Но и да се опровергае не беше лесно. Със своето поведение, ако се възприема то от земна гледна точка, Гианея като че ли потвърждаваше мнението на френския астроном.
От земна гледна точка!
Муратов беше убеден, че именно тук се крие грешката. От гледна точка на Гианея това съвсем не бе така.
Все пак е интересно, как Гианея определя кой от окръжаващите я хора е старши? Не само външно, но и вътрешно у земните хора отдавна вече е изчезнала представата, че един човек може да бъде по-значителен от друг. Нито в поведението, нито в отношението един към друг — в нищо, не се проявяваше и не можеше да се проявява подчинено положение. Всички се държат съвсем еднакво. Само по разговорите можеше да се определи ролята на всеки човек в дадения случай. Но Гианея не би могла да разбира земен език.
Не би могла даже ако наистина принадлежеше към тези, които бяха изпратили към Земята спътниците разузнавачи. Не би могла и в случай, че нейните съплеменници тайно от хората бяха посетили Земята и бяха се запознали със съществуващите езици. Персоналът на астрономическата обсерватория на Хермес и членовете на спомагателната ескадрила говореха на нов език, който се беше появил преди тридесет години и постепенно ставаше общоземен език. Но Гианея не можеше да го знае. През последните петдесет години, и това можеше да се каже с пълна сигурност, никой не е могъл да посети Земята незабелязано. Сега вече съществуваше „Космическата служба“.
Муратов си спомни пристигането на ескадрилата на Земята. Тя кацна там, откъдето беше излетяла — на Пиренейския ракетодрум. Спомни си безкрайните тълпи на посрещаните. Не хиляди, не десетки хиляди — милиони хора се бяха стекли там, за да посрещнат Гианея. Появяването на първия представител на чужд разум на Земята се бе превърнало във всепланетен празник.
Тази грандиозна демонстрация направи огромно впечатление на Муратов и на неговите спътници.
А на Гианея?…
От първото си появяване на прага на входната камера на обсерваторията и до приземяването на флагманския звездолет на Земята Гианея не прояви никакъв интерес към окръжаващата я среда. Равнодушие, граничещо с апатия личеше във всяко движение, във всеки поглед. През седемте денонощия на своето пребиваване сред хората тя беше направила само четири активни жеста: беше отблъснала ръката на Янсен, когато той искаше да измери температурата на тялото й, отстрани помощта на Муратов в камерата на звездолета и още два пъти плавно махна с ръка, сякаш искаше да каже: „Да летим!“
Към този кратък списък можеше да се прибави и приветствието — повдигането на отворената длан към рамото.
И нищо друго!
Със същия жест Гианея отговори на приветствието на посрещачите, когато излезе от кораба под небето на Земята.
Съдейки по очевидната младост на Гианея, можеше да се предположи, че тя за първи път отива в друг свят, за първи път вижда други хора и друга природа.
И ни най-малък признак на вълнение!
Това беше неестествено.
След дълги съмнения, обсъждания, спорове учените решиха да не изолират Гианея от атмосферата на Земята. Затварянето в скафандър би създало прекалено много неудобства на гостенката. Ако все пак се разболееше, щяха да я излекуват. Вече не съществуваше микроб, срещу който да няма сигурни средства. А самата Гианея очевидно не се страхуваше от заразяване.
И девойката от друг свят се яви пред хората „с целия блясък на красотата си“, както казваше Легерие — облечена от глава до пети в „злато“, с разпуснати синьо-черни коси, с ясно забележим зеленикав оттенък на кожата.
Екраните, поставени навсякъде, на много километри от ракетодрума, я показваха на посрещачите.
Всички знаеха колко необикновено е облечена гостенката от космоса. И все пак появяването на този тъй странен „космонавт“ предизвика възглас на учудване, който прозвуча като гръм.
Муратов внимателно следеше Гианея. В отсъствието на Легерие той беше единственият човек, който можеше макар и отчасти да съди по израза на лицето й за нейните чувства.
Гианея изглеждаше спокойна и равнодушна, както винаги. На горното стъпало на стълбата тя се спря, бавно повдигна ръка към рамото си и също така бавно я спусна. Погледът на Гианея беше насочен право пред нея. Тя даже не погледна към огромния кръг от посрещачи.
След това очите й се сведоха.
Долу я чакаха учени, работници от космическата служба, няколко оператора от телевизионната хроника и журналисти.
