71355.fb2 Основи на безвластието - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 9

Основи на безвластието - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 9

Всеки човек има нужда от сигурност, от спокойствие. Обществото трябва да му ги даде. Но кой е обществото, ако не самият той в съгласие, в съюз с всички нему подобни? Нужни ли са за това огромни армии, въоръжени до зъби, и една полиция, докарала до крайно съвършенство всички методи на средновековната инквизиция?

Говори се често за външно капиталистическо обкръжение, за опасност от външна намеса, та да се убие всяко начинание, което води към социализъм. Такава опасност действително не е изключена, действително съществува. Но колко наивно, колко фалшиво е да се подхранват надежди, че спасението може да дойде само чрез универсализиране на милитаризма, чрез превръщане целия граждански живот в една безгранична и задушаваща всичко казарма! Илюзия е, че морето с шепи може да се изчерпи и тиранията чрез тиранията може да се премахне! Илюзия е, че световното освобождение може да се осъществи само чрез завладяване на вселената от една чудовищна диктатура на профаните и на нахалните!

При една бъдеща скотобойна за "спасяване на демокрацията", на "свободния свят", от една страна, и за защита на "социализма", от друга страна, това ще бъде тъй наречения "социализъм", който ще намери гроба си заедно с цялата цивилизация, защото кой каквото ще да казва, световният капитализъм ще се окаже по-силен на военния терен, понеже той е и ще си остане по-силен на стопански терен. И този тъй наречен "социализъм" ще загине тъкмо затуй, че се милитаризира и се лиши от всякакви симпатии. Загуби морално битката, разби, приспа и парализира международната солидарност.

Себастиан Фор през последния период от живота си, в навечерието на Втората световна война, води една широка антимилитаристична пропаганда под лозунга: "едностранно разоръжаване" и приканваше Франция да даде пример. На мнозина това изглеждаше фантазия. А той разсъждаваше така: Хитлеризмът застрашава Франция и света; той намира извора на своята сила в несправедливостта, наложена на Германия от великите сили. Франция е една от тези велики сили. Ако тя се разоръжи, ще отнеме много от козовете на Хитлер. Той може утре да я нападне, но със самото това действие ще загуби предварително войната, защото срещу него ще се опълчи целият френски народ, ще се вдигнат срещу германския милитаризъм всички народи, това ще пробуди и самия немски народ, който не ще закъснее да се опълчи срещу хитлеризма. Иначе и без това Франция не ще успее да устои на пълчищата на Хитлер.

Вместо да се чуе този трезвен глас, издигаха се линии Мажино и пр., които за нищо не послужиха. Франция бе окупирана. Впоследствие бруталността на немския ботуш обедини целия френски народ в една съпротива, която ще остане паметна за много народи. Тази съпротива допринесе много повече за спасението на Франция и за поражението на хитлеризма, отколкото всичкото излишно въоръжение, което се стопи за няколко дни пред нашествието на нацистките пълчища.

По същото време или малко по-късно малката Швейцария, чиято военна служба е само няколко месеца, където целият народ, без да е милитаризиран, пази оръжието в дома си, бе готова да се опълчи на хитлеровите стоманени армии, бе готова да хвърли във въздуха всичките си електрически централи, да потопи страната в мрак и да превърне в гробница на хитлеризма цяла една планинска територия. Дания не оказа съпротива и загуби много по-малко отколкото Франция.

Да, ако защитата на една социалистическа страна се уповава само на военните си сили, тя предварително е загубена; ако обаче разчита на световната солидарност, тя пак може да бъде загубена, но поражението й ще бъде една победа в историческа перспектива. Илюзии не бива да се подхранват; ако революцията не се разпростре нашироко, ако тя не обхване много страни, ако тя не стане знаме на цели народи, осъдена е на неуспех, освен, ако изключително благоприятни международни обстоятелства не я спасят, както бе случаят с Руската революция. Външната намеса не можа да я смаже, затуй пък диктатурата я удуши отвътре.

Да говорим конкретно. Революцията не може да се откаже от въоръжена отбрана, защото винаги пред събитията стоят много неизвестни, но въоръжената отбрана не трябва да взема формата на милитаризиране. Въоръжената отбрана на революцията ще бъде дело на революционните маси. Организирани, подготвяни и въоръжавани по квартали и по населени места, те ще избегнат огромни концентрации на военнослужещи и постоянна армия. Това ще бъде въоръжен трудов народ, който не напуска полето на труда и който може само периодично да се свиква по места за краткосрочни обучавания в новите оръжия. Без да се взема за модел швейцарската армия, днес тя е действително не много далеч от една подобна практика. И в случай на външно нападение, което не е изключено и в което шансовете за успех ще бъдат винаги незначителни, ако международната солидарност не се прояви, единствената малка надежда остава все пак в партизанския начин на водене на съпротивата. Примери историята ни е дала много. Една от големите грешки на испанската гражданска война от 1936-39, като не говорим за предателството на демокрациите и на СССР, което си остава главната причина за поражението, бе тази, че революционерите се ангажираха в позиционна война, която никога не може да бъде в тяхна изгода, вместо да прибягнат до всенародна партизанска съпротива. А примери не липсваха. Този на Махно в Украйна бе най-пресен. Болшевиките, които смазаха предателски махновското движение, бяха първи, които се възползваха от неговата тактика във Втората световна война.

