воля, но има "съвети" и съвети, и "събрания" и събрания. Почтеността налага да се търси, вижда и признава разликата.
Всяко функциониране, което има за ръководен принцип федерализма, почва от базата и свършва до базата, която всичко решава и на която изключително се пада всякакъв контрол за изпълнение на нейните решения. Основната и най-малка колективна единица е общото събрание в работилницата, ателието, предприятието, стопанството, учреждението, станцията, гарата, с една дума конкретния трудов колектив. Но тъй като общата трудова дейност на цялото общество не се ограничава само до този трудов колектив, а се състои от хиляди такива, които извършват всестранната трудова дейност на цялото общество, нужно е съгласуване. Но то трябва да бъде напълно ефикасно и плодотворно, да не уврежда интересите на отделната колективна трудова единица и тези на отделния човек, нито да спъва и задушава техните инициативи. Затова решенията, взети по места, се хармонизират за цялата страна, като се минава по пътя на вертикалната организация, т.е. по линията на функцията, през всички съответни степени на по-широка територия. Това се прави от периодичните конференции и конгреси, които разискват, обобщават и съгласуват. Така постигнатото общо съгласие, което значи общо решение за цялата страна, все още не е окончателно. Ако то накърнява сериозно някои местни инициативи, местните трудови колективи са свободни да ги проведат съгласно своите разбирания, щом като тези инициативи не ангажират по особено пряк начин общия съюз. В по-сериозни случаи на разногласие спорният въпрос се подлага отново на всеобщо обсъждане и на повторно разглеждане в широк мащаб. Така теоретично се поставя въпросът за евентуалните различия, но практически много пъти цифрите и статистиката решават, а не капризите и хрумванията. Защото се касае не за идейни проблеми, а за производство, за обществено обслужване, където нещата се свеждат до конкретни резултати.
За да може да се улесняват общите разисквания и цялата планомерна дейност на колективите, нужно е да се събират, класират и представят в ясна форма всички необходими сведения и данни, да се съобщават редовно и точно, да се поддържат редовни връзки между отделните части на общия организъм. Тази е именно ролята на разните технически бюра и на съответните съвети, както и на периодичните заседания на околийските, областни и национални клонови съюзи. Работата на последните се състои в правилно разпределяне на работната ръка, на материалите, машините и инструментите между отделните предприятия в определения район на действие, както отчасти и в някои случаи, в зависимост от характера на даденото производство, да съдействуват на пласмента на произведенията или на тяхното съхраняване. Такава е работата и ролята на координационните органи - съвети и съюзи - във вертикалната организация. Лицата, натоварени и периодично сменяни в тези органи, са работници като всички други, а не бюрократи и началници. Всеки клонов съюз, от какъвто и да било териториален мащаб, съгласува, разпределя, прави достояние инициативите и предложенията на отделните единици на целия съюз. Той дава сведения и данни и не се меси във вътрешния живот на отделните предприятия и служби. Той няма и тази възможност, но и по принцип всяка негова намеса е изключена.
Организацията за съгласуване на всички социални функции, в това число организацията за размяна и разпределение и тази за обществена отбрана, има за задача да съгласува дейностите на отделните браншове на местен, околийски, областен и национален терен. Нейната работа има още по-определен технически и координиращ характер и външното й вмешателство е изключено. Нейната мисия е да изразява общостопанските интереси и нужди на страната. Въз основа на данните, които й дават статистическите служби и бюра и мненията, предложенията и решенията, идващи от отделните браншове, тя проучва възможностите за разширяване или стесняване на дадени производства, услуги и служби, за преместване, закриване или откриване на нови предприятия, за уедряване и снабдяване с модерна техника на едни или други предприятия. Целта е да се направи по-целесъобразна, по-съвършена и по-икономична тяхната дейност.
Общостопанският съвет е административно-стопански регулатор, действуваш, по решения на кленовите съюзи, които представят най-малката колективна единица, отделното трудово място. Той е свързочно бюро и нищо друго. А що се отнася специално до Националния общостопански съвет, той трябва да се схваща по-малко като постоянно бюро и повече като един периодичен конгрес на делегати на всички стопански браншове и служби, натоварени с конкретни и еднократни мандати. След тяхното изпълнение делегатите се връщат на своето трудово място. От това число се изключват техниците от различните бюра, считани самите те като специализирани организационни работници.
Възможно ли е такова устройство и такова функциониране на стопанството, в което отсъствува частният собственик, капиталистът, предприемачът, надзирателят, банкерът, държавата, бирникът, полицията, съдията, тъмничарят, правителството, парламентът и партийният агент?
