Андрю Макадам и барон фон Рот поставиха няколко папки с документи на масата, оставиха дипломатическите си куфарчета до столовете, ръкуваха се с Драйс Глотън и лорд Вораз и седнаха.
Джони премигна. Макадам и фон Рот носеха сиви костюми! Бяха от скъпа вълнена материя и отделните влакънца блестяха, но все пак бяха сиви.
За известно време четиримата само седяха на масата и се гледаха. Джони си спомни за няколко сиви вълка, които веднъж бе наблюдавал. Пристъпваха напред-назад, нащрек, с оголени зъби, преценяйки се един друг преди да се хвърлят в битка на живот и смърт.
Тази битка наистина бе на живот и смърт, защото ако Макадам и фон Рот загубят, това щеше да означава смърт за планетата и хората, които живеят на нея. Джони нямаше представа как се бяха подготвили Макадам и баронът, затова със свито сърце очакваше първия удар на Макадам.
— Сигурни ли сте, джентълмени, че не можете да ни дадете още малко време? Например, месец?
Устните на Драйс се разтегнаха и оголиха двойния ред зъби.
— Невъзможно! Вие чакахте до последния момент. Не може да има никакви отсрочки.
— Времената са лоши — каза баронът. — Навскъде има икономически проблеми.
— Знаем това — каза лорд Вораз. — Не може да го използвате като оправдание. Ако не можете да платите дълговете си и да уредите задълженията си, трябваше да кажете още преди няколко дни и да ни спестите цялото това чакане. Не мога да си представя какво сте правили.
— Разпитвах изоставени членове на екипажите на заминалите кораби — каза Макадам. — Малко трудно беше да намеря по един офицер от всички кораби, които атакуваха Земята.
— И те ти казаха, че имали икономически проблеми — каза Драйс. — Хайде, подпишете този документ за отказване от претенциите към планетата и да свършваме.
Бутна един формуляр към сър Робърт, който не успя да погледне какво пише в него.
Макадам плъзна формуляра обратно и го остави да падне.
— Разбрах, че членовете на екипажите не искат да си идат у дома. Били са заставени насила да заемат такива длъжности. Боят се, че ако се върнат на родните си планети, ще ги заставят да се разправят с революции и граждански войни и да стрелят срещу собствените си народи. Някои се страхуват, че ако се върнат, ще ги уволнят и ще трябва да се присъединят към тълпите безработни, които гладуват и често предизвикват вълнения по улиците на много столици.
— Това не е нищо ново — каза лорд Вораз. — През цялата минала година имаше недоволства и вълнения. Затова и пратениците тук планират войни и завладяване на чужди територии — за да отвлекат мислите на хората от всичко това. Можехте мен да питате. На драго сърце щях да ви кажа.
— Това нищо не променя — каза Драйс. — Съветвам ви да предадете планетата без никакви проблеми. Защото всеки от тези пратеници на драго сърце ще купи планетата и ще прати военна експедиция, за да се отърват от вас. Корабите, които доскоро бяха горе, са нищо в сравнение с флотилиите, които могат да изпратят срещу вас. Тъй че ако просто…
Баронът го прикова с поглед като с бейонет. Каза:
— След като събрахме цялата достъпна информация тук, отидохме да се уверим със собствените си очи.
Джони застана нащрек. А, значи затова е било цялото това телепортиране. Двамата добре са си походили! Беше забелязал леки следи от дихателни маски върху челюстите им. Дали са правили и нещо друго освен да пътуват?
— Съществува икономически хаос! — каза баронът. — Когато Междугалактическата Минна компания е престанала да доставя метали, цените им са скочили до небето. Хиляди фабрики са затворени. Хората са останали без работа и се бунтуват. За да им отвлекат вниманието, правителствата планират войни, които никак не са популярни. За да се снабдят с метали за оръжия, конфискуват дори колите на хората, домакински съдове, тигани.
Драйс повдигна рамене.
— Това не е нищо ново, освен това няма нищо общо с вашия неплатен дълг. Ще подпише ли пратеникът ви това или да прибегнем до… — заплахата остана недоизказана.
За момент въздухът остана зареден с електричество.
Сивите очи на барона прободоха Драйс Глотън.
— Сериозно сте загазили, Твое Превъзходителство.
Кленовият директор повдигна рамене.
— Вътрешните проблеми на банката нямат нищо общо с плащанията, които вие ни дължите.
Барон фон Рот се обърна към сър Робърт.
— Негово превъзходителство е въвлякъл своя банков клон в сключването на няколко много неразумни лични заеми, взети от високопоставени личности от психлоските планети Тортът и Тан в системата Батафор и на още няколко още по-големи лични заеми на психлоски регенти-гувернатори на шестнайсет планети, притежание на Психло, разположени на четири близки звездни системи. Заемите са гарантирани от недвижими имоти на самата Психло.
— Как разбрахте? — остро каза Драйс. — Това е поверителна банкова информация.
— От един недоволен служител, когото сте уволнили — каза баронът. — Имотите на Психло вече не съществуват, а длъжниците са мъртви. Много неразумен банков риск. Психлосите се славят с това, че не може да им се вярва.
— Вложителите могат да оказват натиск върху банката — каза лорд Вораз, защитавайки своя браншов директор. — Но това не променя с нищо вашия заем…
— Наистина могат да оказват натиск — каза баронът. — Основната печалба на Галактическата банка преди носеха операциите по трансферите на планетите, притежание на Психло. Печалбите не идват от отпускане на заеми и кредити, а от високите проценти за обслужване на фондовете им. И след пресъхването на този извор се е наложило да затворите регентските банки и да уволните всички служители. Клонът на банката в Балор, където е твоят офис, е уволнила почти всички.
— Ето за това, сър Робърт — продължи баронът, — ти се оказва такъв натиск. Драйс е решил, че единствената му възможност да спаси банката си от банкрут е да си възвърне притежанието над Земята. Това е единствената планета във всички вселени, за която Междугалактическата Минна е дължала пари. Сметнал е, че ако продаде на търг планетата и спечели поне малко пари в брой, ще може да се спаси от пълна неплатежоспособност.
— Това, че сте забелязали удавника — каза Драйс, — няма да ви научи да плувате по-добре! Най-добре подпишете тук, да не се удавите и вие! — Това повторение на проблемите от миналата година го изнервяше. — Платете, и то веднага!
Взе формуляра и го размаха в лицето на сър Робърт.
Макадам се пресегна и леко отблъсна ръката на Драйс.
— По-късно ще се върнем на това.
Малкият сив човек потрепери. Не си спомняше да е бил толкова изнервен. Годината бе ужасна. Какво целяха тези двамата? Ако нямат пари, защо отлагат? Няма значение. Все тая. Нека протестират колкото искат.
— А сега да хвърлим поглед на основната банка на Гредидс — каза баронът. — Бяхме там, точно във Вселена 1. Столицата Сноч бе повредена от обратния удар след телепортацията, както и столиците на другите две планети на силачите. Горните етажи на банките са били буквално отнесени.
— Могат да бъдат построени отново — каза лорд Вораз.
— Взривната вълна е отнесла огромните банкови знаци, които могат да се видят от най-далечното място в столиците. Още си седят, но не на място.
— Могат да се поставят отново — спокойно каза Вораз.
— Но не сте го направили вече цяла година! — Очите на барона се врязваха като бормашини. — Така, и трите планети на силачите са се изхранвали от банкерство. От банките са зависели милиони и милиони хора. След като сте изгубили възможността да ползвате телепортацията, сте изгубили връзка с другите петнайсет вселени, независимо с какви космически кораби разполагате. Има милиони силачи, хванати в капан в други клонове на Галактическата из други вселени, които са фалирали подобно на клона на Негово Превъзходителство, но хората ви няма как да се приберат у дома. Семействата и роднините им вече не вярват, че отново ще могат да видят своите бащи, братя, синове. Вратите на банките ви са обсадени от бунтуващи се тълпи. Те крещят силно и искат кръв!
Лорд Вораз повдигна рамене.
— Охраната на банките е достатъчно силна.
— А как ще им платите? — каза баронът. — Приходите на банката са идвали не от кредити и лихви, а от психлоски трансфери. Притокът на средства е секнал в момента, когато Психло и Междугалактическата са били взривени. Започнали сте да фалирате и да уволнявате служители. Драйс те е уведомил, че много от банковите клонове са затворили врати.
— И преди сме имали икономически трудности — каза лорд Вораз.
Баронът се приведе към него.
— Но не толкова сериозни, лорд Вораз. Народите навсякъде са мразили жестоко психлосите. Когато вашият лорд Лунгър, чийто лик е на всичките ви банкноти, е сключил договор с психлосите преди около две хиляди години да обслужвате финансите им, той категорично е отказал в борда на директорите да влезе някой психло.
— Това би навредило на репутацията на банката — каза лорд Вораз. — Разумен ход. Хората щяха да смятат, че банката е психлоска.