В този миг Муратов забеляза това, което впоследствие бе послужило като тема за дълги и безплодни дискусии, безбройни догадки и предположения.
По лицето на Гианея премина тръпка, очите й се разшириха. Но само за един миг. Тя веднага прие обичайния си невъзмутим вид.
Но Муратов не се бе излъгал. Обективите на фотоапаратите и телекамерите бяха зафиксирали същото, което бе видял и той.
Беше готов да се закълне, че Гианея бе поразена от нещо, че очакванията й са били други.
Нещо повече! Изведнъж той видя и разбра, че пред него е друга Гианея, че целият й облик, изразът на лицето й рязко са се изменили, че през тези седем денонощия Гианея се е намирала в състояние на напрегнато очакване и че едва сега това напрежение я е напуснало и тя се е успокоила.
Не би могъл да сгреши!
Това, което той и неговите другари бяха приемали за обикновено лице на Гианея, е било маска. Едва сега бе видял истинското й лице.
Той беше развълнуван от спокойствието, което се бе разляло по лицето на гостенката и като с вълшебна пръчка бе изтрило неподвижността и твърдостта на чертите й.
Каква можеше да бъде причината за тази промяна? Радушното посрещане? Но на Хермес още от първия момент Гианея бе приета като приятел.
„Отново загадка!“ — помисли Муратов с неволно чувство на раздразнение — той органически не понасяше загадките.
Хенри Стоун се приближи до Гианея и протегна ръка.
И отново загадка!
Гианея не отстъпи, както правеше преди в такива случаи. Тя подаде на председателя на научния съвет на Института по космонавтика ръката си с дълги, гъвкави пръсти, на края на всеки от които като изумруд блестеше зелен нокът. Подаде я, но не отговори на ръкостискането.
Това не учуди никого. Ръкостискането не би могло да бъде обичай във всички светове. В родината на Гианея то очевидно не беше познато.
След Стоун към нея се приближиха две девойки. Муратов с учудване позна в едната от тях своята по-малка сестра. Но веднага разбра с каква цел беше тук. Марина беше сътрудник на Института по лингвистика; нейната спътница сигурно също беше лингвистка. По всяка вероятност бе взето решение веднага да запознаят Гианея с момичетата, за да могат те да изучат нейния език и да се опитат да научат гостенката на земен.
Марина се приближи първа. Тя вдигна ръце, за да прегърне девойката от другия свят.
Гианея се отстрани.
„Пак!“ — помисли Муратов. — Пак Гианея удостои с честта да се докосне до ръката й старшият от присъствуващите. Наистина, сега не бе трудно да го познае.
Спомените на Муратов бяха прекъснати от спирането на експреса. На тази гара той трябваше да слезе.
Но вечерта, когато лежеше в леглото, той отново се върна към мислите си за миналото.
Веднъж потънал в спомени, той изпитваше настойчива потребност да си спомни всичко до край. По-точно не да си спомни — той никога не беше забравял събитията от тези дни — а отново да преживее всички мисли, съмнения и чувства, които беше възбудила в него Гианея.
След три дни те ще се срещнат, след три дни той отново ще види загадъчната пришелка, отново отблизо ще се докосне до обкръжаващата я тайна, която през тези година и половина ни най-малко не се бе прояснила.
Сега той вече можеше да разговаря с нея. Наистина, само за най-обикновени неща. Но и това не беше малко. Тези думи, които бяха на негово разположение, можеха да дадат резултат, ако се използуват както трябва.
Муратов не се съмняваше в това, че Гианея ще разговаря с него не така, както с останалите. Може би по-откровено. Ненапразно няколко пъти гостенката беше проявявала желание да се срещне с този, който я бе доставил на Земята — тя не знаеше името му.
Всички казват, че между Марина и Гианея съществува външно сходство, а той още повече прилича на гостенката на Земята. Може би точно в това се крие причината за явната симпатия на Гианея към своята преводачка, нейното настойчиво желание да се срещне с него самия? В такъв случай има много повече шансове Гианея да отговори на въпросите му.
За това време пришелката се беше изменила много. И то към по-добро. Тя беше станала забележимо по-общителна, не странеше от хората, охотно подаваше ръка на тези, които не будеха в нея неразбираема антипатия, като например хората с нисък ръст, които тя не понасяше. Беше станала по-подвижна, по-жива, с желание участвуваше в спортни игри, постепенно започваше да се интересува от живота на Земята. Сега Легерие не би я нарекъл горда и високомерна.