Ако тези редове бяха писани преди 30-40 години, те щяха да изглеждат като една синдикалистка утопия. Но след като испанската работническа класа, идейно ориентирана от безвластието, осъществи на практика 100 процента от това, което тук излагаме, или по-скоро описваме като проект, това днес е една градивна програма. Тази градивна програма е една дълбоко убедителна реалност. Две хиляди колективни стопанства в Испания, изградени напълно, доброволно, дадоха там образа на едно общество без експлоататори, без господари, без банкери и без диктатори и на едно цветущо земеделие в период на страшна и убийствена война. Цели индустрии бяха социализирани и функционираха по този модел, за да предоставят на потребителя стока и продукция. Убедителен пример в това отношение бе дърводобивът и дървообработването. Цели индустрии, като бирената например, функционираха като едно общо предприятие в цяла Каталония. Същото се отнася за градския транспорт в Барселона, в Мадрид и всички големи градове, за театрите, кината и пр. На входовете им бяха изрязани с големи букви инициалите на Националната конфедерация на труда, които даваха да се разбере, че "собственици" са самите работници. Делото на испанското работничество от 1936-39 г. е интересен и поучителен опит за световната работническа класа. Но нашата задача тук не е да разказваме тази история.
Въпросът за организацията и функционирането на производството, обществените служби и услуги, който бегло разгледахме, не може да се счита приключен, без да се разгледат въпросите за възнаграждението на труда, за това, което днес се нарича инвестиции, капиталовложения, обуславящи икономическото развитие на една страна. С това се постави и въпросът за употребата на парите. А всичко това е свързано с размяната и разпределението.
Ако за производството може да се каже без голямо преувеличение, че нужният апарат е изграден още в рамките на днешното общество - работническите синдикални съюзи и конфедерации, не може да се каже, че имаме още днес напълно изградена подобна организация, която да обхване от първия ден на революцията цялата размяна и разпределението на всички обществени блага, за да се задоволяват редовно нуждите на всички хора. За работническите синдикални организации може да се каже, че в много случаи те имат дори структурата, която ще е нужна за градивната работа утре - организация по производство, по индустрии. Ядката на социалната организация на размяната и разпределението е кооперацията, която е достигнала мощно развитие. Но все пак, предимствена роля в размяната и разпределението днес се пада на частния търговски капитал. Затова и разпределението ще срещне много по-големи мъчнотии, отколкото общественото производство. А тази задача е не по-маловажна от производствената. В известен смисъл тя е дори много по-важна, защото спечелването за социалното преустройство на колебаещите се и укрепването на вярата у народните маси зависят главно от успешното и справедливо задоволяване непосредствените нужди на хората. От друга страна, огромна е масата на дребните търговци, чиито интереси ще се засегнат от това преустройство на размяната и разпределението и тяхното недоволство представлява един сериозен риск да повлияе на по-широк кръг от хора и да увлече и колебаещите се елементи. Но главното затруднение ще се яви от липсата на достатъчен опит в провеждането на тази важна обществена функция от онези, които ще се натоварят с отговорностите на революцията.
И тъй, организацията, на която ще се опре революцията в преустройственото дело на размяната и разпределението, е кооперацията с нейната мрежа от клонове, магазини, складове, технически и транспортни средства и персонал. В кооперацията и около кооперацията ще се концентрира изземването на размяната и разпределението от ръцете на търговците, с всички стоки, материали, средства за транспорт, складове, депа, магазини и пр. Безспорно - и това особено трябва да се подчертае - революцията ще търси да приобщи всички дребни търговци, да ги убеди и спечели, за да използва техния опит и да ги включи възможно най-бързо в новата обществена разменно-разпределителна организация. Общият успех ще зависи до голяма степен от спечелване поне на благоразположението на дребните търговци към промяната, за да могат те да разберат собствените си общочовешки интереси още в предреволюционния период. Болшевишкият опит във всички страни приключи с пълен крах в това отношение. Испанската революция, поради слабото развитие на кооперативното движение - особено в градовете, и поради едно синдикалистично заблуждение, което не отдаваше нужното значение на кооперацията и включваше разменно-разпределителната функция в производството и предвиждаше тази задача да падне също на работническите синдикати, показа много мъчнотии, главно в градовете. В селата, където бързо се създадоха колективни стопанства, този проблем бе много успешно разрешен. Цяла една област - Арагон, преустрои напълно размяната и разпределението, като извади от обращение и парите. Ние се позоваваме на тези факти само като примери, без да смятаме, че тук е мястото да навлизаме в подробен анализ на всички тези опити.