— Е, да — каза баронът. — Но тогава психлосите настояли банковите резервни фондове да се пазят за вечни времена на планетата Психло. И сега ги няма!
За момент лорд Вораз спусна тежките си клепачи. Прокара ръка по лицето си, а после каза:
— Вярно е. Но това все още не променя с нищо факта, че вие сте длъжници.
— Променя го и още как! — каза баронът. — Вие сте неплатежоспособни. И ако в най-скоро време не намерите средства, ще фалирате!
— Правилно! — каза лорд Вораз. — Но това само доказва факта, че трябва да си възвърнем тази планета!
— Една планета няма да ви спаси — каза Макадам.
— Защо просто не грабнете някои стари психлоски минни планети или планети-регентства, каквито ги има пръснати около двеста хиляди? — със спокоен глас каза баронът.
— О, какво говорите! — ужасено възкликна лорд Вораз. — Едно нещо е да излагате проблемите ни, но съвсем, съвсем друго да ни предлагате да заграбим като пирати планети, за които не притежаваме документи за собственост!
— За бога! — Драйс бе шокиран. — Тези планети бяха изплатени до последния кредит. Не можем да крадем!
— Правото на собственост веднага ще бъде оспорено — каза лорд Вораз. — Това ще въвлече банката във войни, а тя не е военна организация. Всеки, който посегне на тези планети, ще влезе в съда. Нямаме право на собственост! Трябва да призная, че не знаете почти нищо за междугалактическото право, което управлява нациите!
— О, напротив, мисля, че знаем достатъчно — каза Макадам. — Чели ли сте някога оригиналния Психлоски имперски кралски устав на Междугалактическата Минна компания?
— Из основи — каза лорд Вораз. — Не можем да правим бизнес с компания, която не ни предостави своя устав. Дадоха ни го преди триста и две хиляди, деветстотин седемдесет и една години при управлението на крал Дит. Копие от него има на стената на всеки лагер на Междугалактическата. Така изисква законът. Чел съм…
Баронът хвърли на масата едно копие от устава.
— Прочетете разпечатката.
Обърна копието така, че Вораз да може да го прочете, макар че той не си направи труда, понеже го знаеше почти наизуст.
— Забележете тази точка, 109-та — каза баронът. — В отсъствието на директора или директорите, управляващият планетата, която е собственост на Междугалактическата Минна компания, има властта да издава резолюции, които трябва да се спазват.
Лорд Вораз повдигна рамене.
— Разбира се. Тогава имаха само една допълнителна планета и тя се управляваше от кралски принц. Директорите по онова време не се занимаваха с бизнес. Не виждам…
— Но тази клауза все още е в сила — каза баронът.
— Така е, така е — каза Вораз. — Но вие само отлагате…
— Вижте сега следващата точка — каза баронът. — Номер 110. „При спешни случаи и/или когато над компанията тегне някаква заплаха и особено в случаи на бедствие, управляващият планетата може да се разпорежда със собствеността на компанията.“ Забележете, че няма никакви уточнения или ограничения.
— Защо трябва да има? — попита Вораз. — Става въпрос за същия кралски принц. Иначе той не би се заел с работата, далеч от дома си. Страхувал се е от прекъсване на комуникацията или от дворцови революции. Можел е да си остане там, зарязан с шепа разписки на компанията. Става въпрос за принц Ско.
— Но нима не сте съгласни, че клаузите продължават да бъдат в сила?
— Кога най-после ще си възвърна тази планета? — уморено каза Драйс. — В този устав няма да намерите нищо, което да ви измъкне да не платите четиресет трилиона кредита!
Лорд Вораз го поправи:
— Четиресет трилиона, деветстотин и шейсет билиона, двеста и седемдесет милиона, шестотин и пет хиляди и двеста галактически кредита.
— Значи няма нищо неточно в този устав — упорстваше баронът.
— Естествено, че няма! — каза лорд Вораз.
Барон фон Рот и Макадам се погледнаха и се засмяха. Това стрестна другите двама.
Макадам посегна към документите до стола си и извади дебел пакет.
— Този документ бе подписан в присъствието на свидетели единайсет месеца след взривяването на Психло.
Хвърли пакета на масата. Ударът отекна като оръдеен изстрел.
Целият бе покрит с печати, големи официални червени панделки и алени и златисти кръгове.
Това бе договорът на Търл!
Той продаваше цялата Междугалактическа компания, заедно с оборудването, техниката, собствеността, планетите, сметките.
Макадам остави отгоре още един документ.
— Това е атестацията от последния управляващ компанията на тази планета, че договорът е валиден. Подписана е само преди няколко дни.
Оставиха още един лист хартия.
— А това е разписката, на която пише: „Напълно изплатено“.
Драйс и лорд Вораз зяпнаха. Никога досега в техния наситен със събития живот не се бяха стряскали така. Изминаха секунди.
След това като по даден знак и двамата грабнаха документите и започнаха да ги изучават. Започнаха да четат. Опитваха се да намерят пропуски.
Най-накрая лорд Вораз промълви, ужасно респектирай:
— Всичко е законно. Дори виждам, че е предаден от законното правителство на планетата на Земната Планетарна банка като разплащане на дългове. Съвсем законно. Ще бъде признат от всеки съд.
Но Драйс поклати глава.
— Но за да бъде узаконен и да може да ви послужи за възвръщането на планетата, трябва да бъде записано и въведено в досиетата на Министерството на Закона в Сноч!
— Но това вече е направено — сладко каза баронът. Извади от джоба си копие от формуляра от Министерството на Закона. — Всичко е направено по законния ред. Всъщност, това бе първото нещо, с което се заех, след като успях да се добера вътре през тълпите.
Драйс се бе съвзел от шока.
— Това може да ви даде планети и съоръжения. Може дори да ви даде право на кредит, от който да теглите пари. Но ще ви трябва време, докато банката ви отпусне заем. Отгоре на всичко, не можем да ви отпуснем заем, след като имате неизплатен. Документът просто доказва, че сега вие наистина ни дължите парите. Трябва да поискам незабавно парите в брой…
— Ще стигнем и до това — каза баронът. — Лорд Вораз, на каква стойност бихте оценили Галактическата банка? Нали разбирате, според последните ви баланси?
Вораз настръхна.
— Не сме длъжни да ви показваме баланса си! Особено в процес на събиране на дълг от длъжик!
— Но имате копие на баланса от преди две седмици, нали? — каза баронът.
Вораз едва не хлъцна от учудване.
— Нима сте ровили из багажа ми?
— О, майн гот, не! — каза баронът. — Нямаше нужда. Казаха ми, че имате. Както и да е, ето копие от последния баланс, направено от вашия офис. — Измъкна едно огромно, гъсто изписано машинно копие от своята папка документи и го подхвърли на масата. — Като се съберат всички сгради, недвижими имоти, събираеми сметки, такси, които тепърва ще се изплащат на банката и други подобни, сумата възлиза приблизително на един квадрилион кредита.
— Нямат право да ви дадат такава информация — каза Вораз. — Но признавам, че е вярно. Приблизително един квадрилион.
— Ако не вземем под внимание факта, че сте на път да фалирате — каза Макадам.
— Банката може да извърши ликвидации! — бързо каза Вораз.
— Ако има връзка с клоновете в другите вселени, каквато няма — каза Макадам.
Баронът безгрижно махна с голямата си ръка.
— Но ние сме щедро настроени, нали Андрю? — Усмихна се на Джони. — Нали?
Джони бързо местеше поглед от един на друг. Сякаш наблюдаваше борба с бикове.
— Двамата ни приятели тук — Макадам посочи към малките сиви хора — изглежда не са много щедри.
— Но ние ще сме — каза баронът. — Вораз, на теб отчаяно ти трябва някой да те подкрепи, имаш нужда от средства. Без тях си загубен, нали?
Вораз гневно го погледна. След това овеси глава.
— Вярно е.
— Готови сме да те измъкнем — каза Макадам. — Нали така, Джони?
Джони повдигна рамене. Нека продължат. Знаеше, че битката не е приключила.
Вораз прехвърли поглед от Макадам към барона. Беше нащек.
Баронът каза:
— И тъй, Земната Планетарна банка предлага да купи две трети от Галактическата банка.
— Какво? — извика Вораз. — Но това е контролният пакет! Вие ще контролирате цялата огромна империя на Галактическата банка! — Размисли за момент. — И с какво ще платите?
Баронът се усмихна.
— Ще я купим с планети, възлизащи на две трети от един квадрилион. — Извади още един лист от документите. — По груби изчисления една планета възлиза на минимум шейсет трилиона кредита.
Вораз каза:
— Ако трябва да бъдем честни, повечето струват значително повече.
Баронът каза:
— При това положение ще имате собственост. Можете да обезпечите своята валута с резерви, които сега не притежавате. Психлосите никога не са ви позволявали да притежавате планети, но сега имате възможност. Ще ви продадем единайсет планети, които струват по шейсет трилиона кредита, срещу правото на собственост на две трети от Галактическата банка, нейните авоари, дългове, всичко.
