Толкова много неща зависеха от изхода на това начинание, че на Джони никак не му хареса като разбра, че трябва да чака три дни, за да разберат дали операцията на Чърк е успешна. Маккендрик каза, че има опасност от инфекция или възвръщане в предишното състояние. Трябваше да наблюдава реакциите й преди да продължат.
Джони напразно му повтаряше, че ако не реши проблема с психлоската математика, може пак да се озове в залата за конференции, обграден от гневни пратеници, чиито икономики са останали в стагнация и трябва отново да им прави демонстрации на сила. Маккендрик каза, че бързането няма да им бъде от никаква помощ.
Чърк не се възстанови бързо. На втория ден все още беше на легло, прекалено слаба, за да стане на крак. Джони се чудеше дали отстраняването на капсулите няма да наруши равновесието им, а може би и способността да мислят.
Случиха се и други неща. Пиер Соланс бе изчезнал и Джони разпитва часове наред, за да разбере накрая, че са го забелязали да се качва на самолет, който минал оттам на път за Европа.
Пати сякаш се бе променила. Джони седеше в старата библиотека и трескаво се ровеше из разни древи книги, когато изведнъж забеляза Пати. Явно имаше да му казва нещо. Той насочи внимание към нея.
— Джони, моля те, кажи ми истината. Бити дълго ли остана жив?
Джони се сепна. Веднага се върна в онзи фатален ден. Задави го вълна от скръб. Успя само леко да кимне.
— Значи е могъл да бъде спасен — каза Пати, не обвинително, само като факт.
Джони я погледна. Не можеше да говори. Мили боже, не! Момчето почти бе разкъсано на две от куршумите. Гръбнакът му бе засегнат. Нищо не би могло да спаси Бити. Нищо. Но не можеше да й го каже.
— Джони, ако бях знаела как да бъда доктор и ако бях там, той нямаше да умре.
Заяви го като факт, твърдо убедена. Джони не каза нищо. Не можеше.
— Когато лекарите си тръгнат оттук, искам да ида с тях — каза Пати. — Ще бъда много послушна. Няма да ги притеснявам. Ще ходя на училище и ще уча много, много. Ще науча всичко, което ми трябва, за да стана лекар. Ще ми помогнеш ли, Джони?
Не можеше да говори. Прегърна я. След малко успя да каже:
— Разбира се, Пати. Можеш да живееш при леля Елън. Ще говоря с Маккендрик. Ще се погрижа да имаш всички необходими средства.
Тя отстъпи назад със светнали от решимост очи.
— Благодаря ти — с достойнство каза тя и излезе.
След малко той усети как от плещите му се стовари тежест. Мислеше, че никога няма да се оправи. Но бе сгрешил. Беше намерила пътеката, която я извеждаше от отчаянието отново в света на живите.
На следващия ден Джони отиде в електрическата работилница, за да си набави необходимото и да погледне в някакъв справочник стойностите на тока от молекулярния пистолет. Спусна се към библиотеката.
И кого да намери — Чърк!
Седеше на едно бюро, заобиколена от книги.
— Джони, защо позволяваш така да се занемари това място? — В гласът й звучеше сериозен упрек. — Трябва да се научиш като извадиш една книга от рафта, да си я връщаш на мястото, като свършиш с нея.
Джони я огледа. Под маската й се виждаше, че дъвче корени. Кехлибарените й очи бяха съвсем ясни. Малко бе напълняла.
— Компанията много държи библиотеките да са подредени — каза тя. — Не го забравяй.
Отново се зае да подрежда томчетата. Координацията й изглеждаше съвсем наред. Подреждаше нещата със сигурна лапа. Купчините книги бяха идеално подредени. Лапата й дори не трепваше.
Канеше се да се втурне към Маккендрик, за да му съобщи новината.
— Джони — замислено каза Чърк, — мислех си за математиката. Ако все още ти е нужна помощ, ще се науча да смятам, да изваждам и такива неща. Само че, Джони — тя го фиксира с поглед, — право ми кажи, защо една интелегентна личност ще иска да учи математика? Искам да кажа, за какво се използва, Джони?
След три минути Джони вече разказваше на Маккендрик и настоя да продължат.
През времето, в което трябваше да чакат, бяха измислили всичко.
Общуването с психлосите винаги криеше риск. Опасна бе дори близостта с тях. Един замах на лапата и край с лицето ти. Истинската причина Маккендрик да започне с Чърк бе тази, че с нея не е толкова опасно. Работникът, който по-рано бе тестувал, бе опасен. Психлото се бе развилнял, когато упойката го бе хванала вече наполовина и ако не беше завързан, някой щеше да пострада. Тъй че, на всяка цена трябваше да се избегне на операционната маса да легне психло в съзнание и то най-вероятно с идеята, че ще го убиват.
По-младият лекар бе обучен, както повечето лекари, в зъболекарство. Прегледа няколко черепа, за да изучи предните и задните зъби. Бяха покрити със слой храна, който с времето почерняваше. Виждаха се няколко дупки.
Джони донесе малко сребро и живак, за да приготви лекарят от него пломби. Освен това направи дихателна маска, на която отворите над устата са запушени и се диша през ноздрите. Намери и няколко малки бормашини.
Планът им бе да кажат на всички психлоси, че има нова разпоредба да си оправят зъбите и да ги почистят. Казаха им, че може да ги боли, затова ще става с упойка. Психлосите останаха недоверчиви, защото компанията никога не се бе грижила за здравето им, но на ново място, нови правила.
Екипът направи нещо като поточна линия. Вкарват един психло, упояват го, махат му капсулата или капсулите, след това го местят на друга маса, където младият доктор му оправя зъбите, докато е още в упойка.
