Сега скафандърът трябваше да бъде херметизиран. А Гианея с нито един жест не се опита да помогне на хората. Тя стоеше и чакаше. Като че ли й беше безразлично дали ще лети за Земята или ще остане на Хермес.
— Упорито същество! — промърмори като внимателно разглеждаше дългите ленти, които висяха в краищата на разрезите на скафандъра. — Бедата е там, че всичко това трябва да се направи колкото е възможно по-бързо. Иначе тя ще се задуши преди да достигне до кораба. Нима не разбира това?
— Може би не знае, какво трябва да се прави със скафандъра — предположи Муратов.
— Ами! Много добре знае, но не иска да ни помогне. Ето, гледай, Виктор! Май че разбрах. Тези ленти трябва да прилепнат към разреза. Иначе не може да бъде.
— Опитай! Ето тук, отстрани.
Догадката на Уестън се оправда. Лентите, които изглеждаха метални, прилепнаха към разреза. При това се чуваше сухо щракане.
Муратов откри едва забележимо удебеление в края на лентите. Той натисна едно от тях. Лентата се отлепи.
— Всичко е ясно — каза той. Ръката в метална ръкавица може да натисне тези издатини. Но да се облече скафандъра самостоятелно не е възможно. Излиза — добави той, като се обърна към Легерие, — че някой е помогнал на Гианея при бягството й.
Астрономът нищо не отговори.
— Най-после! — облекчено въздъхна Уестън, като закрепваше лентата на мястото й. — Така ли е? — обърна се той към Гианея.
Изглежда изразът на лицето му и интонацията на гласа бяха достатъчно красноречиви и Гианея разбра въпроса. Тя кимна с глава.
Уестън закрепи и другите ленти, като остави само една — на шията — между яката на скафандъра и шлема. Нея щеше да постави Муратов, когато всички бъдат готови за излизане. Нито една минута Гианея не трябваше да се намира без достъп на въздух. Корабите от ескадрилата бяха на около шестстотин метра от външната врата на обсерваторията.
Последно кратко прощаване и вътрешната врата се затвори. В камерата останаха Муратов, двама инженери от ескадрилата и Гианея.
Хората бързо облякоха скафандрите си. За да спестят време Легерие реши да пожертвува въздуха от камерата и да отвори външната врата, без да го изпомпва.
Муратов закрепи последната лента. Сега Гианея можеше да диша само от това нищожно количество кислород, което беше останало в скафандъра й.
„А ако сме се излъгали — премина тревожната мисъл, — ако скафандърът не е затворен херметически?“
Нямаше време за мислене.
Условно чукане по вътрешната врата… отваря се външната. В камерата веднага се образува пълен вакуум.
Гианея стоеше спокойно. Всичко бе наред!
Муратов предварително беше решил как да постъпи. Макар че благодарение на почти пълното отсъствие на тежест никак не беше трудно да се катериш по скалите на Хермес, все пак това изискваше някакъв разход на мускулна енергия и следователно на кислород.
Той вдигна Гианея на ръце и едва ли не бегом се устреми нагоре, по стръмния склон на долината. Пътят му беше добре известен, Муратов десетки пъти беше минавал оттук.
Как се е отнесла Гианея към това неочаквано за нея „насилие“? Муратов не усети никакво съпротивление от нейна страна. Даже му се стори, че тя се притисна до рамото му, с което облекчаваше задачата.
По средата на пътя той предаде товара си на един от своите спътници. За по-малко от пет минути те дотичаха до кораба.
Входната камера на звездолета вече беше отворена. Веднага след като влязоха вътре и стълбата беше прибрана, камерата се затвори и бързо се напълни с въздух. По изключение, решиха да минат без задължителната процедура на „пречистването“. Нямаше почти никакъв риск — Хермес беше напълно лишен даже и от намек за атмосфера. Единственото, което можеха да донесат със себе си, беше прахта по обувките на скафандрите. Но тя можеше да бъде обезвредена в камерата след напълването й с въздух.
Муратов се приближи до Гианея, за да й помогне да свали скафандъра, но девойката го отстрани с меко движение на ръката и се съблече сама.
Нейните големи, странно повдигнати към носа черни очи погледнаха лицето на Муратов внимателно, с някакъв необикновен израз. Изглеждаше, че Гианея иска да му каже нещо или да го попита.
Какво означаваше този втренчен поглед?
Дали това беше благодарност, или обратното, гняв, предизвикан от безцеремонното отношение?
Как да разбере израза на лицето и значението на погледа на същество, макар и във всичко подобно на земния човек, но дълбоко, безкрайно дълбоко чуждо?…
Кълбексът се носеше по полето. Сред жълтото пшенично море, като острови, наредени в прави редици се чернееха грамадните, тромави на вид вечелектри. Виждаха се само тези, които бяха надалеч. Близките се мяркаха като мъгляви ивици.
Хора не се виждаха.
Експресът спираше рядко. Свършваше полето, мяркаше се град или работническо селище и отново — безкрайни жълти полета.
Украйна!
През цялото време Муратов гледаше през прозореца, но нищо не виждаше.
Като кинолента, върху невидимия екран на неговата памет един след друг преминаваха кадрите на тези незабравими дни…
Какво означаваше погледът на Гианея там, при входната камера на кораба?
Пришелката от друг свят подчертано не позволяваше на никого даже да се докосне до нея. А той, Муратов, неочаквано я беше вдигнал на ръце.
Но нали тя не беше се противила. Той добре помнеше, че Гианея се беше притиснала до рамото му, може би, за да му облекчи товара; с нищо не бе изразила протест. Тя не можеше да не разбере, че той е направил това заради нея, че се е ръководел от чувството си на безпокойство за нея.
Не, странният поглед на Гианея не би могъл да изразява гняв. След това през четирите денонощия на полета до Земята, Гианея няколко пъти се обръща към Муратов, както по-рано на Хермес — към Легерие.
Ако се сърдеше и беше оскърбена, то би могла да игнорира Муратов така, както игнорираше всички, освен Легерие на астероида. При необходимост можеше да се обръща към Гоглидзе, старши инженер на ескадрилата, който се намираше също на флагманския звездолет.
Но Гианея „не забелязваше“ нито Гоглидзе, нито когото и да било другиго от екипажа, тя „признаваше“ само Муратов.
Непонятна, но несъмнена последователност! Само старшият!
На Хермес — Легерие, на звездолета — Муратов! Останалите като че ли не съществуваха за Гианея.
Странен, много странен факт. И много трудно можеше да се намери правдоподобно обяснение на този факт.
„Гордост и високомерие“ — казваше Легерие.
Не, той не е прав! Не може да бъде прав! По никакъв начин не могат да се свържат високомерната гордост и високата цивилизация, необходима за осъществяването на междузвезден полет, какъвто е извършила Гианея.
Тя се бе появила при хората от космическия кораб, долетял от друга планетна система и кой би могъл да каже къде в бездната на пространството се намира слънцето на нейната родина.
Никой не беше виждал този кораб, но беше известно, че загиналият звездолет бе гигант, многократно превъзхождащ по своите размери земните. И той притежаваше свойства, каквито земните кораби още нямаха.
Техниката в родината на Гианея сигурно е на голяма висота. А високата техника е неотделима от високата организация на обществото на разумните обитатели на планетата, където тя е възникнала.