Тогава може би външното безразличие към всичко е свойство на нейните сънародници, своеобразна традиция, задължителна форма на поведение, продиктувана от обичаите?
Можеше да бъде и така, но Марина не искаше да вярва в това. Струваше й се, че все пак Гианея се „прави“ на равнодушна, преструва се, че Земята не я интересува.
Защо й бе нужно това?
Постепенно в душата на Марина се появяваше и крепнеше убеждението, че космическата гостенка е склонна към лицемерие.
И ето, че съвсем неотдавна се случи нещо, което дълбоко развълнува всички и още повече убеди Муратова, че Гианея се преструва.
Когато стояха до платното на кълбекса, по пътя към Полтава, неочаквано Гианея зададе въпрос, който показа съвсем ясно, че тя крие от хората не само своето минало, но и настоящето си.
Откъде би могла да узнае Гианея, че Марина има брат? Нещо повече, тя знаеше, че профилът на пътя на кълбекса е проектиран от Виктор Муратов!
Гианея приказваше само с Марина. Всичко, което тя говореше на другите и това, което й казваха, превеждаше Марина. Ако гостенката, не знаеше нито един земен език, тя по никакъв начин не би могла да разбере за съществуването на Виктор Муратов.
Но изведнъж се оказа, че това й е известно. И не само това.
Новината беше много важна и водеше след себе си съвсем непредвидени последствия.
Случайно ли беше казала това Гианея? Или нарочно е поискала да покаже на хората своята осведоменост?
Този изключително важен въпрос трябваше да бъде решен от научния съвет на Института по космонавтика, който от самото начало се занимаваше с въпросите, свързани с гостенката от космоса.
Случайно или нарочно, но Гианея показа, че знае някакъв земен език. От този факт можеше да се направи извод, че старите подозрения са основателни и Гианея наистина принадлежи към тези, които са изпратили спътниците разузнавачи към Земята. И ако това е така, то ставаше очевидно и друго: нейните сънародници са били на Земята. Но всичко можеше да бъде обяснено по-просто: Гианея сама, без ничия помощ е изучила земен език и може да чете.
Много важно беше да се изясни какъв именно език знае.
С този въпрос се обърнаха към Муратова.
На Земята съществуваха много езици. Общопланетният едва сега навлизаше. Вестниците и списанията, радио-телевизионните програми сравнително рядко използуваха новия език. Във всяка местност /по-рано те се наричаха държави/ говореха на старите. Изчезнаха границите, постепенно се заличаваха националните различия, културата и цивилизацията бяха общи, но до пълното сливане на човечеството в единно семейство, говорещо на един език, беше все още далеч.
Гианея обичаше да разглежда списания и й ги носеха отвсякъде, от всички местности, на всички езици. Добре беше, че девойката поне в това проявяваше някакъв интерес към живота на Земята. Мислеха, че я интересуват само илюстрациите, които нямаха езикови различия.
Сега възникна въпросът: кои списания Гианея предпочита?
Муратова не можа да отговори. Тя никога не беше обръщала внимание какво списание разглежда нейната приятелка, още по-малко, на какъв език е това списание. А да си спомни сега? Не, не можеше да си спомни.
Тогава решиха да научат отговора по друг начин.
Гианея знаеше, че човекът, който е предложил новата форма за линията на кълбекса, е брат на нейната спътница. Значи, в някое от списанията минали през ръцете й, е била напечатана съответна статия. Не беше трудно да разберат кои списания е получавала Гианея.
И необходимата статия скоро беше открита. В нея се говореше за кълбекса и се споменаваше, че Виктор Муратов е роден брат на Марина Муратова, приятелка и преводачка на Гианея.
Списанието беше на испански език.
Новината се разпространи по цялата планета. За да не може Гианея случайно да прочете за това, испанските вестници и списания не публикуваха нищо. Ако гостенката от космоса е казала това случайно, без да забележи, не трябваше да й се показва, че тайната й е открита.
В Института по лингвистика въздъхнаха с облекчение. Там отдавна бяха забелязали в звученето на думите, в построяването на фразите на езика на Гианея прилика с някой от романските езици на Земята. Вече не можеше да има никакво съмнение. Колкото и странно съвпадение да изглеждаше това, но хората от неизвестната планета (може би не всички), а само част, към която принадлежеше и Гианея/ говорят на език, много сходен с испанския.
Тази втора новина беше още по-сензационна от първата.
Много неща станаха ясни. Гианея не би могла „случайно“ да изучи точно този език, който най-много прилича на нейния роден. Тя го е знаела и по-рано, преди да се появи сред хората!
И оттук, естествено произтичаше друг извод. Гианея и стопаните на спътниците разузнавачи принадлежат към един и същ народ! Догадката стана истина.
Хората бяха сигурни, че никога същества от друг свят не са посещавали Земята. Това се оказа грешка. Неизвестно кога, но сънародниците на Гианея са били на Земята и то доста продължително време. Те са успели да научат земен език. Защо именно испански? Просто защото този език е бил най-лесен за тях.