Лорд Вораз се колебаеше. Но все още не се съгласяваше.
Макадам спокойно се облегна назад.
— Освен това ще обединим в тръст 199 988 планети и цялата собственост на компанията. Този тръст ще бъде управляван от Глактическата банка. Това ви връща печалбите от трансферите. Позволява ви да издавате миньорски права. При всички положения това спасява банката!
— Чакайте — каза Вораз. Помислиха, че ще откаже. — Трябва да бъда честен с вас. Взели сте списъка с планети от координатната таблица за изстрелване на Междугалактическата. В нея не са включени планетите за минни резерви. Съществува имперски декрет, според който Междугалактическата Минна компания трябва да притежава за всяка планета, която обработва, пет други като резерва. Има списък от още един милион планети, неексплоатирани от компанията. Пази се в Министерството на Закона. Вписани са и координатите на всички планети. Освен това боя се, че Драйс изобщо не ви е показал действителния договор за закупуването на планетата. Говорите само в единствено число. Но заедно с нея са включени още девет планети в тази система, заедно с всичките им луни, споменати мимоходом, защото не се смятат за значими и полезни. Освен това има и слънца, мъглявини и съзвездия. Очевидно има ужасно много собственост на Междугалактическата, която не ви е известна. Ще я оставите ли на нас и ще я включите ли в тръста, ръководен от банката?
Макадам се усмихна.
— Защо не, бароне? Да имаш нещо против, Джони?
Джони помисли. Съществуваше още нещо, което те очевидно пренебрегваха. Но не виждаше нищо нередно в това, което Земната Планетарна банка прави.
Макадам протегна ръка към лорд Вораз и каза:
— Съгласни сме.
Вораз бе направил забележката си. Понечи да протегне ръка, но се спря.
— Такава сделка трябва да бъде ратифицирана от събрание на управителния съвет на Галактическата банка.
Баронът се засмя.
— Добре. Да го свикаме. Според твоя устав те могат да бъдат навсякъде из шестнайсетте вселени.
— А, чакай — каза лорд Вораз. — Има други дванайсет членове на управителния съвет — богати, влиятелни силачи, които…
— Са изплашени до смърт — продължи вместо него баронът. — Състоянието на банката и вълненията са ги накарали да повярват, че ще изгубят личното си имущество и парите си в банката, ако тя фалира. Затова решиха, че офертата е страхотна.
Вораз зяпна:
— Не е възможно да свикат събрание на управителния съвет зад гърба ми!
— Не, не са свикали — каза баронът. — Дадоха ми пълномощни, които да се считат като техни гласове на събранието. — Пресегна се и хвърли на масата още един куп книжа. — Ето ги.
Лорд Вораз се вгледа. Разпозна личните печати. Бяха дори заведени в Министерството на Закона.
— Тъй че, като председател на управителния съвет, би ли свикал събрание, за да се подложи на гласуване предложението Земната Планетарна банка да изкупи две трети от…
— Трябва да се изготви напечатана резолюция. Нося дори печатите си. Само че…
— Ето резолюцията — каза баронът. — Напечатана е. Толкова се радвам, че решаваш да свикаш събранието, защото ми спестяваш труда да се върна обратно в Сноч и да те уволня.
Вораз изведнъж се засмя.
— Ама вие сте били голяма работа! Това е напечатано от собствената ми секретарка! Това е подписът й!
— Точно така — каза баронът. — Много чаровно момиче. Опитваше се да спаси твоето и нейното място. А сега само подпиши като председател на управителния съвет и президент…
— Чакай — каза Вораз, внезапно отрезвен и сериозен, — това е много добре, но има три неща, които могат да провалят цялата сделка и нас самите.
Драйс се намеси:
— Първото е как да получа веднага парите си в брой, за да се плати ипотеката!
— О, това ли — каза Макадам. Измъкна един огромен нагънат документ. — Това е отчета на вашата банка за трансферите на Междугалактическата Минна. Пише, че в Ден 92 миналата година е имало някакви суми на компанията, които са били в процес на трансфер. Внесени са в банката за извършване на плащания, но естествено, банката не е могла да изплати дължимите суми. Става въпрос за разплащания за метали, заплати, и други такива — всичко е описано тук. Сумата е все още във вашата банка. В междугалактически кредити. Когато бяхме в Сноч, открихме сметка на Земната Планетарна банка. Я да видим сега, сбора от получените и неизплатени суми от двеста хиляди планети през последните месеци е 209438971438643 кредита. Това са нашите пари. Извади от сумата ипотеката и ще останат около сто шейсет и осем трилиона.
Макадам се разтърси в своя куп документи.
— Ето нашето пълномощно в разписката, която трябва да подпишеш, Драйс.
Малкият сив човек остана безмълвен. Опитваше се да проумее мисълта, че е платежоспособен. Не се бе надявал да си възвърне повече от десет трилиона от принудителната продажба на планетата. Изправи се на стола си и грабна една писалка да разпише документа.
Лорд Вораз му спря ръката.
— Това е много добре — каза той с тревожен глас, — но има още два проблема. — Обърна се към Джони. — Можеш ли да ни простиш, че се опитахме да те наемем, сър лорд Джони? Вярно е, че не можем да оперираме без помощта на телепортацията. Откъснати сме от света. Преди използвахме психлоските телепортационни устройства за цялата банкова комуникация. Имахме си специални банкови каси, с които пращахме документацията. Искаха ни много големи такси, но изпращането на кореспонденцията с космически кораб може да струва и петдесет хиляди кредита, освен това става страшно бавно. Ще ни помагате ли в това отношение?
— Това го решава Джони — каза Макадам. — Банката няма нищо общо с телепортацията. Джони, можем да ти дадем заем с ниска лихва и да ти помогнем да основеш такова производство. Самостоятелна компания, която ще бъде твоя. Какво ще кажеш?
Джони се отърси от мислите си. До такава степен се бе вживял във финансови въпроси, че трябваше да направи съзнателно усилие да мисли за технически проблеми.
За Земята ще бъде опасно да има телепортационни пултове, пръснати в шестнайсет вселени — това правеше хиляди, може би стотици хиляди пултове. Не винаги щяха да бъдат в приятелски и добронамерени ръце, тъй като щяха да бъдат управлявани от други раси.
Един пулт за управление може да се използва за страшно много неща. Могат да се транспортират хора, да се изпраща кореспонденция, метали, стоки, храна. Но могат да се пращат и бомби, което той самият бе направил с такива фатални последствия за Психло, а и за толнепите.
Не беше мислил много по този въпрос. Имаше други, много по-спешни проблеми. Да, само един пулт на чужда територия, да не говорим за половин милион пултове, можеше да бъде много, много опасен.
— Нека помисля — каза Джони.
Господин Цунг също се възползва от почивката и им донесе чай и поднос закуски. Наближаваше обяд. Освен това закуската щеше да даде време за размисъл на Джони.
Психлосите бяха имали навсякъде психлоски оператори. Платформите и устройствата бяха навсякъде едни и същи.
Можеха да използват същите предпазни мерки по отношение на пултовете. Дори може би да ги усъвършенстват.
Ако поставят камера в бронираната предна част на пулта, която да изпраща снимки от всяко телепортиране…
Аха! Детектор за анализ на метали. Ако вградят в пулта детектори, съставът на пратката може да бъде анализиран от всички страни, отгоре и отдолу и ако свържат анализатора с верига, която никой не може да открие в пулта и ако веригата разполага с устройство за идентификация ва метали… Да. Ако в пратката има нещо, което съвпада със забранените метали като уран или онзи тежък метал от бомбата на Търл, във веригата ще се задейства реле, което ще я прекъсва и няма да може да се извърши телепортация…
Не беше много лесно да мисли, докато в него са вторачени в очакване всички тези липа. Нямаше нужда да му казват, че от това зависи съдбата на банките.
Ако хване Алън и Маккендрик да направят някакъв анализатор на вируси и бактерии и да го вградят в пулта за управление по същия начин като анализатора за метали…
Може да направи така, че ако подобни неща са насочени към платформата на Земята, да свърже координатите на Земята така, че пултът да изгърми.
Освен това, на всеки пулт могат да поставят някакъв надпис от рода на: „При всеки опит за контрабанден пренос на стоки, устройството няма да…“ Няма да изброяват нещата, защото някой може да се опита да заличи следите за идентификация. Могат да добавят и нещо такова: "При всеки опит да се използва този пулт като средство за война срещу Земята, уствойството ще се взриви. Могат дори да напишат, че пултът усеща враждебните намерения…
Да, би могъл да построи достатъчно надежден пулт.
И ако пултовете се сглобяват на място, неизвестно на никого и от хора, които не могат да бъдат открити…
Може да защити по всякакъв възможен начин районите на производство. Последната фаза на монтажа ще се извършва от хора, на които може да има пълно доверие и които са неподкупни… Може да основе училище за извънземни оператори, които да обучават как да си служат с пултове…
— Мисля, че може да стане — каза Джони.