Така всеки психло, с изключение на първия, като влезе, ще види, че предния е под упойка и му оправят зъбите. Обясниха, че с металния анализатор на първата маса откриват дупките в зъбите.
Запретнаха ръкави и започнаха.
Поточната линия тръгна без засечка. Влизаше някой психло, махаха му металите от мозъка, преместваха го на другата маса за поправка на зъбите и го връщаха върху миньорска количка в помещенията на психлосите, за да се възстанови.
За да оправят всички, бяха необходими сто четиресет и четири работни часа — дванайсет дни.
Първите се бяха възстановили напълно преди в операционната да влязат последните. Оказа се, че имат много дупки по зъбите, дори се наложи да извадят тук таме някой зъб. Но как само блестяха зъбите им! Страхотно бяха впечатлени. Като минеха покрай някоя отразяваща повърхност се спираха, поемаха дъх, повдигаха маските си и се наслаждаваха на красивите си нови „усмивки“.
Самият факт, че един психло се възхищава на красивото, бе забележителна промяна.
Не станаха по-любезни. Но станаха по-приятни и по-поносими.
Кер не можеше да понесе как така другите минават през процедурата, а той не. Изобщо не знаеше, че няма капсули, но знаеше, че зъбите му не блестят. Тъй че се наложи да го упоят и да му почистят зъбите. С това се сложи край на цялата процедура.
Екипът започна да се приготвя да заминава.
— Сега всичко зависи само от теб, Джони — каза Маккендрик. — Внимавай, защото не знаем дали няма да се появят някакви остатъчни прояви на агресивност, наслоени от традицията, образованието. Надявам се най-после да разгадаеш математиката им.
Върнаха се в Абърдин.
Джони остана сам.
Чърк събра досиетата на служителите на компанията и ги занесе на Джони. Той ги прегледа едно по едно. Следващото под ред бе голямо, дебело досие, накапано с вода.
Взе го. Беше на някакъв Сот, помощник миньорски менажер на мината край Денвър. Джони никога не го бе виждал там — сигурно си бе стоял в стаята или офиса. Една от причините личеше от досието — Сот бе на сто и осемдесет години. Животът на психлосите траеше около сто и деветдесет години, което означаваше, че Сот не е бил особено свеж и жизнен.
Но в досието му пишеше и други интересни неща. От петдесет годишна възраст Сот не се бе завръщал на Психло. Бе кръстосал всички вселени — тук четири години, там две. Но никога не се бе връщал на Психло. Дори бе телепортиран директно от една вселена в друга. Това изненада Джони, защото мислеше, че както всички товари задължително минаваха през Психло, така и персоналът не може да пътува директно. Тъкмо това правило за задължително преминаване през Психло бе определило темповете на разрастване на империята. Ограниченията идваха от капацитета на платформата за телепортиране на Психло — в едно денонощие можеха да се извършат само ограничен брой приемане и изпращане на пратки.
Джони внимателно прегледа досието. След като завършил миньорско училище, Сот станал асистент по „рудна теория“. До петдесетата година всичко вървяло добре, когато изведнъж бил назначен като заместник менажер на компанията в някаква далечна планета. И през следващите сто и трийсет години постоянно го местили, винаги със същия ранг.
Това беше странно. Джони прегледа всяко едно листче и накрая намери сводка от деня, в който е бил преместен от Психло. Там пишеше: „Неподходящ за учителската професия. Фла, главен катрист, клиника Гру, Психло.“
Тази хартийка бе заточила едно същество за период от сто и трийсет години! Никакви други лоши прояви. Винаги си е вършил работата, нищо друго негативно.
Вместо направо да иде при Сот, Джони най-напред направи опит с Маз. Психлото, на когото Кер бе страшно ядосан, бе един от най-големите екземпляри. Той бе заемал длъжността инженер по локалното планиране.
Джони помнеше инцидента с братята Чамко, затова се въоръжи с един лъчев пистолет, настани се в стая, където имаше много място за отстъпление, ако се наложи, и нареди да доведат Маз.
Зъбите му блестяха иззад маската. Седна, без да се притеснява особено. Беше малко тромав.
— Разбрах, че клоунът Кер е разправял, че не искам да работя — каза Маз направо. — Договор или не, ако смяташ, че едно джудже, офицер по поддръжката, може да командва един инженер по планирането, много грешиш.
— Той просто иска мината да заработи отново — каза Джони.
— За какво? Рудата не може да се изпрати на Психло. Ти я унищожи!
Джони реши да говори открито, без заобикалки.
— Ако ми кажеш как математически да изчисля местонахождението на следващия залеж, аз ще го направя.
Маз се намръщи. Джони се приготви за отстъпление.
— Някак си усещам — каза Маз и става още помрачен, — че не трябва да говоря за математиката с един чужденец.
Премисли казаното. Повдигна маската си отзад и се почеса.
Мина доста време.
— Не мога да се сетя откъде знам това. Може би от миньорското училище. Да, сигурно оттам. Хм, много смешно. Представям си някой, който разтяга пред мен някаква спирала… — Прозя се. Помисли още малко. — Хей! Та това е главния катрист. От години не съм се сещал за него. Смешен стар …… Часове наред прекарваше с най-младите женски, когато не беше в сексшоповете в стария град. Да, той е. За какво си говорихме?
— Да ми покажеш как да работя с математиката — каза Джони.
— За какво да си правя труда? Много по-лесно ми е сам да свърша работата. Какво ще прави той с рудата?
— Ще я праща на други планети — каза Джони.
— Това не е много законно. Каква е премията? Искам да кажа, за мен?
— Както винаги.
