— Най-после дойдохте при нас — каза ръководителят на научната станция в кратера, професор Токарев, на Стоун. — Време е вече да разкрием тази загадка.
— Точно за това дойдохме толкова скоро — отговори Стоун.
Гианея бе посрещната по същия начин, както и всички останали — радушно и без видимо любопитство, макар че никой от сегашния персонал на станцията не беше я виждал, освен на екрана и по снимки.
Тук вече знаеха всичко, даже и това, което беше станало известно на Земята днес сутринта. Полетът от Земята до Луната траеше малко повече от пет часа.
— Утре сутринта, по земному, разбира се, ще започнем работа — каза Стоун. — Нямаме време за губене.
— Ние самите живеем по земно време — усмихна се на шегата му Токарев.
— При вас всичко ли е готово?
— Всъдеходите ли имате предвид? Те винаги са готови. От тези, които бяха оставени тук от Шестата експедиция, на ваше разположение са осем коли и четири лунни ракети.
— Не ни трябват толкова. А ракетите едва ли ще ни са нужни изобщо.
Токарев кимна с глава.
— Да — каза той, — зная. Вие се надявате на… — с незабележимо движение на ръката той показа Гианея.
— Точно така — каза Муратов.
Гианея стоеше до прозореца. Изглеждаше, че я е заинтересувал лунният пейзаж, озарен от лъчите на високото Слънце. На меридиана на станцията беше пладне.
Тя се обърна в същия момент, когато заговориха за нея, намери с поглед Муратов и му даде знак да се приближи.
Той веднага отиде при нея.
— Земята вижда ли се оттук? — попита Гианея.
— Не, никога.
— Това място далеч ли е от Южния полюс?
— Не много. Намираме се на края на видимия от Земята лунен диск. Това е кратерът Тихо.
— Аз не зная названията — нетърпеливо каза Гианея. — Интересува ме друго. Тук, на това място ли се сляха траекториите, които вие изчислихте?
— Да, тук — учудено отговори Муратов. Той не очакваше от Гианея такива въпроси. Тя демонстрираше великолепно познаване на испанския език.
— Това място винаги ли се вижда от Земята?
— Да. Луната е обърната към Земята винаги с едната си страна. Обхвана го вълнение, започна да подозира накъде клонят въпросите й.
Нима?!..
Владеещите испански език участници в експедицията и двама души от персонала на станцията се приближиха към тях. Затаили дъх те чакаха какво ще каже Гианея.
Без да забелязва никого, тя се обръщаше само към Муратов.
— Тогава… — Гианея се замисли за миг, сякаш си спомняше нещо. — Имаше един разговор, който чух случайно. Рийагейа — („Пак това име“ — помисли Муратов) — каза, че спътниците — тя произнесе тази дума с ирония — са на такова място, от което някога не се вижда Земята. Той добави, че то се намира в подножието на планински хребет, недалеч от Южния полюс. Това, което виждам — тя плавно показа с ръка — прилича на описанието. Но дали са тук?…
— Той е казал, че базата е разположена във вътрешността на планинския пръстен? — попита Муратов.
— Не разбирам думата, която вие употребихте.
— Базата?
— Да.
— Мястото, където сега се намират спътниците.
— Имаше нещо подобно. Сигурна съм, че имаше. Иначе откъде бих могла да зная, че на Луната има пръстеновидни планини. А аз знам това.
— Вие добре ли помните, че Рийагейа е казал именно така: „На такова място, откъдето никога не се вижда Земята“?
— Да, сигурна съм.
— Благодаря ви, Гианея! Вие отново ни правите огромна услуга.
Тя вдигна рамене.
— Правя това, което вече съм направила. Нищо ново.
И се обърна, като показваше, че не възнамерява да продължава разговора.
Но и така казаното беше много и извънредно важно за по-нататъшните действия.
Стоун извика всички на екстрено съвещание.
Ако Гианея е отгатнала, а изглеждаше, че е именно така, то базата, която те търсеха на стотици километри от центъра на кратера, можеше да се намира съвсем близо до станцията, на открито място, където никой не се е сещал да я търси.
По думите на Гианея, не трябва да се приближават до базата. Ако тя е близо до градчето, сигурно стотици пъти хората са могли да се приближат до нея. Какво би се случило тогава не се знаеше, но вероятно нищо добро.
— Щастлива случайност — каза Токарев.
Муратов седеше, потънал в мислите си и почти не слушаше избухналия спор. Смътното подозрение, изникнало от стремително нарастващата откровеност на Гианея, постепенно се превръщаше в увереност.
Той се възползува от настъпилата пауза и каза:
— Всичко говори за това, че сънародниците на Гианея са били на Земята и на Луната много отдавна. Изглежда тогава е била построена базата за спътниците и са били изстреляни и самите те. Вече не може да има никакви съмнения в техните недобри намерения. Но създателите на плана явно са сбъркали. Темповете на развитие на земното човечество, на науката и техниката са изпреварили техните предположения. Те са мислели, че когато дойдат втори път, Луната все още ще бъде недостъпна за нас. Също така няма никакво съмнение, че космическият кораб, който загина над Хермес, се е движел към Луната. Това е била втората им визита в Слънчевата система. Защо са долетели? Какво са щели да направят, ако не бяха загинали? Много е важно да разберем това и Гианея го знае. Да, разбира се, фактът, че хората не са се натъкнали на невидимата база е случаен, но това не е най-главното. Смущава ме искането на Гианея, тя съветва, но по същество това е искане, да унищожим базата. Наистина ли е толкова опасно да се приближаваме до нея? А може би тя, аз говоря за Гианея, просто иска да ни попречи да се запознаем с устройството на базата, да узнаем целта на стопаните й. Може би неочакваната и толкова внезапна откровеност на Гианея е просто тактическа маневра? Тя е разбрала, че земните хора рано или късно ще намерят това, което искат да намерят. И е решила да се намеси, да ни попречи. Така може да се обясни и нейният интерес към Шестата експедиция и цялото й поведение в последно време. Ние оценяваме това от положителната му страна, но може да се окаже друго. Участието й в експедицията може да бъде предизвикано от желанието лично да се убеди в това, че базата е престанала да съществува и че тайната й е останала неизвестна за нас.
— Вие обвинявате Гианея във вероломство? — попита Стоун.
Муратов развълнувано скочи от креслото.