Всички светнаха. Господин Цунг отнесе подноса.
— Само че, — каза Джони, — устройствата ще струват малко скъпо.
Нямаше значение.
— И няма да се продават. Само ще ги давам под наем. На всеки пет години пултът ще трябва да се заменя с нов. — Така Земята ще има някакъв постоянен доход, освен това ще могат да проверяват снимките от пратките. — Трябва да намерим извънземна компания, която да произвежда частите и външната конструкция. Иначе работата ще върви много бавно.
— Значи можеш да произвеждаш пултове? — попита лорд Вораз.
— Нали каза, че може — обади се баронът. — Щом Джони каже, че ще направи нещо, по-добре внимавай! Няма начин да не го направи!
— Добре — каза лорд Вораз. — Стигнахме до най-сериозната пречка. — Посочи към залата за конференции. — Пратениците!
Изглеждаше мрачен.
— Сега вече почти сте в бизнеса на Галактическата банка. Трябва добре да разберете, че работата с тях е много тънка, много опасна!
— Както отбелязахте — продължи той, — в момента много от страните са заляти от вълнения. Икономиките им са в плачевно състояние. Но те самите са здраво стъпили на предразсъдъците си, вкопчили са се за възможно най-арогантните си позиции и пренебрегват всичко останало.
Точно в този момент — вярвайте ми, зная много по-добре от вас — разчитат единствено на войната, за да спасят икономиките и държавите си. Смятат, че военната мош и истерия могат да отвлекат вниманието на хората и да запазят властта им. Това е единствената им формула.
Тази банка през цялото време е живяла под крилото на могъщата, макар и мразена от всички психлоска империя. Но сега ги няма. Вашата планета, дори системата Гредидс, са нищожно малки. Нямате могъща военна сила. За да бъда напълно откровен, онези лордове няма да ви зачитат и уважават.
За мен е напълно ясно защо бе инцидентът с лорд Шлейм. Бе отгатнал, че банката вече не е силата, която някога е била. Сметнал е, че може да наруши правилата на конференцията. Провали се. Но само преди тринайсет месеца никой дори не би дръзнал да си мисли подобно нещо. Рано или късно и на други от надменните лордове ще им влязат същите идеи в главата. — Посочи документите. — Тук са отбелязани повече от милион и двеста хиляди обитаеми свята, които могат да бъдат използвани. Те са страхотна стръв за много големи риби.
След като тези лордове разчитат на войната, за да спасят управлението си, лесно ще намерят претекст, за да не зачетат собствеността на Галактическата и Земната банки. Ще атакуват планетите. Ще си ги оспорват. Ще хвърлят на вятъра здравия разум и реда. Колкото повече ги притиска вътрешният икономически хаос, толкова по-усилено ще търсят претекст за незаконни действия.
Джони внимателно слушаше. От известно време се чудеше кога ще дойдат до този въпрос. Това бе ключовият проблем. И ако не намерят някакво разрешение, всички врати, които се опитваха да отворят, щяха да се затръшват под носовете им.
— Откак съм пристигнал тук — продължи лорд Вораз, — нито един от тези елегантни аристократи не пропусна да ме дръпне настрани и да обсъди с мен шансовете на страната му да получи военен заем. Естествено, ние рядко отпускаме заеми за военни цели. Практиката ни се заключва в това да им издадем акции и да ги оставим да си ги продават помежду си. При такива заеми на практика не се борави с пари. С такива нестабилни икономики шансовете да върнат парите са нищожни. Войните не са толкова популярни сред народите, които участват в тях, колкото сред лордовете, които ги ръководят и печелят. Могат да предизвикат революции, което е твърде рисковано.
Тъй че, преди да поемете всички тези рискове, трябва добре да ги разберете.
Джони се изправи. Малките сиви хора още не бяха подписали нищо. Страхуваше се, че могат да се отметнат. Взе шлема си и сребърния жезъл.
— Ние със сър Робърт обсъдихме този въпрос. Дори се упражнявахме. Рисковано е. Но съм убеден, че нямаме друг избор. Давате ли ми временно правото, всички от вас, през следващите два часа да наложа политиката на банката? Ако не успея, не губите нищо.
— Да наложиш политиката на банката? — зяпна от учудване лорд Вораз.
— Така да бъде! — каза баронът.
— Но той може да насочи нещата в посока, която…
— По-добре кажете да, лорд Вораз — каза Макадам. — Говори не кой да е, а Джони Тайлър.
Лорд Вораз безмълвно изгледа първо Макадам, после барона.
— Още не съм подписал…
— Нито пък аз — каза Драйс.
Баронът се пресегна и натисна главата на лорда, за да изглежда като кимване.
— Каза да, Джони. Започвай.
— Но той може да направи нещо опасно — опитваше се да протестира лорд Вораз. — Той е много особен!
Джони и сър Робърт вече бяха излезли. Сър Робърт бе изключително мрачен.
Брезентите около платформата бяха свалени. При всяко оръдие в лагера седеше един руски войник. Обедното слънце ярко падаше върху белите им туники и лъскавите оръжия. Няколко пратеници почиваха на сянка под стрехите на пагодата.
Джони изпрати да повикат домакина и заповяда да събере пратениците в залата за конференции.
Като чу раздвижването, Стормълонг изскочи от щаба с разпечатка в ръце и се втурна към сър Робърт и Джони. Но голямата превързана ръка на полковник Иван го спря.
— Не ги безпокой — вече се оправяше що-годе на английски.
Имаше заповед. Стоеше и наблюдаваше как пратениците се стичат към залата. Знаеше, че след малко там ще влезе и Джони, а също и какво има намерение да направи. Притесняваше се за него, тъй като нямаше да може да го защитава вътре. И най-повърхностния поглед към лордовете откриваше, че много от тях тайно носят оръжия под фините си дрехи. След като Джони ги шокира, както бе планирал, възможно бе да прибягнат към сила. Предстоеше му да плува в река, гъмжаща от крокодили. Полконник Иван бе решил: ако направят нещо на Джони, нито един от лордовете или хората от банката няма да се измъкне жив от тук. Но това нямаше да помогне на Джони, ако се нахвърлят срещу него. А това бе напълно вероятно.
Ангъс бе клекнал до атмосферния прожекционен апарат. Правеше последните приготовления. Огледа се и видя какво става. Побърза да приключи. Апаратът ще им трябва само след момент.
Разочарован, Стормълонг продължаваше да стиска в ръце разпечатката. Иван все още го задържаше. Видя как в залата влизат последните лордове, а след тях и сър Робърт и Джони.
В залата за конференции домакинът разместваше и подреждаше столовете, за да могат да седнат всички.
Влязоха двамата малки сиви хора, заедно с барона и Макадам, и седнаха до стената.
Сър Робърт бе застанал до Джони на издигнатата платформа. Хвърляше сърдити погледи към лордовете изпод гъстите си сиви вежди. Трябваше по някакъв начин да поставят на колене тези могъщи лордове. Нямаше нищо против да си послужи с меча. Само се надяваше, че изходът няма да се окаже фатален.
Разнесе се маршова музика.
Домакинът се изправи.
— Уважаеми лордове, тази последна среща на конференцията е свикана по искане на пратеника на Земята. Представям ви сър Робърт!
Началото не бе добро.
Вълна на неодобрение премина през лордовете. Погледнаха изпод очи към лорд Вораз. Нима това не е търг? Откъде накъде представителят на Земята ще им говори?
Сър Робърт, облечен в царствените си дрехи, застана в средата на платформата. Светлината от прожектора се насочи към него.
— Уважаеми лордове — каза той с плътен, напевен глас, — освен търга трябва да обсъдим нещо важно.
— Искаш да кажеш — обади се Фаулджопан, — че сте ни задържали тук дни наред за нищо?
— Запасите ни от храна и въздух са на привършване — извика лорд Дом. — Отдавна пресрочихме предвидения престой! Само ще ни губите времето ли?
Започнаха да си показват рогата. Вораз не мърдаше, само си седеше с безизразно лице. Дълбоко се съмняваше в ефекта на всичко това.
— Уважаеми лордове — провикна се сър Робърт така, че биха го чули из цялото бойно поле, — в последно време между вас много се говореше за награда!
Веднага утихнаха. Една награда винаги можеше да привлече вниманието като магнит.
— Имаше определени две награди, всяка от по сто милиона кредита, за да се насърчи издирването на определен обект!
— Вярно е — чуха се викове. — Трябваше да се открие „онзи“!
Лордовете застанаха нащрек.
— Ето го „онзи“! — Протегна ръка и посочи Джони.
Светлината от прожектора се премести върху Джони и копчетата и шлема му заблестяха.
Моментът бе драматичен. Чу се как лордовете шумно си поемат дъх.
Не се получи точно така, както Джони се надяваше. Намесиха се чувствата на сър Робърт. Но все пак ефектът бе забележителен.