— Ще ти кажа какво. Кажи на онзи Кер да не ми се прави на шеф и да внимава как се държи. Ще удвоиш премията ми на тон и ще направя изчисленията. — Засмя се. — Тук има много повече калай, отколкото съм докладвал на компанията. Съгласен ли си?
Джони кимна и Маз излезе. Засега тестът бе успешен. Поне Маз не го нападна. Ще изчака два дни, да види дали няма да се самоубие. Не се случи нищо такова. Маз започна да си го изкарва на Кер, но все пак извади своите анализатори и инструменти и не след дълго отбеляза с бразди къде работниците трябва да копаят.
Джони оползотвори времето. Отиде в Солсбъри с Тор, за да го пази от слонове и черни мамби, и разрови книгите, писани от хората, за да види дали няма да открие нещо за „размахване на спирали“ пред очите на хората.
Намери нещо в една книжка, наречена „Хипнотика за милионите“. Видя му се глупава. Джони направи някаква спирала и я размаха пред муцунката на една малка сърна, която Тор бе хванал, но сърната само я зяпаше. Тор му каза да опита с него, но това само го разсмя.
Според книгата — приспиваш хората, говориш им разни неща и след това те ги изпълняват, без да знаят, че това е заповед. Джони реши, че с психлосите едва ли номерът става.
Както и да е, поне получи представа какво е правил с Маз катристът. Имало е ефект, но недостатъчен без капсулата.
В какъв странен свят са живели психлосите! Представи си само, да държиш цялото население в някаква манипулация на съзнанието. Но явно идеята не е била родена от психлосите. Ето че и древните хора са се занимавали с подобни неща. Капсулите също бе открил с помощта на човешка книга.
Как би могло едно човешко същество да се смята за толкова право, че да превърне другите същества в роботи на собствената си воля? Помисли си за Ларс. Дали и Хитлер не е правил това?
Понеже Маз все още не се предаваше, Джони реши да опита със Сот. Ако някой разбираше от математика, това бе той.
Джони бе твърдо решен да започнат да строят психлоски двигатели. След толкова много неприятности с психлоската математика, здраво й се бе заканил. Трябваше да я разнищи. Друг път нямаше. Търл и неговите проклети уравнения, които не се изравняваха! Ако нещо се случи с някой пулт за управление, никога няма да разбере какво не е в ред. Без психлоската математика нищо не можеше да постигне.
Изведнъж си спомни писмото на Вораз — стотици хиляди изобретени, всичките в математически формули. За да могат оръжейните компании да се пренастроят към мирно производство, му трябваха тъкмо формулите на тези изобретения, събирани в продължения на хилядолетия, може би дори крадени от народите, които сега бяха в бедствено положение. Да, тъкмо тези формули може би щяха да се окажат водоразделът между проспериращи икономики и конференция от гневни лордове, искащи кръвта му. Никой няма да може да ги разгадае, ако той сега не изтръгне тайната на психлоската математика от бившите служители на компанията. Господин Цунг се оказа прав. Въпросът може би бе дипломатически. Може дори да прерасне във война.
Джони откри, че Сот не живее в спалните помещения. Кашлял през нощта и пречел на другите психлоси да спят, затова настояли да го преместят в отделна стая, която преди била склад за материали и била прикачена към системата с дихателен газ. Точно там го откри Джони.
Стаята не изглеждаше зле. Старият психло бе отрязал рафтовете и си бе направил от тях маси и лавици за книги. Всичко бе претъпкано от книги, а по масите бяха отрупани разни хартии.
Като влезе Джони, Сот седеше на един висок стол. По козината му имаше много сиви косми — белег на старост при психлосите. Кехлибарените му очи бяха леко замъглени с някакво бяло вещество в ъгълчетата. Беше се наметнал с кожа и носеше шапчица на главата.
Проточи врат да види кой идва. Забеляза пистолета на кръста.
— Значи си дошъл да ме отнесеш — каза Сот. — Чудех се кога ли някой ще забележи.
— Имаш много книги — каза Джони, за да промени темата.
— Имах късмет. По време на атаката в лагера си бях в офиса и чух алармата за пожар. Знаех, че ще се изсипе много вода, затова изтичах в стаята си и прибрах всичко във водонепромокаеми торби. След това, като трябваше да се местим, попитах един мил млад човек дали мога да ги пренеса тук. Той ми разреши.
Джони се опитваше да прочете заглавията. Повечето от тях бяха написани със странен шрифт, който той не разбираше.
— Обикновено винаги ми разрешават да си прибера книгите. При директно телепортиране не ги е грижа колко място ще заемеш, защото не пренасят нищо друго. Ще ми разрешите ли да си ги взема този път?
Отначало Джони помисли, че старецът е оглупял. Но се сети, че те няма откъде да знаят, че няма други живи психлоси. Вероятно смятат, че има пленници и на другите планети.
— Не съм дошъл, за да те телепортирам. Сигурни сме, че не са останали живи психлоси на другите планети.
Сот преглътна новината. След това леко се засмя.
— Странен начин да се сложи край на едно сто и трийсет годишно изгнание. Но това всъщност не е краят. Все още съм в изгнание, дори да остана тук.
Беше го накарал да говори. Най-добре да не спира.
— Как започна? — попита Джони.
Сот повдигна рамене.
— Както винаги започва. С проява на неучтивост към някой катрист. Не го ли пише в досието ми?
Джони поклати глава и Сот продължи:
— Няма защо да крия. Напоследък изпитвам странното усещане, че трябва да бъда по-честен. Наистина се радвам, че оправихте зъбите ми. Два от тях много ме боляха. Както и да е, в училище имахме един млад психло, който все си объркваше уроците и искаше по-добре да му се обяснява…
— По математика ли? — попита Джони.
Сот доста време го гледа.
