Легерие наруши дългото мълчание.
— Корабът се отдалечава по права линия, като постепенно увеличава скоростта си — каза той. — Защо беше необходимо да я намаляват и напълно да спират? Съвсем непонятно.
Внезапно блесна ярка светлина. Тези, които успяха да вдигнат глави, забелязаха как точно над тях, върху черното кадифе на небето избухна във вихрени пламъци чудовищен взрив.
Той беше много далече, но именно там, където трябваше да се намира отлитащият кораб. Каютата за миг се освети от мъртвешка бяла светлина.
И всичко изгасна.
Стрелката на гравитометъра, като обезсилена, падна на нулата. Действуващата върху нея маса на чуждия космически кораб, който току-що се беше приближил до Хермес, изчезна внезапно.
— Катастрофа! — извика Муратов. — Корабът се взриви!
— Да, той се взриви — бавно и тъжно каза Легерие. — Това е анихилация. И ние вече никога няма да узнаем какво се случи пред нашите очи.
— На кого, на кое човечество принадлежеше той — добави Муратов.
Внезапната катастрофа потресе дълбоко всички. Хората се задъхваха от вълнение. Макар че не беше известно кой се намираше в този кораб, макар че това бяха същества, чужди на земните хора. Това бяха разумни представители на единното човечество на Вселената!
Така близо, на една крачка, се намираше разум от друг свят, току-що би могла да се състои дългоочакваната среща между хората-братя! За първи път в историята! И не се състоя! Вестителят на друг свят, долетял може би от далечните глъбини на пространството, безследно изчезна.
Това беше толкова нелепо, толкова непоносимо обидно, така безсмислено!
Легерие машинално натисна бутона, възстановявайки връзката между помещенията в обсерваторията.
— Но защо, защо не кацнаха? — каза Уестън. — Те не са могли да не забележат нашата обсерватория. Защо тогава така бързо излетяха?
— Може би именно поради това — отговори Муратов, — че тези същества са дошли при нас от антисвета. Те са се убедили, че нашият астероид за тях е от антивещество и са побързали да се отдалечат от опасността. При отдалечаването са се сблъскали с метеорит. Станала е анихилацията, от която те са се страхували.
— Вашата хипотеза, Муратов, е несъстоятелна — каза Легерие. — По две причини. Първо, никакви едри метеорити по това време не са минавали. На такова разстояние, на каквото стана взривът, нашите локатори биха забелязали и най-малкия метеорит. А второ, космически кораб, долетял на чужда планета, трябва да бъде защитен от възможността да стане анихилация. Те би трябвало отдавна да са определили от какво вещество се състои нашата планетна система. Ние не се срещнахме с тях в покрайнините, а почти в центъра.
— Те биха могли да не преминават през цялата наша система, а да се приближат към нея отгоре или отдолу спрямо равнината на еклиптиката.
— Невъзможно. Такова лекомислие никак не прилича…
Той не се доизказа — целият се превърна в слух.
Откъм входната камера — външната врата на обсерваторията — се чу отчетливо чукане. Кой би могъл да чука?
Ако това беше някой от екипажите на корабите от ескадрилата, той нямаше защо да чука. Съществуваше сигнализация, която беше известна на всички. Пък и никой не би могъл да дойде, без да предупреди предварително.
Една и съща мисъл проблесна у всички. Чукаха съществата от другия свят, които се бяха спуснали от кораба, загинал преди няколко минути.
Но нали този кораб не кацна на повърхността на Хермес. Тогава как би могъл някой да слезе от него?
Корабът бе отлетял и такъв „десант“ беше съвсем безсмислен!
Чукането се повтори, ясно, настойчиво!
Легерие включи екрана за външно наблюдение.
И те видяха…
До самия вход стоеше висока човешка фигура в скафандър.
Обикновена човешка фигура!
Обикновена?…
Не съвсем! Всички забелязаха веднага и нещо друго.
Човекът, който стоеше пред входа, беше облечен в не земен скафандър!
Ето, той вдигна ръка и явно нетърпеливо почука с металната си ръкавица по външната врата.
Значи, все пак…
Все пак, великата среща се състоя!
Пред входа се намираше същество от друга планета — гост, долетял неизвестно откъде — стоеше и настойчиво молеше да го пуснат!
Трудно е да се предаде с думи това, което почувстваха земните хора, когато разбраха с кого имат работа!
Гостът беше сам. Може би останалите се криеха зад скалите и чакаха? Може би пришелците не бяха уверени в това, какъв прием ги очаква и са изпратили разузнавач?
Но те няма къде да отидат. Корабът, който ги свали, излетя и загина. Те не можеха да не знаят това.
Странно, загадъчно, непонятно! Легерие не се поколеба.
Външната врата се отвори. Във входната камера блесна светлина, подканвайки госта да влезе.
Той влезе, влезе уверено и просто, без всякакъв страх.
Началникът на експедицията се бавеше. Той чакаше дали няма да се покажат и останалите.
Не се появи никой. Изглежда, колкото и невероятно да беше това, гостът бе сам.
Външната врата се затвори.
Пришелецът от космоса се намираше в обсерваторията, той прекрачи прага на чуждия за него свят!
Включиха се автоматите за биологична защита. Легерие ги постави на максимален режим.
— Дали ще се сети да свали скафандъра?
— Трябва да се сети. Нали е космонавт. Разбира опасността.