Сър Робърт отново поде със силен, триумфираш глас:
— С помощта на шепа шотландци той постави край на най-могъщата империя сред всичките шестнайсет вселени!
— Този човек — извика сър Робърт, — съкруши империя, която бе смазала и държеше в страх всички вас! Всички вие заедно притежавате пет хиляди планети! А той победи империя с повече от милион планети!
Делегатите седяха, без да помръдват. Страхуваха се какво ще последва. Бяха невероятно впечатлени.
— Искате ли да видите какво направи той, за да постави край на съществуването на Психло?
Не чакаха да получат отговор. Четирима руснаци, начело с полковник Иван, се втурнаха в залата, заедно с прожекционния апарат. Поставиха го на мястото му и се оттеглиха чинно до стената.
Сър Робърт натисна един бутон на дистанционното управление. Прожекторът изгасна и се включи прожекционния апарат.
Над платформата внезапно изникна картина от Имперския град точно преди катаклизма. Виждаха се брилянтните очертания на могъщия Психло.
Много малка част от пратениците бяха виждали преди пълна снимка на града. Заслужаваше си да дадеш дори живота си, за да се озовеш там. Но веднага познаха куполите на палата, които фигурираха в психлоските печати. Самото виждане на Психло бе преживяване.
След това се разигра катастрофата.
Затаиха дъх.
Никога преди очите им не бяха виждали такова огромно стихийно бедствие.
Пред вторачените им погледи планетата Психло бе погълната от адска топяща всичко смърт и се превърна в ослепително ярко слънце.
Апаратът се изключи. Светлината на прожектора не се появи. Гласът на сър Робърт ги бомбардира от тъмното.
— Спомнете си за робството, което са посяли психлосите! Спомнете си как промениха целия живот на хиляди нации! Помислете какво стори тиранията им! И проумейте, че сега на всичко това е сложен край, за вечни времена!
— Дължите на този човек — светлината обля Джони — страшно много за това, че ви е освободил от едно чудовище!
Пратениците не бяха свикнали да изпитват страх. Но сега се страхуваха.
Сър Робърт продължи. Пренебрегна заповедите на Джони. Това бе по-силно от него. Освен това така мразеше тези безмилостни лордове, които може би бяха унищожили Шотландия.
— Видяхте какво може да направи с планета като Психло! А сега ще ви покажа какво още може да направи!
Сър Робърт изключи прожектора и натисна дистанционното на прожекционния апарат.
Появи се поредица от записи на случилото се с толнепската луна. Преди бяха видели само отделни снимки. Но не бяха видели окончателния край на луната, тъй като бяха заети със събитията около Шлейм.
Луната започна да се сгромолясва и сякаш да се самоизяжда пред очите им. Отново пред очите им големият кораб, който се бе опитал да избяга, бе погълнат от стихията. След това дойде ред на снимките от върха на планината в Толнеп.
Джони също не ги бе виждал. На пръв поглед луната сякаш се превръщаше в газ. След това се забелязваше, че газът се втечнява заради космическия студ.
Особен ефект имаше сдената с падащото парче желязо, която Джони не бе виждал. Точно преди да премине през повърхността, яростно го близна един огнен език. За секунда се нажежи до червено, след това докосна втечнения газ и се понесе надолу към все още течното ядро.
Луната бе не просто кълбо газ, но и кълбо от неизброими квинтилиони мегаволтове от електричество. Разделянето на атомите е породило огромен заряд, но тъй като няма кислород в втори полюс, който да предизвика електрически поток, ниските температури на космоса са замразили образуваното електричество. Джони осъзна, че тъкмо по този начин действа психлоското гориво, но в него няма тежки метали. И тази луна щеше да унищожи всеки кораб, който се приближи към нея — не с друго, а с огромния си електрически заряд. А, ето един метеор! Появи се светкавица и го стопи.
Пратениците бяха видели как цяла планета пламва като горящо слънце.
А сега видяха как една луна изчезва и се превръща в студена, смъртоносна, смразяваща маса, сееща унищожение.
Гласът на сър Робърт им подейства като шокова вълна.
— Ако поиска, той може да направи това и с родната ви планета!
Дори да ги бе зашеметил с оръжие, ефектът нямаше да е толкова смразяващ.
— Освен това — продължи той — не можете по никакъв начин да му попречите!
Джони не го бе планирал точно така. Но сър Робърт търсеше своето отмъщение.
Светлината от прожектора се насочи към Джони.
Сър Робърт им викна:
— Той ще постави двайсет и осем телепортационни платформи на двайсет и осем различни места — нито едно няма да бъде на тази планета. В тях ще бъдат вкарани координатите на родните ви планети. Тези двайсет и осем платформи ще изстрелят смъртоносния заряд, всичките едновременно, ако някой от вас предприеме враждебни действия!
Това далеч не бяха заръките на Джони. Двайсет и осем платформи — да. Но не да…
— Само един мъничък инч отклонение от правия път и всички планети, на които живеете, ще последват съдбата на тази луна!
Бяха парализирани.
— Вие — извика сър Робърт, — всички вие ще подпишете споразумение, което ви забранява да воювате с нас и помежду си. Ако откажете, родните ви планети, всички до една, ще се разпаднат като онази луна, а с тях и всички вие, и вашите народи! — Отново посочи към Джони. — Той може да го направи и ще го направи! Тъй че, заемайте се с работа и подпишете споразумението, веднага!
Настана пълен хаос!
Всички пратеници до един скочиха от местата си с гневни викове.
Полковник Иван двойниците му застанаха нащрек.
Шумотевицата бе оглушителна.
Сър Робърт ги гледаше триумфално.
Джони застана в средата на платформата. Лъчът на прожектора го последва. Вдигна ръце в знак да замълчат. Бъркотията малко се уталожи.
Последно се чу викът на Браул, който изразяваше чувствата на всички.
— Това означава ВОЙНА!
Джони продължаваше да седи по средата. Постепенно присъствието му въдвори ред.
— Това не означава война — каза той. — Напротив, означава мир!
Зная, че икономиките ви са настроени да функционират чрез войни. Зная, че за вас най-добрият начин да се освободите от излишъка население е чрез войни.
Но във всяка война единият губи. Всеки си мисли, че това няма да е той. Но шансовете и на двете страни са едни и същи.
Тъй че, като обявяваме мир, ние само ви защитаваме един от друг.
Фаулджопан изведнъж извика:
— Като се приберем, можем да изпратим срещу вас могъщи армади! Дори да унищожите всички ни, те ще дойдат и ще ви разгромят. А що се отнася до теб, ти открито си се изложил на смърт!
Изведнъж сър Робърт се озова пред Джони.
— Флотилиите ви не ще спасят собствеите ви планети. Срещу тези платформи няма никакъв начин да се защитите. Той единствен ще знае къде са те. И ако изминат трийсет дни без той да ги препрограмира, в случай, че нещо е случи с него, платформите ще стрелят автоматично. Ако се случи нещо с него или със Земя, родните ви планети ще бъдат унищожени.
Освен това той има двойници. Изглеждат точно като него — невъзможно е да се различат. Може да си мислите, че убивате него, а да убиете някой от тях. И ако някой от двойниците бъде нападнат или убит, платформите ще стрелят. Всичките!
Във ваш интерес е да защитавате Земята и него. От това зависи вашия живот, живота на вашите управници и на народите ви.
А що се отнася до това, да изпратите флотилиите си да ни унищожат, това е напълно възможно. Но ако не се завърнете, те няма как да разберат, нали така? Ще ни нападнат, но няма да има къде да се върнат. Помислете за това!
— Заплашвате пратеници! — извика Браул.
— Той защитава пратеници! — рязко каза сър Робърт. — С вашите военни индустрии, настроени да работят под пълна пара, в залата има доста пратеници, които скоро ще представляват победени правителства.
Трябва да погледнете на нещата от принципа „force majeure“. Това означава, че във всички вселени се е появила неочаквана и неконтролируема ситуация. Висша сила!
Този човек и способностите му представляват ситуация „force majeure“. Това коренно променя нещата и определя какво ще бъде бъдещето.
Аз съм човек на войната. Вие сте дипломати! Във властта ви сега е да упражните влияние върху тази „force majeure“. Ако не се възползвате, не сте дипломати, а глупаци, при това глупаци-самоубийци!
— Как бихме могли да се намесим? — попита един дребен лорд от последните редици.
Джони внимателно побутна сър Робърт встрани. Не стана както го бе планирал. Сър Робърт си имаше собствени идеи. Но на практика се бе справил чудесно. Всички напрегнато слушаха.
— Преди да се извърши телепортацията от платформите — каза Джони, — ще бъде свикана конференция на пратениците. Така ще се отстрани вероятността от несправедливи действия или грешки.
Видя, че е предизвикал интерес.
— Платформите могат да действат като оръжие на такива конференции.
