Муратов тръгна да ги търси.
Още от сутринта Гианея беше нервна. Това се забелязваше в движенията й, по гласа, по израза на лицето. Марина виждаше, че някаква мисъл не дава покой на приятелката й.
Както винаги, преди закуска те отидоха в най-близкия плувен басейн.
В тази епоха гимнастическите зали и басейните бяха неотделима част на всеки населен пункт, на всяко по-голямо здание. Но малките домашни басейни не задоволяваха Гианея. Тя обичаше не само да се освежава, но и да плува.
Тази сутрин, като че ли забравила за времето, Гианея много дълго не излизаше от водата. Марина отдавна вече беше се облякла и очакваше приятелката си седнала в сламено кресло.
Без умора, с бързо темпо Гианея много пъти пресече стометровата пътечка с класически красив кроул. И както винаги, постепенно се събраха много зрители. Единици земни спортисти имаха такъв изискан стил.
Зеленикавите ръце на Гианея излизаха от водата и отново се врязваха в нея равномерно, правилно, като машина. Тежката маса черни коси, като диплите на пелерина, почти закриваха гъвкавата фигура на девойката.
В зелената вода на басейна, ярко осветена от лъчите на слънцето, които преминаваха безпрепятствено през прозрачния покрив, Гианея изглеждаше като призрак.
Марина добре помнеше първото посещение на плувен басейн, скоро след пристигането на гостенката на Земята. Помнеше как неохотно се съгласи Гианея да облече бански костюм. Много трудно беше със жестове да й се обясни, че не може да се забрани достъпа на други хора в басейна. Като си спомняше жестовете на гостенката в отговор на нейните, Марина вече разбираше, че Гианея е искала да й каже, че не вижда причини да облича бански костюм, дори ако има някой в басейна. И сега, след година и половина, тя също не разбираше това.
Отдавна беше станало ясно на всички, че Легерие неправилно е изтълкувал поведението на Гианея в самото начало на пребиваването й сред хората. Тя се бе съблякла пред всички, не защото се отнасяше високомерно или пренебрежително към хората, а просто защото така е прието сред нейните сънародници. Те не виждат причини да крият тялото си от чужди погледи.
Марина чака повече от час. И когато най-сетне Гианея излезе от басейна, в нея не се забелязваше никаква умора. Изглеждаше, че може да плува още толкова.
Те се върнаха в къщи.
По време на закуската Гианея неочаквано помоли Марина да й покаже Селена. Досега тя с нито една дума не беше обяснила защо поиска да дойде в Полтава. Градът явно не я интересуваше, през трите дни тя почти не излизаше от къщи.
Но молбата никак не учуди Марина. Тя я очакваше, отдавна вече не се съмняваше, че именно пристигането на Шестата лунна експедиция е накарало Гианея да дойде тук. Сега вече не се учудваха откъде знае. Осведомеността на гостенката за земните работи вече не беше тайна.
Но какво би могло да я заинтересува в тази експедиция?
Непонятна беше и нервността на Гианея днес. Дългото плуване явно имаше за цел да успокои възбудените й нерви.
Какво тревожеше Гианея?
„Е, добре — разсъждаваше Марина, — да допуснем, че тя иска да посрещне Шестата. В състава на експедицията няма нито един човек, когото тя познава. Резултатите? За тях тя може да прочете или просто да попита. Нямаше нужда да идва тук за това. Ако тя чете испански списания, то трябва да знае, че петте предишни експедиции бяха неуспешни. Няма причини да се тревожи, даже ако наистина принадлежи към стопаните на разузнавачите. Дали ще ги намерят или не — това наистина може да я интересува, но не е причина да посреща експедицията лично.“
Предния ден Гианея учуди Марина с въпроса дали нейният брат ще пристигне в Полтава Тя не прибави: „Да посрещне Шестата“ — но беше явно, че пита именно за това.
Марина отговори, че Виктор ще пристигне.
Гианея не реагира, с нищо не показа какво впечатление й е направил отговорът. Можеше да се помисли, че въобще не го е чула.
