— Аз никога няма да се върна. Сама си отрязах пътя за връщане. Измяната не може да се прости. У нас не я прощават никога и на никого. И това, разбира се, е правилно.
Тя рязко се обърна и се скри в парка.
Но Марина не можеше с това да прекъсне разговора. И тя го възобнови по-късно, след като се изкъпаха и седнаха на терасата да закусят.
— Не ми се сърдете, Гианея — каза тя и нежно докосна ръката на приятелката си, — но аз отново искам да се върна към същата тема. Вие споменахте, че измяната не се прощава. Съгласна съм с вас, но не виждам измяна от ваша страна. Вие казахте, че спътниците са на Луната и ни посъветвахте да ги унищожим. По всяка вероятност тези спътници крият опасност за нас. Вашата постъпка е продиктувана от човеколюбие. Никакъв морал не може да бъде против вас. Никакъв — нито наш, нито ваш. Нали и вие, и ние сме разумни същества. Тогава къде е измяната? Вие сте попречила да се осъществи плана на вашите съотечественици, но този план е бил жесток и недостоен за разумни същества. И във вашата родина не всички мислят еднакво. Спомнете си Рийагейа.
Гианея вдигна глава.
— Рийагейа — каза тя. — Какво знаете вие за него?
— Много малко, но напълно достатъчно. Вие разбрахте, че той е прав и затова проговорихте. Нима не е така?
Гианея дълго мълча.
— Аз зная — започна тя, — че постъпих правилно и че Рийагейа би одобрил постъпката ми. Но много е тежко да тръгнеш срещу родината си. Разберете.
— Аз добре разбирам това, но вие постъпихте благородно. На ваше място Рийагейа би постъпил по същия начин.
По лицето на Гианея премина сянка.
— Не — произнесе тя тихо. — Той постъпи по друг начин — тя дълго седя неподвижно, затворила очи, потънала в спомени. — Той постъпи по друг начин — повтори тя. — И смятам постъпката му за неправилна. Аз бях длъжна да направя това, което направих, но не това, което направи той. Аз съм жена — и след продължително мълчание неочаквано добави: — Вашият брат изключително много прилича на Рийагейа. Тази прилика ме порази, когато видях Виктор. И досега ме поразява.
— Затова ли толкова искахте да го видите?
— Да, разбира се. За какво друго?
Този отговор подействува много неприятно на Марина. Всичките й мечти за това, как Гианея ще обикне Виктор и с любовта си ще влезе в обществото на земните хора, за един миг бяха разрушени.
— Огорчих ли ви? — попита Гианея, като на свой ред докосна ръката на Марина. — Или може би това ви обиди?
— Какво може да ме оскърби?
— Моите думи. Може би ви е неприятно, че вашият брат прилича на мой съотечественик?
На Марина съвсем не й беше до смях, но тя си наложи да се засмее.
— Тук няма и не може да има нещо обидно или оскърбително — каза тя. — Вие сравнихте моя брат с човек, а не с маймуна.
И Гианея се усмихна.
— Аз още не познавам добре земните хора — оправда се тя. — Вие сте много добри хора. По-добри от нас.
— В такъв случай — подхвана Марина, — вие още повече нямате основания да се измъчвате от това, че сте ни „спасила“.
Без да иска, тя каза тази дума малко иронично. Но Гианея веднага долови разликата в тона.
— Вие не вярвате, че аз спасявам земните хора?
Марина почувствува, че трябва да отговори напълно откровено.
— Да — каза тя. — Не вярвам. Много ценя вашите добри намерения, но не вярвам, че някой може да ни причини вреда. Вие ни недооценявате. Не познавате нашата наука и техника. Те са способни да се справят с всяка опасност.
— Ако тя е известна.
— Но вие точно това не искате да ни кажете.
— Защото и самата аз не знам — отговори Гианея.
Стоун сдържа думата си. Трудната и сложна подготовка на Седмата лунна експедиция беше завършена точно след два дни. Звездолетът, под командуването на Юрий Верьосов, се намираше на Пиренейския ракетодрум и очакваше пътниците си. На борда му имаше нови усъвършенствувани всъдеходи, снабдени със съвсем различни прибори и кибернетични автомати. Задачата беше друга. Първите шест експедиции имаха за цел да намерят базата и детайлно да изследват както самата нея, така и спътниците разузнавачи. Сега, след всичко, което каза Гианея, беше нужно да се намери и унищожи базата. „Не трябва да се приближавате към тях“ — беше казала Гианея и се налагаше да вярват на думите й. Хората добре помнеха обстоятелствата, при които загина роботът разузнавач, изстрелян от борда на звездолета „Герман Титов“. Чуждата база трябваше да бъде унищожена от разстояние.
Муратов пристигна в навечерието на старта. От всички участници в Седмата експедиция той беше най-слабо подготвен, а никак не му се искаше да бъде безучастен зрител в състава й, да пита за всяко нещо. Отдавна се познаваше с Верьосов и се надяваше, че командирът на кораба, който беше взел участие и в шестте експедиции, ще успее за един ден да го запознае подробно с техниката на търсенето и методите за унищожаването на базата.
Верьосов посрещна първия пътник приветливо. Той веднага разбра какво иска Муратов от него и с готовност се съгласи да му помогне. Те седнаха сутринта и до късно през нощта усърдно се занимаваха.
Беше единадесет и половина, когато Муратов уморено се облегна в креслото и каза.
— Сега вече и аз ще мога да помогна с нещо в работата. Във всеки случай ще разбирам какво става. Включиха ме в състава на експедицията от внимание към предишните ми „заслуги“ и това ми беше малко неприятно. Благодаря ти, Юрий!
— Няма за какво. Лягай и си почини добре. Ти още не си бил на Луната и полетът ще ти бъде интересен. Лека нощ!
Верьосов отиде на звездолета, където щеше да прекара нощта.
Муратов остана сам.
— Щом трябва, ще спя — каза той високо и сладко се протегна, доволен от себе си.
Неочаквано на вратата се почука. Чукането беше тихо, предпазливо. Изглежда, този зад вратата не беше уверен дали Муратов спи или не.
— Влезте! — каза той.
И веднага скочи изумен, объркан, нищо не разбиращ.
На вратата стоеше Гианея.
Той знаеше, че тя е на японските острови, снощи беше говорил с Марина по радиофона, беше попитал как се чувствува гостенката, за какво разказва и какво прави. Марина не спомена нищо за пътуване до Пиренейския полуостров, напротив — тя съобщи, че Гианея се кани да прекара в Япония дълго време.
И ето!
Муратов бързо се овладя и покани Гианея да влезе.
Тя му протегна ръка, отново отговори на ръкостискането и непринудено седна. Изглеждаше, че не вижда нищо чудно в своето внезапно появяване.
Тя беше сама, без Марина.
— Аз пристигнах преди половин час — каза Гианея. — Лесно разбрах къде сте се настанил.