Забеляза как обмислят думите му. Забеляза как поне някои от тях клонят към идеята, че това може да даде на тях, като индивиди, нова власт и тежест в правителствата им. Типично в стила им. Не размишляваха върху неговата идея, а върху собствения си интерес. Гледаха към пръстите си, или извитите си нокти. Клатеха глави ту на една, ту на друга страна. Но знаеше, че още не ги е спечелил.
— Това все още си остава заплаха — обади се някой.
— Няма да реши проблемите в икономиките ни — каза друг. — Точно обратното, ще предизвика хаос.
Джони ги погледна. Постепенно започна да осъзнава с какви хора точно си има работа. Всеки един от лордовете, както и правителствата им, са били възпитани в сянката на жестоките и садистични психлоси. Макар че са запазили политическа свобода, върху мирогледа им се е отпечатала психлоската философия — всички същества са просто животни. Алчността, печалбата, корупцията се смятат за истинската природа на всеки индивид. Никаква порядъчност, никакви добродетели. Породата на психлосите!
Такива чувства може да има само един луд. Психлосите бяха скроили живота по такъв калъп и след това бяха казали: виждате ли, това е животът.
Как би могъл да достигне до тези могъщи лордове?
— Нашите индустрии — обади се друг — са настроени спрямо войната. Междугалактическият мир би ни съсипал, всички нас!
Така е, помисли си Джони. За психлосите бе изгодно всички, с които търгуваха, да воюват помежду си. Какво ги бе грижа какво правят тези „свободни планети“, стига само да купуват метал. Психлосите са могли да ги унищожат във всеки един момент. Психлосите са имали интерес другите да се бият като животни, вярвали са, че не са нищо повече от животни!
Джони каза:
— Има и други начини за управляване на икономиката. Можете да преустроите всяка военна индустрия в „потребителско производство“. Произвеждате неща за населението. Хората ще имат работа. Ще произвеждат неща един за друг. Населенията ви са най-добрия пазар за вашите индустрии.
В близкото бъдеще ще има междупланетни корабни връзки. Психлосите са изградили такава организация, че всичко да се изпраща на Психло. Самият този факт е пречка за търговията. Ще се направи такава организация, че ще можете бързо и евтино да разменяте стоки между системите. Само така нациите могат да преуспеят.
Народите ви, които сега гладуват и се бунтуват, могат да спечелят, ако им се създаде работа в мирни производства. Ще притежават собствени неща. Например по-хубави къщи, мебели, по-хубави дрехи и храна.
Имате златния шанс да поставите начало на една епоха на просперитет и изобилие!
Не бяха убедени. Можеше само да се каже, че слушат внимателно.
— Но това не решава въпроса със сегашните бунтове и недоволства! — каза Дом.
Джони го погледна. Беше време за големия скок, от който Вораз най-вероятно щеше да настръхне.
— Сигурен съм, че Галактическата банка с радост ще ви отпусне големи и изгодни заеми, които правителствата ще използват за закупуване на храна за населенията, за да преживеят до времето, когато военните производства ще бъдат преустроени. Това, и новината, че няма да има повече войни, ще успокои хората и ще стабилизира правителствата ви.
Браул погледна Вораз.
— Ще го направите ли?
Вораз видя, че от двете му страни стоят Макадам и баронът. И двамата го съветватваха да каже да. Но той не отговори нищо.
Джони продължи.
— Освен това съм сигурен, че банката ще отпусне всички възможни заеми, за да се преустроят военните ви производства в потребителски. И не само това; убеден съм, че банката ще започне да отпуска заеми за частния сектор — за малки производства и дори за отделни хора, за да могат да си купуват различни неща.
Вораз не обърна внимание на двамата банкери. Гледаше Джони. Този младеж говореше за „търговско банкерство“, за неща от рода на един кредит тук, половин там, вложени в улични сергии.
Джони продължи:
— Освен това искам да ви уведомя, че на пазара ще се появят много нови планети. Ще имате възможност да вземете на заем пари да ги купите и да ги колонизирате с „излишното население“, както го наричате. — Джони повиши глас и се обърна към Вораз: — Нали така, лорд Вораз?
Директорът на Галактическата банка се почувства така, сякаш се намира на ръба на вълна. Не искаше този младеж да определя политиката на банката му. Дали да не стане и да го разобличи?
Галактическата банка работеше с държави. Изведнъж осъзна, че досега всъщност са зависели от психлосите.
Вораз трескаво разсъждаваше. Банкерите от Гредидс си знаеха работата. Помисли за огромното им население, голяма част от него в постоянна безработица. Пред очите му изникна представата за малки офиси на Галактическата банка, появяващи се във всеки град, на всеки континент, планета, със служители силачи. Банки във всеки квартал! Ще дават заеми за малки предприятия, на всички, които поискат, дори на хора с работа. Нали веднъж вече го бяха правили. Преди лорд Лунгър? Да… спомняше си… Страшно много силачи ще имат работа!
А и тези планети, които ще бъдат колонизирани. Да отпуснат заеми за колонизирането им… Внезапно разбра, че това трябва да са онези милион и двеста хиляди планети! Трябва да печелят по някакъв начин от тях в тръста. Ако ги пуснат в експлоатация, ще вървят в крак с отпусканите средства, тъй че ще могат да избегнат инфлация. Младежът се опитваше да ангажира излишната собственост.
Но не, не, не! Никак не му харесваше идеята да дадат заеми на правителствата за закупуване на храна, която да раздадат просто така… Та това е социално банкерство! Не му беше непознато. Но периодът на адаптация, за който говореше Джони, сигурно ще трае много дълго. Правителствата ще затънат в заеми до уши.
Изведнъж лорд Вораз хвърли на Джони поглед, изпълнен с безкрайна почуда и уважение. Дали осъзнава какво прави в момента за тези надменни лордове и техните правителства — ако въобще одобрят предложението му?
Да! От очите му личеше, че знае.
— Отговори, Вораз! — каза Браул. — Вярно ли е, че ще направиш всичко това, и то в такива мащаби?
Вораз се изправи.
— Скъпи лордове, случи се така, че Галактическата банка съвсем отскоро притежава собственост, която надхвърля хиляда и повече пъти всичко, контролирано досега от банката. Тази собственост трябва да бъде използвана. Отговорът е да. Галактическата банка е готова да отпусне споменатите заеми след изготвяне на необходимата документация и формалности.
Лордовете не реагираха по никакъв начин. Промените в политиката бяха твърде радикални.
— А сега, уважаеми лордове — каза Джони, — предлагам да обсъдим договора за междугалактически мир.
Колебаеха се. По-лошо, някои изглеждаха отрицателно настроени. Спомни си думите на Цунг, че парите и златото имат безгранична власт над душите на хората. Тези не бяха хора, но и за тях важеше същото. Психлоският материализъм, доминирал векове наред, ги бе накарал да мислят като психлосите. Явно ще трябва да ги третира като психлоси, да се позове на алчността им.
Вътрешното му етическо чувство се бунтуваше срещу това, което трябваше да направи, но нямаше как. От това зависеше живота ва твърде много същества, твърде много цивилизации.
Джони застана в предната част на платформата. Коленичи, за да се изравнят на едно ниво главите им.
— Изключете прожектора — извика той. — Изключете камерите!
— Изключени са — обади се тънък глас.
Джони огледа събраното множество.
— Изключете всички записващи устройства, които имате.
Обърна се към малките сиви хора:
— Трябва да свидетелствате, че няма работещи камери на банката!
Двамата докоснаха реверите си и казаха:
— Свидетелстваме, че са изключени.
Сега вече всички умираха от нетърпение да разберат какво ще последва.
Джони насочи поглед към лордовете. Заговори с тих съучастнически глас, тъй че трябваше да се напрегнат, за да го чуват.
— Обзалагам се, че и през ум не ви е минало, че ще ви оставя без лично участие.
Застанаха нащрек.
— Какво произвеждат основните ви компании? — шепнешком попита Джони.
— Оръжия — отвърнаха му шепнешком.
— И какво според вас ще се случи с акциите и ценните книжа на тези компании?
Лордовете се учудиха, че не знае.
— Ще се обезценят!
— Точно така — каза Джони, продължавайки да шепти. — Нека ви кажа за какво в действителност става дума. Ако се върнете у дома и открито обявите и разтръбите за договора, забраняващ войните, акциите и ценните книжа във военните заводи веднага ще спаднат главоломно. И ако, без да споменавате за плановете за трансформирането им към мирно производство и за обещанията на банката да отпусне заеми, вие и вашите приятели оставите тези компании да фалират, можете да изкупите всички акции, дори ако е нужно със заем, и компаниите стават ваша собственост. Междувременно ще станете герои в очите на хората, защото им давате храна и вълненията ще спрат. После, когато овладеете изцяло положението, банката ще отпусне заеми за преустройство. Компаниите ще започнат да процъфтяват. Богатите ще станат милионери, а милионерите — милиардери.
Направи пауза. След това продължи.
— Забравете каквото ви казах. Изобщо не е ставало дума за това.