Вече няколко пъти Гианея беше молила Марина да я запознае с Виктор, но досега с нищо не показваше, че тя знае за тъждеството на брата на Марина с човека, който я беше докарал от Хермес на Земята. Сега излизаше, че знае и това!
А когато Гианея започна да рисува пейзаж от Хермес с Виктор на преден план, без да крие този път рисунката, Марина окончателно се убеди в осведомеността на Гианея.
Кого искаше да види девойката от чуждия свят — брата на своята приятелка или спътника от полета си? Дали искаше да са запознае с близкия на Марина човек или отново да се срещне със стария си познат? Ако е вярно второто, то за това трябва да съществува някаква причина.
Може би не пристигането на лунната експедиция, а именно предстоящата среща с Виктор беше развълнувала така силно Гианея?
Марина незабавно съобщи за всичко на Стоун. Научният съвет посрещна това съобщение с голямо удовлетворение. Въпросът на Гианея даваше всички основания да се смята, че девойката е решила да „открие картите си“, че при линията на кълбекса тя не случайно, а нарочно е показала, че знае много неща, които не би могла да знае, ако не владееше земен език.
Но тогава защо направо не каже за това? Изглеждаше, че Гианея все още се страхува от нещо.
Посъветваха Марина и към втория случай на „откровеност“ на Гианея да се отнесе така, както към първия — да се престори, че нищо не е забелязала.
В Селена Гианея беше замислена и разсеяна. Стараеше се да проявява интерес към всичко, което й показваха, но това още повече показваше загубата на душевно равновесие. По-просто и естествено беше да се държи както винаги, да запази обикновеното си равнодушие, към което всички бяха свикнали отдавна и никой не би му обърнал внимание.
Днес Гианея явно не можеше да овладее нервите си.
Следвайки набелязаната линия на поведение, Марина предложи да се върнат в Полтава именно тогава, когато бе станало време да се отправят към ракетодрума, ако Гианея действително искаше да посрещне Шестата.
Можеше да се очаква, че този път Гианея ще бъде принудена да отговори направо.
Но гостенката и сега намери естествен отговор.
— Вие говорехте — каза тя, — че градът е построен пръстеновидно около ракетодрум, а него самия не ми го показахте. След като вече сме тук, нека да видим и него.
„Пак се измъкна! — с досада помисли Марина. — Що за странна упоритост!“
Те се движеха по Селена с вечемобил. Марина обърна кормилото и колата се отправи към центъра.
Непонятната тревога на Гианея се засилваше. Бузите на девойката пламтяха, очите й блестяха трескаво. Марина й зададе няколко въпроса, които останаха без отговор. Изглеждаше, че погълната от мислите си, Гианея не чува нищо.
Но когато влязоха в залата на космогарата, Гианея изведнъж се промени. Тя се оживи и обсипа Марина с въпроси. Лицето й прие обикновения си цвят и само блясъкът в очите издаваше, че тревогата все още не е напуснала Гианея.
И изведнъж (Марина не повярва на ушите си) Гианея попита:
— Колко души участвуваха в Шестата лунна експедиция?
Думата „експедиция“ на езика на Гианея за пръв път се докосна до слуха на Марина. Тя се досети за значението й по смисъла на фразата.
„Какво да правя сега? — стъписа се тя. — Вече не е възможно да продължавам предишната тактика. За трети път и то съвсем открито, Гианея сваля маската си. Да не забележа това и сега, значи да й открия моята игра. А не мога да оставя въпроса й без отговор. Трябва да приема предизвикателството й.“
— Откъде знаете за тази експедиция! — попита Марина, като внимателно погледна приятелката си. Нейната тренирана памет й помогна да повтори точно новата дума.
Гианея никак не се смути.
— Вие самата ми казахте — отговори тя невъзмутимо.
Това беше явна лъжа — Марина много добре помнеше, че такъв разговор никога не беше воден.
„Така! — помисли тя. — Гианея е способна не само на лицемерие, но и на лъжа. Излиза, че в техния свят моралът не е на високо ниво.“
— Не си спомням — каза тя гласно, — да съм ви говорила някога за Шестата лунна експедиция. А защо ви интересува тя?
Не последва отговор. Гианея предпочете да прибегне към обикновеното си мълчание.