Не минаха и две минути и в каютата на началника се събраха всички, които бяха на борда на спътника.
Нямаше нужда от никакви обяснения. Тези хора добре разбираха езика на приборите.
Настъпи тревожно, пълно със скрито напрежение мълчание.
Неизвестна опасност — най-неприятното изпитание за психиката. И най-храбрият човек неволно се поддава на чувството за страх. Какво да се предприеме, след като не е известно от какво трябва да се защищаваш?
И изведнъж Муратов си спомни. Той мислено видя напрегнатите лица на Верьосов и Стоун, с очи, устремени към също такъв гравитометър. И му се стори, че разбира какво става.
— А това не е ли онзи загадъчен спътник разузнавач, който „Титов“ търсеше преди две години? — каза той.
Легерие рязко се обърна.
— Толкова далеч от Земята?
— Нали никой не знае къде изчезнаха те?
— Но по онова време радиолокаторите намираха тези спътници.
— Това беше тогава. Съществува предположение, че те по някакъв начин са сменили системата на своята „защита“.
— Възможно е да сте прав — каза Легерие. — Ще видим!
Ако Муратов беше отгатнал, то скоро стрелката на гравитометъра трябваше да прекрати движението си надясно. Спътниците разузнавачи не можеха да се приближат по-близо до такава голяма маса като тази на Хермес. Астероидът с диаметър километър и половина не е малък звездолет…
Догадката беше толкова правдоподобна, че скоро всички се успокоиха. Двама астрономи, след като получиха разрешението на Легерие /на обсерваторията беше обявена тревога и никой нямаше право да действува самостоятелно/, си отидоха, за да се опитат да видят приближаващото се тяло през големия телескоп. Макаров се върна в каютата си, за да води контролни наблюдения по своите прибори.
Но спокойствието не продължи дълго.
Изминаха пет, след това десет минути, а стрелката продължаваше да пълзи надясно, застрашително се приближаваше към крайната точка, означаваща допир на двете маси — на Хермес и на неизвестното тяло. Скоро щяха да се сблъскат. До крайната чертичка на скалата оставаше още съвсем малко.
— То лети право към нас — развълнувано каза Легерие.
Усъвършенствуваният гравитометър даваше възможност да се определи не само масата, но и направлението на движението й, и разстоянието.
Локационният екран все така не показваше нищо. А ако се съдеше по гравитометъра, тялото, което се приближаваше, беше доста голямо.
На Муратов се стори, че приборът показва много по-голяма маса, отколкото тогава, на „Титов“.
Думите на Легерие потвърдиха, че това е така.
— Масата на неизвестното тяло — каза той на астрономите — многократно превишава масата на разузнавачите.
Още няколко мъчителни, минути и вече не останаха никакви съмнения — нещо летеше точно към обсерваторията.
Легерие се спусна към пулта.
Едно движение на ръката му и тежките херметични врати в целия спътник се затвориха като отрязаха всякакъв достъп от едно помещение в друго. Обсерваторията се раздели на изолирани една от друга части.
Сега вече можеха да се надяват, че катастрофата няма да доведе до обща гибел.
Но къде ще се стовари страшният удар от сблъскването на космическите тела?
Хората замряха в очакване…
През тези минути Муратов кой знае защо мислеше не за себе си и не за хората, които бяха заедно с него, а за корабите от своята ескадрила. Те бяха сравнително близо, зад стената на гранитната яма, която ограждаше обсерваторията. Дали там са се сетили да направят това, което току-що направи Легерие тук?
Да даде заповед по радиофона беше вече късно.
„Впрочем — помисли Виктор, — ако тялото удари звездолета от него няма да остане нищо. Масата на това тяло е прекалено голяма. Никаква изолация няма да спаси хората“.
А стрелката на гравитометъра неумолимо се приближаваше към червената черта, която означаваше катастрофа. Защитните антигравитационни и магнитни полета бяха напълно безполезни. Те бяха твърде слаби, за да въздействуват на такава грамада. Смъртта, случайна и нелепа, плътно се изправяше пред хората и те не бяха в състояние да я предотвратят.
— Гледайте! — каза Легерие, като посочи с ръка гравитометъра.
Това, което видяха, беше съвсем странно, необяснимо.
Стрелката още повече беше забавила движението си. Напук на законите на притеглянето, тя не го ускоряваше, а го забавяше и сега се движеше едва забележимо.
И изведнъж… спря съвсем, замря неподвижно на милиметър от чертата.
Това означаваше, че неизвестното тяло е прекратило движението си и виси неподвижно над Хермес на разстояние не повече от сто метра от повърхността му.
Шумна въздишка на облекчение се изтръгна едновременно от гърдите на всички, които бяха в каютата.
Спасени са! Опасността, която току-що им се струваше непредотвратима, неизвестно как беше отминала.
— Това би могъл да направи само управляем кораб — каза Легерие.
— Но тогава какви са размерите му! — изумено възкликна Муратов.
Нямаше място за съмнение. Всичко, което беше неразбираемо в поведението на неизвестното тяло, ставаше напълно понятно, ако това беше космически кораб с мощни двигатели.
Но откъде би могъл да дойде той? Земята не бе съобщавала за полет на някакъв кораб в този район. Всеки звездолет отдавна би изпратил своите сигнали, ако командирът му по една или друга причина бе решил да кацне на астероида. Локаторите отдавна щяха да го забележат. И най-важното, нито един от съществуващите космически кораби нямаше такива огромни размери и не притежаваше „способността“ напълно да поглъща радиоизлъчванията.
Съдейки по масата, неизвестният звездолет беше гигант, но през прозрачния покрив на каютата не се виждаше нищо друго, освен звезди.
— Той е спрял малко встрани — каза Легерие, а гласът му забележимо трепереше от вълнение. — Но не може да има никакво съмнение — този звездолет не е наш!
Той още говореше, когато стрелката на гравитометъра отново трепна и бързо се задвижи наляво.
Космическият кораб се отдалечаваше.
Но защо се бе приближил към Хермес? Ако неизвестните астронавти са забелязали изкуственото съоръжение върху астероида, те би трябвало да се заинтересуват и да опитат да си изяснят какво е това. Но те стояха по-малко от минута и излетяха. За това време нищо не можеше да се разгледа. Освен това, за извършената маневра беше необходим разход на енергия, макар и не много голям.
Каква е причината за това странно поведение?