Но може би е имало и други причини. Испански език се говори не само на Пиренейския полуостров. В Мексико, републиките на Централна Америка, на Антилските острови, в цяла Южна Америка с изключение на Бразилия, говорят на испански. Космическият кораб на пришелците е могъл да кацне именно там. Тогава сходството на техния език с езика на земните хора се е оказало просто щастлива случайност.
С голяма доза вероятност би могло да се предположи, че „гостите“ са долетели на Земята много отдавна. Ако това се беше случило през последните векове, те не биха останали незабелязани. А например по времето на император Карл Пети огромни пространства от Южно-американския континент са били необитаеми. Корабът би могъл лесно да се приземи, незабелязано за хорските погледи. Пришелците, смесвайки се с населението на редките градове и села, са могли да разберат всичко, което им е било необходимо и също така незабелязано да напуснат Земята.
С какво биха могли да привлекат вниманието към себе си хора като Гианея? Със зеленикавия оттенък на кожата си? Той лесно би могъл да се скрие с помощта на грим или силен загар. С необикновената форма на очите? Възможно е да са обърнали внимание на това, но то не е толкова забележим признак, за да порази въображението или да събуди някакви подозрения у хора, които даже не биха могли да се сетят за съществуването на друг свят.
Подобна дреболия, дори да беше им направила впечатление, не би могла да се запомни и да влезе в историята.
Така неочаквано се разкри една от тайните, които окръжаваха Гианея.
Марина Муратова знаеше добре испански език. Сега тя разбра защо толкова лесно е усвоявала думите от езика на Гианея.
И по-нататъшното му изучаване трябваше да върви още по-леко.
Изкушението внезапно да заговори с Гианея на испански, за да я изненада, беше голямо, но посъветваха Марина да не прави това. Все пак, ако гостенката е задала въпроса не нарочно, а случайно, най-добре беше да се направи, че нищо не е забелязала. А ако е нарочно, то още повече не трябваше да се форсират събитията. Нека Гианея реши сама, кога трябва да заговори с „пълен глас“. След като веднъж е започнала, тя ще продължи и по-нататък. Марина трябваше внимателно да следи какви статии от испанските списания чете Гианея, да изясни до каква степен владее този език, какво най-много я интересува. Посъветваха редакциите на испанските списания да поместват колкото е възможно по-често материали за спътниците разузнавачи и още веднъж да повторят цялата полемика, разгърнала се преди три години по повод въпроса за тяхното местонахождение.
Никой не се съмняваше, че Гианея, дори и да знае, ще мълчи. Но може би тя ще се заинтересува от догадките на хората и случайно ще каже някоя фраза, която ще внесе поне малко светлина в мрака на тайната.
Кой можеше да се досети, че всички тези хитрини не са нужни и че въпросът, който така силно интересува всички, твърде скоро и неочаквано ще се изясни.
През тези дни Виктор Муратов беше много зает и нищо не знаеше за новината, която бе развълнувала цялата Земя. Той спешно беше извикан в един от изчислителните центрове, свързани с експедицията на Жан Легерие и контролиращи движението на Хермес.
Беше възникнало непредвидено усложнение. По пътя си астероидът се беше срещнал с тялото на още неизвестна малка планета. Локаторната апаратура и гравитометрите своевременно бяха предупредили за срещата и бяха успели да избегнат катастрофалното сблъскване. Но траекторията на Хермес беше изменена. Трябваше да се дадат указания на Уестън каква реапаратура и за колко време да се пусне в ход, за да се поправи курсът.
Легерие и Уестън бяха пресметнали корекциите и ги съобщиха на Земята. Те съвпаднаха с изчисленията, направени в електронноизчислителния център. Сега беше необходима четвърта, окончателна проверка. Отдавна беше станало традиция, при подобни случаи, пресмятанията да се правят четири пъти.
Както винаги, потънал в работа, Муратов беше изключил всичко от съзнанието си.
А когато работата беше завършена (за четвърти път беше получен един и същ резултат), вече имаше много малко време и Муратов спешно тръгна за Полтава.
Той би могъл да узнае всичко от Болотников, но техният разговор още от самото начало прие друго направление. И когато тръгна за Селена, за да се срещне там с Гианея, Муратов даже не подозираше, че плановете му ще се изменят от ново и много съществено обстоятелство.
И то именно за него.
Испанският език беше почти роден за Виктор. Неговите родители имаха руски произход, но бяха живели много години в Испания, където баща му работеше в геоложка експедиция, а майка му, архитект, в строителството на гигантския детски град на южния бряг на Пиренейския полуостров.
Виктор бе роден и прекара първите години от своя живот в Алмерия. Там завърши и началното училище.
Ако той знаеше за световната сензация, щеше да разбере защо езикът на Гианея му се струва познат. Само преди четири дни той бе говорил за това с Болотников във вагона на кълбекса.