— Защо питаш? — каза най-накрая.
Над него сякаш мина облак и изчезна. Понеже Джони не му отговори, той продължи.
— Ами да, в известен смисъл се отнасяше до математиката. Ставаше въпрос за изчисляване на рудни тела при полу-сърцевинното миньорство. — Въздъхна. — Някой сигурно бе докладвал за него, защото катристът на училището дойде и започна да му крещи, а после и на целия клас. Беше много неприятно. Нищо не може да извини постъпката ми, естествено, но години след това си мислех, че е защото майка ми бе член на нелегалната църква. Вярваха, че разумните същества имат души и много държаха на тях.
Не че я хванаха, не. Но вероятно нещо от нея се е прехвърлило върху мен, за да постъпя така. Катристът седеше по средата на стаята и крещеше на учениците, че са животни и най-добре да не забравят, че са животни. Вдигаше толкова много шум, че се обърках. Искрено желаех да млъкне, защото имах урок. И просто ми се изплъзна.
Дълго време не каза нищо.
— Някак си е болезнено да говоря за това. Никога не го правя. Ако се разчуе в… — млъкна и отвори уста. — Всъщност да, всички са мъртви. Няма нищо страшно да говоря за това. — Погледна Джони от близо. — Нали така?
— Разбира се. Дори не знам какво е това „катрист“.
— Знаеш ли, дълго мислих и излиза, че и аз не знам. Но това така промени живота ми, че доста неща ми станаха ясни. Имам много книги за много планети. Преди двеста и петдесет хиляди години психлосите са били съвсем различни. Дори не са се казвали така. Мисля, че нещо или някой ги е изплашил да не бъдат завладени.
Доколкото можах да сглобя нещата, имало е някакви панаирджии — нали знаеш, мошеници, шарлатани. Те са се наричали отначало „психлоси“. Хипнотизирали са хората на сцената и са ги карали да вършат смешни неща, за да разсмиват публиката. Отрепки. Всъщност, просто престъпници.
Когато се е случило онова нещо, отишли са при императора и не зная какво са му казали, но веднага са поели ръководството на училищата и болниците. Според книги от други планети, преди това расата е носила името на императора, който е управлявал. Точно по онова време са започнали да се наричат психлоси. Това е било името на онези шарлатани. И оттогава расата е започнала да се нарича като тях. Според някои стари речници „психло“ означава „мозък“. Има и друго значение — „собственост“. Всичко е станало собственост на психлосите.
Както и да е, членовете на онази тълпа главорези са започнали да се наричат „катристи“. Това означава „мозъчен доктор“. Така че, хората от народа са станали „психлоси“, или „мозъци“, а „катристите“, или „мозъчните доктори“ са били скритото правителство. Те са обучавали децата. Проверявали са всеки един гражданин. Подтиснали са религията. Диктували са на хората как да мислят.
Е, глупаво постъпих. Нямам никакво оправдание.
Умълча се.
— Но този катрист вдигаше такава врява! Не трябва да обвинявам майка ми. Просто думите сами излязоха от устата ми. Казах: „Те не са животни!“.
Потръпна и след малко продължи:
— Така започна изгнанието ми. Е, сега вече знаеш.
Това, което Джони сега знаеше бе, че тази тълпа мошеници са били ненормални.
— Е, ако не си дошъл за това, тогава за какво? — попита Сот. — Развалина като мен няма с какво да е полезен.
Джони мина направо на темата:
— Ти очевидно разбираш от математика.
Подозрение замъгли и без това мъглявия поглед на Сот.
— Как разбра, че хобито ми е математиката? Не го пише в досието ми. Веднъж платих на една женска петститин кредита, за да го прочета и знам със сигурност.
След това изведнъж се сети.
— А! — И протегна ръка към лавиците с книги. — Книгите ми!
Пак помръкна.
— Но повечето са на езиците на други планети и много малко хора от земята могат да ги четат. Много от тези раси дори са мъртви! Хайде, кажи ми защо си тук! — примоли се той.
— Искам да ме научиш да разбирам психлоската математика — каза Джони.
Сот изведнъж се стегна. Явно се обърка. След това сякаш объркването изчезна.
— От сто и трийсет години насам никой не ме е молил да го науча на нещо. Ти си от чужда раса, но какво от това? Почти няма живи психлоси. Какво искаш да знаеш?
Джони изведнъж се отпусна. Успя!
— Най-напред трябва да знаеш — каза Сот, като се настани по-удобно и сдъвка малко от кербангото, което Джони му донесе, — че има много видове математика. Колкото са и расите. Аз ги колекционирах, така поддържах някакъв интерес към живота.
Има вълнуващи броични системи за много различни цифри. Например „двоичната система“, която използват шатоврианците: в нея има само две цифри — нула и едно. Така могат да ги използват в компютрите, където електрическият ток, или посоката на магнетизиране на един елемент, има две стойности. Едната съответства на цифрата нула, другата — на едно. За хората е трудно, но е много удобно за машините.
Има система, основаваща се на три, друга съвсем различна на четири, друга на пет, на шест, на седем, друга на осем, съвсем различна на девет и така нататък. Даже има една на двайсет и една на шейсет.
За ръчни изчисления най-удобна е така наречената „десетична“ система, основана на десет. (Джони бе чувал за нея от книгите на хората.) Психлоската математика е основана на единайсет. Някои я наричат „унденарна“. Трудна е, тъй че няма да те уча на нея.
— О, много ще се радвам да науча за тази система — каза Джони.
Съвестта го загриза заради „много се радвам“. Мразеше тази объркана смесица.
— Много по-лесно ще е да те науча на десетичната система — каза Сот. — Когато някой открие тази система в някоя планета, става герой.