Що се касае до вътрешната опасност, въоръженият народ е достатъчно силен да се справи с нея. Истинската защита, най-реалната, и на този терен си остава успехът на революцията в разрешаването на парливите социални и стопански проблеми на страната, а не острието на щика, нито изстрелът на шмайзера.

Ще прибавим няколко думи за структурата на въоръжената отбрана, тъй като все пак такава ще бъде нужна и ще трябва да се създаде. Доброволческите местни и квартални формации от опитни революционери и работници се обединяват в обща колективна единица. Те имат свои пряко избрани ръководители и свои представители в местния общостопански съвет. Позната схема за вертикално и хоризонтално организиране във всеки по-висш териториален мащаб се прилага и тук. Курсовете и училищата (да, училищата, а не казармите!), подобно всички други образователни институции, ще функционират като продължения на съответните съюзи за революционна отбрана. Естествено, формирането на кадри от техници по отбраната (да, техници, а не офицери) ще бъде нужно.

Обществен живот и обществена администрация

Свободната комуна - основна клетка и съсредоточение на всички дейности на хората

В модерното общество стопанският елемент в живота и в отношенията на хората става все повече и повече преобладаващ факт. Това обстоятелство довежда някои синдикалисти до погрешния извод, че всичко може да се сведе до икономика и дори само до производство и оттам - до разбирането, че цялата обществена организация може да вземе една единствена форма: синдикалната. Елементи от подобно виждане на бъдещата обществена организация, с известна по-голяма широта, намираме дори у Бакунин. Колкото до марксистите, за тях всичко е икономика и всичко е подчинено на икономиката, макар че в действителност те дават изключителна преднина на политиката, на властта, на държавата и всичко подчиняват на нея.

Във всеки случай, едностранчивото виждане на фактите е опасно. Не може да се приеме една единствена форма на организиране на дейността на хората в една всеобща централизация, когато животът се характеризира с многообразие на функциите и на формите. Животът не е и не бива да се свежда само до производство или само до консумация, нито дори само до стопански (в смисъл трудови) прояви. Животът в общество и по време и по значение доминира във взаимните отношения на хората. Но и това не може да бъде едно основание, за да се сведе всичко до общежитието, нему да бъде подчинено всичко и то да стане единствена форма на обществено, стопанско и културно организиране.

Едно обаче е неоспорим факт - общежитието съществува и то създава множество общи нужди и отношения, които трябва да се поддържат, развиват, регулират, организират, администрират. Общежитието започва най-напред от селището, след това околията и областта, за да стигне до цялата обща територия на страната. Пред него всекидневно възникват за разрешаване общи проблеми, възникват общи нужди за задоволяване: водоснабдяване, електрифициране, разширяване на транспортната мрежа, разширяване на улици и пътища, благоустройство и градоустройство, хигиена и поддържане на чистотата, междуградски съобщения и връзки, строеж на нови пътища, жп линии, мостове и пр. Естествено, всички тези проблеми като производство, като строителство, като техника не са изцяло в обсега на компетентността на общежитието, но тяхното разрешаване по принцип принадлежи главно на съвкупността от хората, които живеят в дадената територия, на хората в качеството им на граждани. Уредбата на всичко онова, което ги засяга като обществен колектив, принадлежи на общежитието, съставено от всички жители, без разлика на това, че са производители, потребители и имат професия.

Основната ядка на обществото е общината. Нейното общо събрание е изразител на колективната воля. Избраният публично съвет е непосредственият орган за администриране и поддържане връзки с другите общини. Федерацията на общините в околията и областта покрива съответните населени територии и най-после федерацията на общините в цялата страна представлява териториалната организация на обществото. Това е и организацията, която ще замести днешната държава. И тази организация има двоен характер - вертикален и хоризонтален. Хоризонтално общините са представени в общостопанските съвети по места, околии, области, национално за всички проблеми, които засягат стопанските отношения. Функционирането на обществено-административната организация, като всички други организации в свободното безвластническо общество, е федералистично - отдолу нагоре, от периферията към центъра, от малката единица към по-широкото обединение и към общия организъм. В основата е общото събрание по селище или по квартал (за големите селища), координиращият орган е конгресът в околията, областта и в цялата страна, конгрес на делегати от съответните административни единици. Без да става въпрос за предимство на общинската организация пред останалите форми на организиране, единството на страната в нейната цялост се представлява от националната федерация на общините.