Но преди да говорим за организацията и функционирането на размяната и разпределението в едно общество, което е в процес на пълно преустройство, нужно е, макар и много бегло, да разгледаме поставените в началото въпроси за възнаграждението на труда, за инвестициите и за парите.
Добре позната е истински комунистическата формула: "От всеки, според силите му и всекиму - според нуждите". За нас е ясно - и ние не искаме никого да заблуждаваме, - че пълното реализиране на този принцип не може да стане в два дни и че дълго време той ще си остане един идеал, който обществото ще се стреми да реализира прогресивно. Едно обаче е извън съмнение: първата част от тази формула ще се приложи още от първия ден, а що се касае до втората част, тя ще бъде приложена за всички продукти, които са в достатъчно количество и упорито ще се върви напред в това направление. Трудът е и право, и дълг. За да може всеки да получава от обществото, трябва да постави на негово разположение своите сили - трябва да влага своя труд, ако е здрав и на възраст, позволяваща трудова дейност.
В едно общество, където парите са мярка за ценност, възнаграждението на труда се изразява в надници, в заплати. В Испанската революция парите общо взето бяха запазени. В колективизираните предприятия работниците получаваха равни заплати с известна корекция в посока на осъществяване принципа: "според нуждите", чрез въвеждането на тъй наречената семейна надница - практика, която днес е световно прилагана под формата на тъй наречените "семейни добавки". Всеки семеен работник получаваше добавки за жена си (ако тя не работеше) и за всяко дете (регресивно, т.е. за всяко следващо дете добавката е по-малка от тази за предишното). По този начин многочленните семейства отиваха към изравняване в задоволяване на нуждите си с несемейните, които получаваха същата основна надница. Дори и там, където парите бяха извадени от обращение и заместени с местни общински картончета, все още възнаграждението на труда се пресмяташе в семейни надници, срещу които се даваха тези картончета и с тях работниците получаваха всичко от кооперативния магазин (болшинството продукти в неограничено количество и само някои по дажбена система).
По отношение нуждата от пари в бъдещото общество между теоретиците на анархизма и между анархистите изобщо има известно раздвоение. Някои считат, че известен паричен знак ще бъде винаги необходим. Същите се наричат колективисти, мутуалисти и индивидуалисти, а не комунисти. Други, макар и да се считат и да са действително комунисти, като Малатеста например, са на мнение, че парите ще трябва да се запазят за известно време, без да прецизират до кога, до кой момент. Въпросът е сериозен и не достатъчно проучен, предвид на това, че не се е поставил като крайно належащ и актуален. И все пак, голямото мнозинство от теоретиците и привържениците на анархизма категорично са се изказали за премахването на всякаква парична система в едно общество, което ще претендира, че е комунистическо и ще се стреми да стане такова. Разбира се, това премахване не може да стане в един ден, а ще изисква известно време, докато се преустрои производствената и разменно-разпределителната организация на новото общество, а най-вече масовата психологическа нагласа. Колкото до нас, ние сме категорични. Някои изхождат от практически съображения, като приемат, макар и временно, употребата на пари. Ние, ползвайки се от опита на болшевиките, който е много богат и поучителен в това отношение, заявяваме, че изхождайки от практически съображения, а не само по принципни мотиви, сме решителни противници на запазването и употребата на парични знаци под каквато и да е форма. Въпросът е огромен и ние няма да го разглеждаме подробно тук. Ще кажем само, че парите имат свой собствен механизъм и никакъв контрол не може да ги подчини на една воля, колкото и добронамерена да е тя. Парите са носители на стойност. Общата им стойност отговаря на количеството труд, употребен в производството (поне теоретически) и изразен в стойността на цялата маса от произведения, духовни блага и услуги, поставени на разположение на обществото. Ако някои от тези блага се окажат недостатъчни или нуждите от тях нараснат, а това е нормално, търсенето им ще наруши равновесието, установено с предварително фиксираните цени и надници. Явява се нуждата от нова намеса, за да се установи ново равновесие чрез ново фиксиране на цени и заплати. Всичко това предполага власт, диктатура, която въпреки всичко остава безпомощна. Паричното обращение изисква също церберски контрол, който не ще има място в едно свободно общество.