Видя, че на Джони тези не му минават, въздъхна и каза:
— Добре. — Извади лист измачкана хартия. — Ще ти напиша единайсетте основни цифри.
Джони каза, че вече ги знае, но Сот поклати глава:
— Не, не. Много се съмнявам, че ги знаеш. За да разбереш наистина един символ, трябва да знаеш откъде идва. Така, всички цифри като символи са били отначало или първата буква на думата, с която са се наричали, или определен брой точки, или линии. Или са били пиктографи, които постепенно са били стилизирани, докато станат само част от първоначалната картина или тяхна стенографска версия.
Психлоските цифри най-напред са били пиктографи. С течение на времето са ги писали във все по-опростен вид, докато се превърнат в сегашните известни на теб единайсет цифри. Някога са се наричали „пътят към щастието“.
Джони не знаеше това. Виждаше тези цифри, тези символи, всеки път като летеше. Стана му интересно.
Сот започна да му рисува цифрите като пиктографи — малки рисунки.
— Нулата е празна уста — виждаш ли този зъб? Едно е лапа, само един нокът. Две е едно същество и една клечка. Три е едно същество, една лопата и една скала. Четири е миньорска количка — виждаш ли четирите ъгъла? Пет е както ние го наричаме „сгъната“ лапа — с пет нокъта. А шест е „разгъната“ — с шест нокъта. Седем е рудна шахта. Осем е леярна — виждаш ли купчината и дима? Девет е купчина метални кюлчета, подредени като пирамида. Десет е като светкавица — символ на власт, обозначен само като чертичка. Единайсет е две стиснати лапи — изразява доволство.
Това е малък нравствен урок, забелязваш ли. Ако копаеш и топиш руда, издигаш се от гладуване към сила и власт. — Засмя се. — Много малко хора знаят това. Само знаят в какво са се превърнали заради бързината с течение на времето. Все още се забелязват следи от пиктографите.
— Много се радвам, че научих това — каза Джони. Беше му забавно. От самото начало психлосите са били миньорска раса. — Аз мога да смятам малко в тази система. Но не мога да разбера силовите уравнения.
Реши да поизбърза. Не беше лъжа. Направо го заболяваше глава от тях. Нищо не се изравняваше.
Сот бе вперил поглед в него.
— Мисля, че биеш към телепортационните уравнения.
Джони повдигна рамене.
— Ние имаме работеща платформа. Произвеждаме телепортапионни системи.
— Да, чух — каза Сот. — Така се снабдихме с храна и дихателен газ. Чух, че имало някаква планета, Фобия, на която никой не можел да живее — явно това го озадачаваше. — А! Някой от учените ви го е открил в някоя друга математика и сега се опитвате да проверите всичко с психлоските силови уравнения.
Разсмя се и дълго не можа да спре.
Джони му даде още малко кербанго.
— Ами добре. Не че ще ви свърши особена работа. Но направо ми е чудно как не можете да се справите. Сигурно трябва да си психло, за да успееш.
Смееше се толкова силно, че му излязоха сълзи.
— Е, добре — най-после каза той. — Вече разполагате с телепортация, защо ви е тогава математиката?
Взе още един лист хартия и нарисува голям кръг. След това му хрумна нещо, облегна се я погледна Джони.
— Ако ти дам това, какво ще ми дадеш в замяна?
— Пари?
— Отделен купол, достъп до библиотеката на лагера и инструменти, за да експериментирам с компютри. И да не ме телепортират повече никъде!
— Добре — каза Джони.
Сот бързо направи списък на нещата, които бе изброил. Добави „дихателен газ и храна до края на живота ми“.
— Съжалявам, но трябва да добавя и това. Ще живея само още десет години, тъй че ще важи дотогава. Това е всичко.
Джони го подписа и дори остави отпечатък на нокътя си, както правеха психлосите. Сот изглеждаше с десет години по-млад.
Подаде му начертания кръг. След това постави парче хартия в центъра му.
— Разбираш ли от кодови шифри? От криптография? Както и да е, това е психлоската азбука. — Изписа я. — А това са психлоските цифри.
Написа ги под буквите, след това започна отново да ги изписва, докато под всяка буква имаше цифра.
— Виждаш ли, всяка буква си има цифрова стойност.
Сот махна горния лист и отново откри големия кръг.
— Това — натърти той, като посочи кръга — е Имперския дворец на Психло.
Нарисува серия малки черти около кръга.
— Това са единайсетте порти. Много хора, дори на Психло, не са знаели, че си имат имена. А те имат.
Като вървим обратно на часовниковата стрелка, ето как се казват: Портата на Ангела, Портата на Измамника, Портата на Дявола, Портата на Бога, Портата на Рая, Портата на Ада, Портата на Чудовището, Портата на Кошмарите, Портата на Кавгата, Кралската Порта и Портата на Предателя.2 Единайсет порти, всяка със свое име.
Свали от лавицата книга „Силови уравнения“.
— Няма значение за какви уравнения става въпрос в психлоската висша математика. Едни и същи са. Спомена силови уравнения, затова ще използваме тях. Няма значение.
Отвори книгата на една страница, където всички уравнения бяха обощени и посочи най-горното.
— Виждаш ли това „И“? Можеш да помислиш, че е символ на нещо в психлоската математика. Но то няма никаква математическа стойност освен тази: „Измамника“.
Извади първия лист.
— Където и да се появи това „и“, виждаме, че буквата „и“ има стойност девет. Тъй че, трябва просто да съберем или извадим, или каквото е обозначено да се направи с буквата „и“, към девет.