Джони се изправи.
Зачака. Нима беше сбъркал? Не, невъзможно. Твърде дълго са били под влиянието на психлосите.
Започнаха да си шушукат. Чуваха се кратки смехове и реплики от рода на: „Ще мога да си намеря нова любовница“, или „Жена ми никога не е обичала онзи стар замък“, или „Няма да се наложи да си продавам яхтата“.
Шушукаха си с доближени глави. Джони не чуваше какво си казват.
Неочаквано сред тълпата се изправи Фаулджопан.
— Лорд Джони, забравихме какво каза. Никой няма да го повтори при никакви обстоятелства.
Той сякаш порасна.
— Построй платформите си! Ще напишем най-строгия, най-железния, най-сигурния и най-жестокия мирен договор, съществувал в историята!
Обърна се към последните редове.
— Включете светлините и камерите!
Всички се изправиха като един. Започнаха да крещят:
— Да живее лорд Джони! Да живее лорд Джони!
Аплодисментите бяха оглушителни.
Полковник Иван шумно въздъхна от облекчение и свали пръст от спусъка. Набързо организира войниците си в шпалир около Джони, за да го измъкнат от залата за конференции. Трябваше да се върнат в малката стаичка за преговори. Всеки лорд искаше да потупа Джони по гърба. Едва не го събориха. Беше пълен хаос. Не разбра какво им каза Джони, но думите му промениха коренно положението. Все пак работата на Иван не бе да разсъждава, а да изведе Джони навън, преди да са го пребили от добри намерения. Като познаваше Джони, не се учуди особено на тази промяна. Защото изненадите бяха нещо нормално, когато живееш край Джони Гудбой Тайлър!
С помощта на руснаците успяха да се върнат без произшествия в малката заседателна зала и отново седнаха.
Драйс Глотън с трепереща ръка прочете текста и провери подписите върху трансферния чек, с който сумата преминаваше от Галактическата банка в неговия клон. Беше чувал и за по-големи чекове, но за пръв път такъв чек се депозираше в неговия клон. Това не бе просто чек. Той означаваше платежоспособност, отново отваряше вратите на по-малките офиси в сектора и връщаше работните места на служителите му. В действителност, изобщо нямаше нужда да го проверява. Знаеше, че всичко е наред. Но му бе приятно да го прочете още веднъж.
Взе разписката, светнал от удоволствие. Подписа я с опитната си ръка. След това взе документите по ипотеката и с големи букви написа: „ИЗПЛАТЕНО!“.
Това си струваше всички тези месеци на тревога и очакване.
Прибра чека в джоба си и подаде на Макадам разписката и документите.
— Деловата ни работа свърши. Удоволствие е да се работи с вас.
След като си стиснаха ръце с Макадам, Драйс забеляза, че лорд Вораз продължава да си седи на мястото и да зяпа в масата. Драйс за миг се притесни.
— Ваше Височество! Да не би нещо да не е наред?
Вораз се обърна към него. Забрави за присъствието на Джони, толкова бе погълнат от мислите си.
— Не разбираш ли какво направи той?
Драйс каза:
— Спекулативни заеми? Лордовете ще се опитат да получат заеми за закупуването на акциите, когато паднат. Но това не е кой знае какво. Заемите ще бъдат за добри цели.
— Не, не — каза Вораз. — Имам пред вид какво направи с лордовете и правителствата. Не, не разбираш. Нека ти обясня. Като осигури повсеместна заетост и даде възможност на малките хора от улицата да вземат заеми, той създава независима работническа класа. След години те няма да се шляят из улиците и да се мотат безцелно. Ще станат финансово независими. Държавата ще стане зависима от тях, защото те ще представляват пазара и ще трябва да се съобразява с тях. Огромна част от банковият бизнес ще бъде насочен към тази работническа класа.
— Не виждам нищо лошо в това — каза Драйс. — Правителствата ще ни дължат толкова много пари, че ще бъдат принудени да правят каквото банката нареди.
— Това е то — каза Вораз. — А банката ще им нарежда да обръщат все повече внимание на работническата класа, защото от там ще идват основните лихви. Лордовете и правителствата постепенно ще разполагат с все по-малко власт. Дори ще изчезнат като привилегирована класа.
— А — възкликна Драйс, спомняйки си ученическите си години. — Социално банкерство.
Джони се размърда в стола си. Беше уморен. Щеше му се да приключват.
— Казва се „социална демокрация“ — каза той. — Докато има нови граници, където хората да се разпростират, формулата действа чудесно. Засега простори има, а след няколко хиляди години хората ще измислят нещо друго.
Вораз погледна барона и Макадам.
— Осъзнавате ли какво направи той току-що? За малко време в малката зала той освободи повече хора, отколкото всички революции в историята!
— Даде ни власт да контролираме лордовете — каза Макадам. — Ще приключваме ли с банковата резолюция, за да можем най-после да закрием конференцията?
Вораз се върна към действителността. Погледна текста.
— Тук се споменава за втора резолюция.
Баронът се оживи.
— Тя е за лорд Лунгър.
— Да — каза Вораз. — От колко време е мъртъв — от двеста…
— Слушай — каза баронът. — Във всичките вселени най-мразената раса са психлосите. Преди около двеста хиляди години вашият лорд Лунгър ги е спасил с банката. Днес този акт не е особено популярен.
— Наистина не е — каза лорд Вораз.
Баронът каза:
— Дефиницията на пари е: „идея, подплътена с доверие“. Никак не е във ваша полза на всичките ви банкноти да стои лика на лорд Лунгър.
Джони изведнъж се раздвижи неспокойно. Обзе го неприятно предчувствие, тъй като знаеше какво се бе случило с парите на планетата им. Канеше се да заговори. Но огромната лапа на сър Робърт покри устата му и го накара да замълчи.
Драйс бе наблюдавал Джони през последната минута. Без да сваля очи от него, каза:
— Ваше височество, не ти ли е хрумвало, че този млад човек може да бъде отчасти силачи?
В гласа му нямаше и следа от насмешка.
Джони им метна не особено приятелски поглед над ръката на сър Робърт. Не искаше да противоречи на сър Робърт. Но очите му прободоха останалите.
— Погледни очите му — каза Драйс. — Имат сиво. Е да, има и още един цвят — като морето. Но погледни му очите. Сиви!
— Разбирам какво имаш пред вид. Наистина прилича на силачи.
— Направил съм му няколко снимки с пиктофон — от различни ъгли — каза Драйс. — Можем да ги дадем на онзи художник, Ренсфин, да направи по тях идеализиран портрет. С цветния шлем. Има едно специално мастило, което може да придаде блясък на копчетата. А шлемът може да се направи цветен и в три измерения. Но какво ще напишем отдолу? Може би „Джони Гудбой Тайлър, победител на психлосите“.
— Не, не — каза Вораз.
— Или „родоначалник на мира“ — предложи баронът.
— Не, не — отново протестира Вораз. — Думата „мир“ може да настрои зле лордовете. Трябва много внимателно да помислим, защото новата емисия ще замени всички стари банкноти навсякъде по света. В долния край трябва да се добави: „Банкнотата е обезпечена с всички активи на Земната Планетарна банка и Галактическата банка“ или нещо от този род. Снимката ще бъде в центъра, голяма. Но надписа…
Макадам светна:
— Трябва да изобразим какво е направил. Художникът ще нарисува като фон експлозията на Психло. А долу ще напишем: „Джони Гудбой Тайлър, който донесе щастие на всички раси“.
— Точно така! — възкликна Вораз. — Така не се ограничаваме само с унищожението на Психло. Защото в крайна сметка това далеч не е единствената му заслуга. Хората ще научат много бързо. Ще стане популярен не само на звездите, но и на планетите във всичките шестнайсет вселени!
Лорд Вораз се наведе напред и му показа резолюцията. Попълни надписа, на който се спряха. След това вдигна тържествено писалката си и със замах се разписа.
Всичко приключи. Малките сиви хора се изправиха. Лицата им бяха грейнали в усмивки. Сър Робърт пусна намръщения Джони и стисна ръце на всички поред.
— Смятам, че с вас ще работим чудесно! — обърна се Вораз към Макадам и барона. — Точно такова банкерство ми е по сърце!
Засмяха се. Малките сиви хора си събраха документите и излязоха.
— Хоп и раз! — каза Макадам, ухилен до уши. — Ние сме свободни и щастливи като птички! — Погледна към Джони: — И преди всичко благодарение на теб, Джони!
Макадам и баронът започнаха да си събират нещата, порадваха се още малко на подписите и се приготвиха да тръгват.
Джони каза:
— Как накарахте онези директори в Сноч да ви обърнат внимание и да ви изслушат?
Баронът избухна в смях.
— Ами всичко тръгна от начина, по който си открихме сметка. Разчу се из цялата банка за секунди. Знаеш как психлосите се нахвърляха на злато. Напоследък е било много дефицитно. На Гредидс цената му е стигала до милион и половина кредита на сто грама. Отворихме си сметка в злато. Твоето злато, Джони. Имаше почти цял тон. Преди известно време го претопихме на кюлчета. Питаш ли ни как сме го мъкнали на гръб до банката. От цял век не бяха виждали толкова злато!