И тъй, ние сме за премахване на парите, следователно, за едно разпределение на благата, при което възнаграждението на труда само по себе си изчезва и остава задоволяването на нуждите на производителите и трудещите се на равни условия с тези на останалото нетрудоспособно население.
При това положение не може да се говори и за инвестиции в днешния смисъл на този термин. Днес в буржоазните страни инвестират капиталите си частните капиталисти, които не пропускат случая да експлоатират данъкоплатеца чрез субсидиите и кредитите, които получават от държавата. Последната също инвестира в някои случаи и в размери, които все повече нарастват с увеличаването на държавната намеса в стопанския живот. Източниците на тези инвестиции са главно данъците.
Но всяко общество се развива. Средствата за производство се изхабяват и остаряват. Те трябва да се подновяват и модернизират. Производственият капацитет на обществото непрестанно расте и ще нараства. Това е нормално и важи за всяко общество, в това число и за безвластническото. Следователно, една част от влагания човешки труд не ще дава блага, подлежащи на непосредствена консумация. Този именно труд може да се счита като инвестиции. В това отношение в бъдещето общество ще има нова политика. Не е на никого работа, нито е по силите му да я определя още отсега. Базирайки се на опита и наблюденията ни, можем само да изкажем пожеланието да не се товарят едни поколения прекалено много с тежести за сметка на едно далечно бъдеще, а умерено да се върви напред, защото човешкият живот не може да премине само в жертви, а трябва да се живее, за да дава желание и вкус за работа и творчество. От това, което току-що казахме, е ясно, че ние отхвърляме всякаква нужда от данъци. Възможно ли е това?
За размяна в днешния смисъл на думата не може да се говори в едно общество, което изгражда комунизма. Ще става по-скоро въпрос за едно постоянно движение и обращение на произведения и услуги от производител към потребител, едно обращение на плодове на умствен и физически труд. В много случаи ще бъде мъчно да се разграничи точно производство от разпределение. И това е причината, поради която някои синдикалисти включват разпределението и размяната в задълженията на синдикатите в процеса на общественото преустройство. Ако елементът труд се вземе като белег за класификация, едно подобно смесване е логично. Понеже и в размяната и в разпределението се влага труд, ангажираните в тази функция могат да бъдат разглеждани като тези във всички обслужващи функции: съобщения, транспорт и пр. И следователно, няма защо да се говори за специална и напълно самостоятелна организация.
Днес ще видим, че функцията размяна и разпределение е нещо повече от едно обикновено обслужване и имаме всички сериозни основания да я поставяме отделно. Практически в много случаи това, което е чисто разпределение, ще бъде включвано в производството. Ние споменахме вече за това. До голяма степен снабдяването на предприятията с материали и машини ще се извършва пряко от самата производствена организация. Същото може да се каже и за пласмента на едро. В други случаи това, което по естеството си е чисто разпределителна функция, като общественото хранене например (ресторантите), ще бъде третирано като производство и включено в съответния производствен клон (хранителното производство). Значи тук става дума за текущата масова консумация. Нейното организиране е предмет и задача на разменно-разпределителната организация. За структурата на тази организация трябва да се ползва опитът на днешните потребителни кооперации. Разменно-разпределителната организация обхваща цялото население по селища (когато същите са малки) и по квартали (за по-големите селища). За целия по-голям населен пункт тази организация представлява един местен разменно-разпределителен съюз с много квартални магазини (общи и специални) и складове. Този местен съюз е представен в местния общостопански съвет. Следват по-нататък околийските, областни и национален съюзи със съответно представяне в околийските, областни и национален общостопански съвети. Цялата тази мрежа от разменно-разпределителни организации приема производството от различните производствени браншове и го разпределя с изключение на онези произведения, снабдяването с които става пряко между самите клонове, и когато при самите предприятия има снабдителни пунктове за обща консумация на работещия в тези предприятия персонал, снабдяване, което периодично ще се отчита статистически чрез специалната организация на обществото за размяна и разпределение.
Като става още веднъж дума за статистика, нека изчерпим въпроса. Казахме, че елементи на статистика ще има във всяко предприятие, дори най-незначителното. Но целесъобразно и практично ще бъде статистиката като функция и служба да се учреди към разменно-разпределителната организация, където ще става и отчитането на нуждите, за да бъдат представени в съответните общостопански съвети и оттам в националния общостопански съвет и в съответните клонови съюзи, за да се имат предвид при планирането на производството. Само в национален мащаб ще бъде целесъобразно статистиката да се обособи в специален самостоятелен институт, където с най-модерни средства и методи ще се сумират и обработват статистичните данни за цялата страна. Периодични публикации по места, околии, области и в национален мащаб ще правят широко достояние сведенията, които интересуват цялото общество.