Като стигнем до втората фаза на уравнението, няма никаква буква, но психлоските математици знаят, че трябва да вземат втората буква на „измамник“, която е „з“ и после да погледнат цифровата стойност на „з“, която е осем, и да поставят втория ред на уравнението под знаменател осем. Уравнението влиза в трета фаза и математикът знае, че трябва да го постави под знаменател — стойността на „м“, която е четиринайсет. И така нататък.
Ако буквата в първоначалния вид на уравнението е „а“, математикът ще използва цифровата й стойност и ще продължи надолу с цифровите стойности на буквите на думата „ада“.
В уравнението винаги има някоя от тези букви, тъй че името на портата е ясно. И трябва да го използваш. Когато съберат уравненията, съставят ги обратно от отговора, тъй че да пасне името на някоя порта. Разбра ли?
Да. Закодирана и зашифрована математика!
Нищо чудно, че не се изравняват. Така дори първоначалната форма на уравненията изглеждаше сложна.
Прибави към това цялата сложност на една единадесетична бройна система и се получаваше пълна бъркотия в очите на външен човек.
Радваше се, че под ревера му имаше камера, която записваше всичко. Самите имена на портите изглеждаха странни.
— Трябва да бъда откровен с теб — каза Сот. — Не зная откъде идва този стремеж към откровеност. Но всичко това едва ли ще ви потрябва.
Джони не помръдна. Какво, има още нещо ли? Нима Сот иска да каже, че е изминал толкова много път и отново няма да постигне нищо? Но не каза нищо, само чакаше.
Сот си играеше с листа хартия. Взе договора, който Джони бе подписал и пак го остави. Очевидно съвестта го гризеше, че е приел всичко това.
— Трябва да разбереш колко ненормални бяха по отношение на секретността — най-накрая каза той. — Макар че това, което ти казах, се отнася за психлоската математика по принцип, още нещо трябва да се вземе пред вид. Когато се прилагат уравнения при изчисляването на телепортация, не всички отговори са в самия текст.
Сот въздъхна.
— Правителството се страхуваше от много неща. Един от страховете им беше, че на някои служители на Междугалактическата Минна компания в далечните планети може да им хрумнат разни идеи, или пък да поискат да започнат самостоятелен бизнес. Тъй че, в текстовете не е посочена точната последователност, в която трябва да се използват силовите уравнения. Мисля, че сред тях има и фалшиви уравнения. Не бих могъл да ви направя пулт за управление.
Джони запротестира.
— Но братята Чамко сякаш работеха върху това!
— О, братята Чамко! — нетърпеливо каза Сот. — Сигурно са баламосвали. Може би наистина са се опитали, но нямаше как да знаят!
Махна с лапа към другите психлоски спалня.
— Никой от тези тъпанари — каза той с презрение — не може да построи пулт. Някои знаят каквото аз ти казах и то може да послужи за други неща. Но не и за пултове.
Погледна с копнеж към договора.
— В миньорското училище имаше специален клас, подбиран много внимателно от катристите. Избираха най-умните. Рядко се спираха на някой. Дълго ги обучаваха във всеки раздел на миньорството, както на теория, така и на практика.
Имперското правителство бе взело решение само един човек на всяка планета да знае как да построи или поправи пулт за телепортиране в случай на спешна нужда. Затова тренираха и тази група студенти. Викахме им „мозъците на мозъците“. Не винаги бяха приятни, но катристите ги преценяваха като най-добрите. И понеже правителството и компанията бяха толкова смахнати по отношение на секретността, естествено ги пращаха на поста шеф на сигурността на планетата.
„Търл!“, помисли си Джони.
Сот сякаш прочете мислите му и каза:
— Търл беше „мозък на мозъците“. Любимец на катристите. Обучен в абсолютно всяка област. Хитър, зъл. Истински продукт на катристите. Само Търл би могъл сам да направи планове и да построи пулт за телепортация, но него го няма.
Джони трескаво мислеше. Разполагаше с всички записки на Търл. От тях ще разбере последователността!
Но надеждите му веднага бяха разбити. Сот каза:
— Това се отнася и за построяването на телепортационни двигатели. Само Търл можеше да изчисли цялата верига на моторните пултове.
Такива записки Джони нямаше.
— Те са доста различни — каза Сот. — Пултът за телепортация се основава на принципа на „едно и също пространство“. Моторът се движи от съпротивлението, което оказва пространството срещу промяната.
Сот въртеше договора в лапите си.
— Това, което ти казах за психлоската математика е универсално и може да бъде използвано за всичко с изключение на телепортацията.
Джони се оживи. Поне ще могат да се възползват от стотиците хиляди патенти. И все пак нямаше да могат да произвеждат двигатели. Щеше да се принуди в крайна сметка да се задоволи с реактивните двигатели. Това означаваше, че „Отчаяна Отбрана“ няма да се пренастрои толкова лесно. Сети се нещо.
— Но служителите поправяха пултовете на превозните средства — каза той.
Сот се изправи. Погледна договора, после Джони.
— Трябва ти самата верига ли? Мислех, че те интересува математиката. Математиката е чиста наука — добави той със страстта на посветен. — Но ако ти трябва просто веригата…
Започна да рови из книгите си.
— Къде ми е дихателната маска?
Само след няколко минути се намираха навън и Джони издаваше заповеди.
Трябваше да откачат един пулт от самолет, един от камион и един от летяща платформа. Трябваше веднага да ги занесат в работилницата, без да ги пипат. Няколко механика се втурнаха по задачите.
Не след дълго трите пулта лежаха на пода на работилницата.
— Това са трите типа пултове за моторни двигатели. Всички останали са като някой от тези. А сега ще трябва да ми помогнеш. Не съм силен както някога.