Най-разнообразни сдружения и организации

Освен всички дотук изложени дейности, които имат, тъй да се каже, общозадължителен и утилитарен характер, има голям брой други прояви, които засягат само отделни хора, организиращи се за провеждане на общи за тях инициативи, за задоволяване на техни хуманитарни, научно-любителски, културно-просветни и други нужди. Такива инициативи и нужди пораждат още днес голям брой най-различни организации и обединения, които не покриват цялото общество и не го засягат пряко. За такива цели хората се организират както намерят за добре. Установяват такива взаимни отношения, които отговарят на нуждите и вкусовете на членовете им. Свободата, пълната свобода е единственото условие на тяхното съществувание и функциониране - те могат да се създават и закриват, да съществуват временно и сезонно, за определен по-дълъг период или вечно, според волята на тези, които чувствуват нужда от такива обединения.

От всички теоретици на анархизма Кропоткин най-добре схвана и изрази основните тенденции в общественото развитие на нашата епоха. Той прецизира и главните форми на утрешното организиране. През 1913 г. в книгата си "Съвременната наука и анархизма" той писа "ИДЕЯТА ЗА НЕЗАВИСИМИ КОМУНИ" КАТО ТЕРИТОРИАЛНИ ОБЕДИНЕНИЯ И ЗА ШИРОКИ ФЕДЕРАЦИИ ПО ПРОФЕСИЯ, КАТО ОБЕДИНЕНИЯ, СПОРЕД СОЦИАЛНИТЕ ФУНКЦИИ, преплитащи се и взаимно подкрепящи се, за да задоволяват нуждите на обществото, ПОЗВОЛИ НА АНАРХИСТИТЕ ДА ОЧЕРТАЯТ КОНКРЕТНО И РЕАЛНО ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СВОБОДНОТО ОБЩЕСТВО. КЪМ ТЯХ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПРИБАВЯТ САМО ГРУПИТЕ ПО ВЗАИМНА БЛИЗОСТ, безбройни и разнообразни до безкрайност групи - кратковременни или дълготрайни, възникващи според нуждите на момента и за всички възможни цели; групи, които ние виждаме да възникват в днешното общество вън от политическите и професионални организации.

Тези три вида обединения, образуващи една сложна мрежа, биха могли да задоволяват всички обществени нужди: потребление, производство и размяна; съобщения, здравеопазване, възпитание, взаимопомощ, взаимна защита, защита на територията; задоволяване на нуждите от изкуство, наука, литература, забавления..."

Този поглед, това схващане на Кропоткин е ръководното начало в набелязаната тук градивна програма. Тя не е пълна и изчерпателна и не обхваща всички проблеми. Не е и единствена и неизменна, няма характер на "мойсееви скрижали", нито претенциите да служи за модел и конкретен план за едно бъдещо обществено преустройство. Тя е само една ИЛЮСТРАЦИЯ на конкретното безвластническо гледище за социално преустройство.

На читателя оставяме да прецени, има ли място в едно така устроено общество цялата онази система от институции и органи на властта, която системно и последователно отрекохме в първата част, възможно ли е подобно общество без власт, може ли да се очаква от него хармония и ред или ще бъде то "царство на хаоса и безредието".

СЪЗДАТЕЛЯТ на настоящата книга не претендира за авторство. Той се е старал, доколкото му е било възможно, да изрази най-точно и най-пълно в ограничените по необходимост размери разбиранията на всички теоретици на анархизма, ползвайки се от техните съчинения, които намира за излишно да изброява тук. Той се е старал да се възползува и от всички подобни опити за програма, които са му били известни в международната безвластническа литература. Ползвал се е също от резултатите на колективни разисквания, в които е участвувал по различно време. Взел е под внимание поуките от двата големи революционни опита на нашия век - Руската и Испанската революция, като не е пропуснал да изрази и своя собствен поглед върху преживяния опит, нещо, което е естествено за всеки автор. Но съществената му цел не е била да изрази своето мнение, а доколкото е било възможно, мнението, което е най-близо до общите схващания на анархизма като учение и движение.


  1. Вж. "Национализъм и интернационализъм", "Наш път", бр. З, год. IV, март, 1955 г.

  2. Вж. П. Кропоткин: "Съвременната държава"

  3. Вж. Ж. Ф. Гракне; "Децентрализация и технически напредък", изд. "Фламарион", Париж.. 1953 г.

  4. Държавните дългове само по вътрешни заеми, чрез които се посрещат главно военните разходи за сметка на бъдещи данъци, са възлизали през 1952 г. на 267 млрд. долара в САЩ, на 26 млрд. лири стерлинги в Англия, на 4872 млрд. франка във Франция и на 3188 млрд. лири в Италия