Потреблението е едно право на всички хора - право на живот. Но за онези, които са трудоспособни, това право е свързано със задължението да се влага общественополезен труд. Всеки трудоспособен гражданин ще трябва да си намери място като творец на блага в обществото; всеки, по силата на това елементарно задължение, е член на една трудова организация. Контролирането за редовното влагане на труд не е никак мъчна задача. Ако се яви необходимост, ще се въведат трудови книжки за всички пълнолетни и трудоспособни граждани.
Снабдяването на гражданите с текущи консумативни блага ще става чрез кварталните магазини и чрез снабдителните пунктове при големите предприятия и по множество други начини, които опитът най-добре ще определи. Благата, които са в достатъчно количество, ще се ползват неограничено. Във всеки случай, за да не става разхищение и евентуална злоупотреба, ще се наложи някакъв начин на отчитане и контрол. Можем още от сега да посочим пример. Може да се въведат индивидуални или семейни консумативни карти, за да се контролира ползването от известни блага чрез съответно отбелязване. Някои нужди могат да се задоволяват напълно безконтролно и неограничено, като градския транспорт например. За снабдяването с блага, които са в ограничено количество и докогато са недостатъчни за пълно задоволяване на дадените нужди, няма друг начин освен дажбената система колкото и да е неблагоприятно настроението ни към всяка дажбена система, поради лошите спомени от войните. Иначе, ще трябва да се приеме разпределението посредством цените, което също не е свързано с по-добри спомени от днешното общество за онези, които познават образа на мизерията и беднотата. Тази дажбена система естествено следва да бъде и може да бъде опростена, за да не тежи толкова на хората. Това е въпрос на техника, а не на бюрокрация. Нуждите от жп транспорт, колкото на първо време и да изискват известно ограничение и контрол, не след много години могат да бъдат почти напълно задоволявани без никакво ограничение. Но това, което подлежи на пълно и неограничено задоволяване, то е хлябът за всички, грижите, обучението за децата и лекуването на болните.
Ние знаем, че много и много деликатни и мъчни за разрешение въпроси могат да ни се поставят, за да ни се покаже колко тежък е този проблем. Не е нужно - ние сами го знаем и не си правим илюзии. Но все пак на всичко се намира разрешение. И това разрешение в никой случай не може да бъде по-лошо от днешната система или от болшевишката система на несправедливост и на привилегии. Един голям въпрос, който не искаме да отминем с мълчание, е този за жилищата. Населението се увеличава поради естествения прираст и поради намаляване на смъртността. Този процес сигурно ще продължава и в свободното безвластническо общество и едва ли ще бъде нужно да се правят апели за разумно ограничаване на раждаемостта. Съвременната демографска наука и изучаването психологията на семействата установяват, че наличността на 2 или 3 деца в семейство е идеалната норма за психологическо и демографско равновесие. При тази норма подновяването на поколенията се явява в подходяща пропорция, за да се избегне остаряването на населението в неговата цялост, както и прекомерната тежест на неактивното население (стари, млади, инвалиди и болни) върху масата от активно население. Културните хора са налучкали този оптимум и сигурно той бързо ще стане правило за всички семейства. Паралелно с нарастването на населението върви и остаряването на жилищата, и по тази причина ще трябва да се строи не само за нуждите на нарастващата част, но и за подновяване на остарелите сгради. Следователно трябва да се предвиди, че нуждите от жилища ще представляват една сериозна грижа за обществото. То трябва да "инвестира" определена част труд за жилищно строителство. И тази задача не трябва да се отлага. Най-радостното впечатление, което чужденците добиваха от Барселона през годините на революцията и войната, бе това от многобройните строежи, които не спираха своя бърз ритъм. Но паралелно със строежа на нови сгради и дори преди него трябва да се пристъпи към по-справедливо разпределение на жилищата. Днес навсякъде има жилищна криза, но тя значително би се облекчила, ако работническите организации или нарочно създадени за целта квартални жилищни комисии са натоварени да посетят и преброят жилищата, за да се приведат в известност празните и недостатъчно заети помещения и се разпределят те справедливо между нуждаещите се. Тази задача в периода на социалното преустройство се пада на кварталните разменно-разпределителни организации, които ще излъчат из своите среди необходимите жилищни комисии.
Очевидно е, че и в областта на разпределението анархистите имат ясна, сериозна и отговорна градивна програма.