Сот затвори вратата, за да не влиза никой. Пресегна се към един рафт и свали „торба за отровна руда“. Джони много пъти ги бе виждал. Бяха прозрачни. Имаха две стегнати дупки, където можеха да се пъхат ръцете. Мислеше, че се използват само при извличане на арсенови съединения, които участват в преработката на рудата.
С малко помощ от Джони, Сот прибра пулта на камиона в торбата. Натъпка вътре всички свързващи жици, които бяха изкарали от камиона. Здраво запечата торбата. Свърза един въздушен маркуч към определеното за целта място на дъното на торбата и тя започна да се издува.
Взе уред за измерване на налягането и комплект с инструменти и ги пъхна през отворите за ръцете. След това вкара ръце до лактите и така запечата торбата.
Наблюдаваше уреда за измерване на налягането.
— Трябват ти сто атмосфери — каза той.
Торбата се надуваше. Уредът стигна до сто. Провери дали не излиза въздух от дупките за ръцете. Не, здраво беше вакуумирано.
Сот взе една отверка от комплекта инструменти, който бе вкарал и бързо развъртя болтовете на горната платка.
Джони захласнато наблюдаваше. Веднъж бе направил това с пулта на един танк и той вече не проработи.
Но Сот просто извади болтовете. Повдигна върха на пулта, върху който бяха всички бутони и измъкна кабелите, които водеха към него.
Надникна в самия пулт. Вътре имаше всякакви компоненти, но за разлика от пулта за телепортационно управление, нямаше изолираща платка. Сот избра една жица с щипки от двете страни и я прикрепи от двете страни на три компонента така, че да ги заобиколи.
— Бушони под налягане — каза Сот. — Вътре в пултовете има високо налягане. Ако налягането спадне, и трите предпазителя се разширяват и изгарят. Ако някой се опитва да си играе с горния панел, налягането излиза много безшумно и бушоните изгарят. Освен тях и компонентите за изтриване, всичко друго, което виждаш тук, е боклук. Изглежда на място. Но е чист боклук. Няма нищо общо с работата на пулта. Заобиколил съм предпазителите. Те ще гръмнат и ще трябва да ги сменя, но механизмът за изтриване няма да се задейства. Веригата все още е непокътната.
Джони се чудеше къде е истинската верига, ако всички тези компоненти не служат за нищо.
Но Сот си знаеше работата. Ритна с крак маркуча и торбата се изпразни от въздух. Изтегли ръцете си и торбата падна.
Сот обърна обратно пулта.
— Тези бутони създават впечатлението, че се включват надолу, като обикновени ключове и докосват фалшивата верига. Но не така работи пултът. Цялата верига е в капака. Като натиснеш някой бутон, той блокира една вътрешна светлинна пътека и веригата се задейства. Така действат всички бутони.
Изпяло скрита верига, направена чрез молекулярна спойка в горната платка. И ако се опиташ да разбереш нещо, веригата се изтрива. Един болт да отхлабиш и край на пулта.
— Трябва ми хартия — каза Сот.
Намери голям лист, по-голям от горната платка на пулта.
— Трябва ми желязо на прах.
Намери кафеникаво черен прах, толкова фин, че сигурно можеше да се носи из въздуха.
Сот поръси с тънък слой прах бялата хартия. След това обърна капака на пулта върху хартията, като внимаваше да не се заплетат кабелите.
Намери няколко жички, закрепи ги за една батерия и я свърза към пулта. Изскочиха искри. Така го нагласи, че между капака и бутоните да протича течност.
Сот бързо чукна по един път всеки бутон от пулта.
Джони изведнъж разбра какво прави. Вдигна ръка, за да спре Сот да не маха капака. Свали от един рафт апарат за метален анализ, качи се на един стол и направи снимка отгоре.
Като свърши, Сот внимателно повдигна капака.
Върху хартията се бе отразила цялата верига. Металният прах бе намагнетизиран и подреден в групички, получили се след натискане на бутоните.
При повдигането на капака една малка част се бе замъглила. Но Джони го бе снимал с апарата. За всеки случай направи още една снимка на мъничките черни линийки.
Разполагаха с веригата!
Сот върна всичко в торбата, наду я до сто фунта, замени изгорелите предпазители и завъртя болтовете на пулта.
След два часа разполагаха и с трите типа моторни пултове. Повикаха механиците да върнат пултовете в превозните средства и да ги свържат.
Джони направи тест. Всички работеха.
Много се различаваше от пулта за телепортиране. Наистина много.
Сот се върна в стаята си. Кашляше силно, защото се бе преуморил. Джони седна на една импровизирана пейка и го изчака да си поеме дъх.
Най-после Сот каза:
— Не мога да разглобя и сглобя пулт за телепортация. Само Търл можеше. Не мога и да построя. Затова може би не трябва да приемам този договор.
Хвана го между два нокъта, погледна го с копнеж и го подаде на Джони.
Джони се зачуди какви ли щяха да са психлосите, ако не са се намесили в мозъка им катристите.
— Не, не — каза Джони и му го върна. — Свърши чудесна работа. Всъщност, ключът към конвенционалната психлоска математика, който ти ми даде, може да отключи вратата на парад от открития, които Междугалактическата е трупала. Може би помогна за просперитета на много, много раси.
— Наистина ли? — каза Сот. Помисли върху това. — Това е много хубаво. Да, много хубаво.
Беше се отнесъл.
— Знаеш ли — каза той след малко, — трябва да се справите и с проблема за сигурността. Страшно много хора от страшно много раси ще направят какво ли не, за да се доберат до психлоската математика и някои изобретения, които психлосите са откраднали. Сигурно знаеш, че професор Ерн, който е открил и развил телепортацията, е бокснард. Не? Ами да, не е психло. Да, много народ ще се опита да докопа тази информация. Но мисля, че мога да ви помогна.