Джони се засмя:
— Значи даже златото на Търл свърши работа.
— След цялата тази работа при златната жила, то принадлежеше на теб и останалите. Ако искаш, ще го върнем тук. Но в момента не може, защото са го изложили зад бронирано стъкло във фаоайето на Галактическата банка в Сноч. Историческо злато, Джони.
— И още нещо — каза Джони. — Какво направихте с Кер, че се е съгласил да подпише документите?
— С Кер ли? — каза баронът. — Ами първо, той ти е приятел, Джони, и му казахме, че така ще ти помогне. Но и Стормълонг видя снимките, които направи от Психло през онази нощ и му каза, че планетата не съществува. Не можеш да си представиш какво облекчение изпита! През цялото време се е чувствал преследван от своите. И като директор на планетата — дори си пазеше документите за назначаване и ги приложихме към сделката — с радост се отърва от всичко. Обещахме му стандартен трудов договор без клаузата за пренасяне на тялото на родната планета. Оставихме му няколкостотинте хиляди кредита, които бе чопнал от плячката на предшественика си и му гарантирахме, че ще има дихателен газ до края на живота си. Надявам се, че ще можем да спазим последното обещание.
Джони помисли за луната Фобия. Да, биха могли да напълнят от там бутилки с газ, като ги телепортират.
— Не се притеснявай. Лесна работа.
Джони постоя малко, докато си събираха нещата и каза:
— Вие двамата свършихте невероятна работа! Справихте се страхотно!
Ухилиха му се:
— Има от кой да вземаме пример. От теб!
— Но как така сте знаели точно какво да напишете в договора, който Търл подписа?
Макадам се засмя.
— Когато Браун Лимпър се опита да го използва за обезпечаване на заема, който искаше да вземе от банката, видяхме, че договорът не е легален. Търл се бе опитал даже да фалшифицира собствения си подпис! — Показа на Джони копие от оригинала. Беше абсурдна бъркотия. — Тъй че, ние с барона доста помислихме. Бяха минали единайсет месеца, откак изпрати бомбите на Психло и те не ни нападнаха. Според Кер ако Психло не съществува, другите планети, завладени от компанията, няма да издържат дълго заради ограничените количества дихателен газ. Всички ще измрат.
— Тъй че, поехме риска и написахме договора така, че да е валиден и в двата случая — каза баронът.
— Има още една причина — продължи Макадам. — Знаехме как действаш. Ако си наумиш да унищожиш Психло, както и направи, нямаше начин да не го направиш. Така и стана.
— Няма как да сбъркаш, ако заложиш на Джони — каза баронът и се огледа да не са забравили нещо. — Готови сме да тръгваме.
— О, не, не сме! — каза сър Робърт. Каза го с толкова властен и уверен тон, че се спряха и го погледнаха с тревога. — Мисля, че не е много учтиво така да използвате момчето!
— Не разбирам — каза Макадам, шокиран.
— Използвате лика му върху банкнотите, използвате енергията и идеите му за свои собствени цели. Притежавате значителна част от шестнайсет вселени. Сега възнамерявате да сложите снимката му и върху галактическите банкноти. А той какво, остава си беден като църковна мишка. Че той даже не си взема пилотската заплата, доколкото ми е известно! Разбрах, че ще му дадете пари на заем за фабрика. Но на какво прилича това? Смятате само да го вкарате в дългове, така ли? Би трябвало да се засрамите! — Говореше напълно искрено.
Ефектът от думите му върху Макадам и барона бе поразителен.
Джони се бе опитал да спре стария шотландец веднага щом разбра накъде бие. За какво му трябваха пари? Ако е гладен, може да излезе на лов. Но сър Робърт не му позволи да го прекъсне.
Баронът и Макадам се спогледаха. Бяха истински озадачени.
Сър Робърт не сваляше поглед от тях. Беше им много неловко. Най-после сър Робърт каза:
— Можете поне да му дадете малко пари за това, че използвате снимката му!
Изведнъж светлина озари лицето на Макадам. Пусна всички книжа на масата и започна да рови в дипломатическото си куфарче. Намери каквото търсеше, извади го и седна на един стол.
— О, Джони, Джони, прости ни. Явно не знаеш.
Започна да разгръща някакви документи.
— Понеже изобщо не отвори въпрос за това, решихме, че не искаш да се разчуе — каза баронът.
Макадам държеше устава на банката.
— Земната Планетарна банка е основана от първия и действителен съвет на трийсетте вожда. Ето документа, издаден при основаването й.
Разгърна един друг документ.
— Но това е действителния устав, какъвто сме го приели. Единствено той е валиден и ние с барона много пъти сме се чудили защо двата са различни. Но спомняш ли си кой някога действаше като секретар на първия съвет?
На първа страница от устава се споменаваха само Макадам и барон фон Рот.
Двамата се спогледаха и в един глас казаха:
— Браун Лимпър Стафър!
— По някакви свои причини — продължи Макадам — той е преписал неправилно резолюцията и тя е издадена в новия вид. А ние помислихме, че не искаш да се разчуе.
Отвори оригиналния устав и там, преди имената барон фон Рот и Андрю Макадам, ясно и четливо бе изписано: Джони Гудбой Тайлър!
— Не си ли забелязал, че за всички по-големи въпроси се допитваме до твоето мнение? — с умоляващ глас попита баронът.
— Ти се занимаваше с толкова важни неща, че ние работехме сами — каза Макадам. — Сър Робърт! Този младеж притежава една трета от Земната Планетарна банка! По устав!
Баронът каза на сър Робърт:
— А сега вече Джони притежава две девети, или около двайсет и два процента, от Галактическата банка, а също и една трета от Междугалактическата Минна компания. — Обърна се към Макадам: — Може би трябва да му дадем още.
Макадам погледна сър Робърт.
— Да не мислиш, че щяхме да оставим бедното момче, както го нарече, гол и бос? Притежава и част от онзи тон злато. Общо взето, парите му могат да се сметнат само с компютър. Цифрата се измерва в квинтилиони! Той е най-богатото бедно момче в историята на шестнайсетте вселени, по-богат е и от психлоския император!
Сър Робърт пусна Джони и изведнъж започна да се смее. Потупа го по рамото.
— Сега да те видим как ще се оправяш, предрешена църковна мишко. — Погледна към другите. — Е, джентълмени, това е напълно достатъчно. Можете като подарък да му купите десетина от онези лордове.
— Той вече ги купи — каза Макадам. — Купи ги с всичките им парцали!
Всички, освен Джони, избухнаха в смях. Главата му се въртеше. Квинтилиони? Сумата изглеждате нереална. Може би ще може да купи нова кожена юзда за Уиндсплитър? Или нови мебели за Криси, ако старите са унищожени…
Мисълта за Криси го връхлетя. Досега я бе потискал, за да може да си върши работата.
Макадам и баронът тръгнаха да излизат с нещата си, клатейки глави:
— Браун Лимпър, даже и от гроба обърква нещата!
В стаята се разнесе висок глас и сър Робърт вдигна глава. Стормълонг бе застанал зад двама руснака, които стояха на вратата и не го пускаха.
— Сър Робърт! Моля те, излез най-после! Пристигнаха новини. Часове наред те чакам със сводката!
Сър Робърт избута руските часовои и изчезна.
Джони остава сам в стаята. Беше уморен, но опита да осмисли вихрените събития от последния ден. Какво ще прави сега? Нищо повече не го спираше тук. Реши да се качи на един самолет и веднага да тръгне към Шотландия, за да помогне. Грабна шлема от земята. Двамата руснаци му направиха път да излезе.
Сблъска се със сър Робърт. Старият шотландец държеше някакво писмено съобщение в ръка. Плачеше и се смееше едновременно. Подаде сводката на Джони.
— Било пълен хаос! Но Джони, момче, скалите са защитили всички!
Единбург! Рано тази сутрин проникнали в тунелите. Всички били изтощени от глад, някои ранени, кой в по-силен, кой в по-слаб шок, но всичките две хиляди и сто били живи!
Джони се замая от облекчение. В сводката не се споменаваха имена. Джони тръгна към щаба.
Отвън стоеше някой, потънал в прах, но по каската се познаваше, че е пилот. Използваха този тип каски за летене на голяма височина. Тор!
Махна му радостно и извика:
— Виж кой съм ти довел, Джони!
Някой се втурна към него. Хвърли се на шията му и през сълзи викаше името му.
Криси! Беше слаба и бледа, от черните й очи бликаха сълзи.
— О, Джони, Джони! Никога повече няма да те оставя, никога! Никога! Прегърни ме, Джони!
Прегърна я. Останаха така, едва не й счупи ребрата. Дълго време не помръднаха. Не можеше да каже нищичко.