Доста време мисли.
— Да, като че ли мога да го направя. — Усмихна се. — Като всеки човек с хоби обичам да си играя и да разнищвам нещата и преди петдесет години — бях на една ужасна планета, нямаше ни едно дръвце — си поставих задачата да вкарам психлоската висша математика в компютър. Ако някой бе докладвал, компанията и правителството сигурно щяха да получат удар. Но си спомням веригите, които направих. Ще работят, няма как, но ще ми трябват компоненти и уреди.
Компютър! Джони се ужасяваше, че ще трябва да решава стотици хиляди формули, за да могат изобретенията да влязат в употреба. Ако имаха компютър, всеки можеше да се справи с тях.
— Ако го направиш, ще ти платя милион кредита от собствения си джоб — каза Джони.
— Един милион кредита? — зяпна Сот. — Не съществуват толкова пари!
Затърси нещо из бумагите на бюрото и Джони помисли, че се опитва да намери някоя книга, но той търсеше канчето с кербанго. Очевидно имаше нужда от нещо стимулиращо. То бе празно и Джони извади пакет кербанго и го сложи вътре.
Сот с благодарност сдъвка малко, след това се сети, че не е учтиво и предложи на Джони. Разбира се, той му отказа.
— Ти ме стресна — каза Сот. — Но исках да ти кажа още нещо. От известно време се забавлявам с това, да измисля как да се адаптира психлоската аритметика към по-простата десетична система.
Пак се разрови из куп писания на пода, намери нещо и го подаде на Джони.
— Системата е удивителна. И деца, и възрастни я усвояват много лесно. Психлоската империя се придържаше към единадесетичната система, само за да объркват другите.
— Аз бях страшно объркан! — каза Джони.
— Така е, но това беше част от проблема със сигурността. Както и да е, всички основни аритметични функции и по-простите формули могат да бъдат превърнати в десетичната система. Така дори парите могат да се печатат в десетичната — както виждам, новата емисия на Галактическата банка си остава в единадесетичната. А ето какво си мисля:
— Ако десетичната влезе в повсеместна употреба, никой няма да иска да се занимава с тромавата единадесетична. И тя ще излезе от употреба!
Облегна се на стола с триумфиращ вид.
— Ще имате вашия компютър. Хората ще започнат да смятат единадесетичната система за антика и ще я забравят. А това само по себе си дава идеална сигурност!
Джони бе намерил лист хартия и бързо пишеше.
— Втори договор! — каза Сот, като го разгледа с обърнати букви.
— Като допълнение на първия — каза Джони. — Два милиона кредита, ако направиш компютъра и още един, ако пригодиш психлоската система към десетичната.
— О, драги — развълнувано каза Сот. — С това мога да събера цяла библиотека с математически книги! Даже десет, петдесет! Бързо, дай да подпиша докато не си се отметнал!
Когато договорът беше окончателно готов, Сот го погледна и каза:
— Знаеш ли, на Психло това би ме направило много богат. С такива пари можеш да си имаш десетина женски, да отгледаш голямо семейство и да станеш родоначалник на благородническа династия. Но с Психло е свършено.
— Тук има психлоси — каза Джони. — Има няколко психли. Расата не е свършена.
— А — махна Сот. — Ти не знаеш. Катристите много отдавна са върнали обратно населенията на всички колонии. Убедили са трона, че колониите на други планети могат да мутират, например да се пригодят към друга атмосфера и представлявали заплаха за короната. Затова настояли всички бебета да се раждат единствено на Психло.
Където могат да поставят капсули в главите им, помисли си Джони.
— Много рядко се разрешаваше на някой благородник да заведе жените си на някоя планета, и то само ако го придружава цял екип катристи. Всички служителки на компанията са били стерилизирани за дълъг период, преди да бъдат изпратени на някоя колония.
— Искаш да кажеш…? — Джони посочи с ръка спалните помещения.
— Да — каза Сот. — Всички жени тук са стерилизирани. Не могат да имат деца.
Замисли се и след малко каза:
— Можеш да си помислиш, че те обвинявам за това, че унищожи планетата. Не, не те обвинявам. От момента, в който властта е била завзета от катристите, расата е започнала да отива на зле. Както разбирам нещата, програмата им да деградират всеки, да потискат всяка група, която се е стремяла към нов морал, да наричат всички животни, е превърнала психлото в звяр. Хората от всички вселени и от всички векове са се молили империята ни да загине. Как само са я мразили!
Погледна Джони.
— Рано или късно все някой трябваше да освободи галактиките от Психло. Много раси са го мечтаели. Ти — и той посочи с нокът Джони — може би си мислиш, че си го направил сам. Но не си. Цялата цивилизация е била обречена от момента, в който катристите са започнали да я контролират. Не си ти. Те унищожиха Психло и цялата империя. Търл бе техен продукт и вярвам, че и той е имал пръст в унищожаването. Знаеш ли, чувал съм, че често като седял в стаята за отдих, обичал да казва, че човешкият род бил застрашен от изчезване. Заради катристите психлосите са станали застрашен вид в продължение на хилядолетия. А сега са не само застрашени от изчезване, а са изчезнали!
Въздъхна и погледна към записките си.
— Е, поне дано мога да изкупя някои от престъпленията им.
Погледна Джони.
— А ти, Джони Гудбой Тайлър, недей да имаш никакви угризения. Като унищожи Психло, даде шанс на всички галактики да започнат по-добър живот. Нямах нужда от тези договори, но ти ми ги предложи и ще ги задържа. Но знай, че за мен е привилегия да ти помагам и ти благодаря за тази възможност.
На английски език първите букви от имената на портите съвпадат с първите поредни букви на азбуката. Бел.пр.