„Той постъпи по друг начин“ — спомни си Муратов думите на Гианея, предадени му от Марина.
Смътна догадка за съществуването на някаква връзка между отношението на Рийагейа към земните хора и гибелта на кораба, накара Муратов да трепне.
Страшно беше да се помисли, че огромният космически кораб не е загинал случайно, а съзнателно е бил унищожен, след като Гианея е била свалена, именно свалена от него.
Но другата жена, майката на Гианея, защо тя е останала в обречения звездолет?
Той внимателно взе ръката на Гианея. Тя не реагира.
— Кажете ми — гласът му прегракна от вълнение, — вие на кораба ли се родихте?
Гианея изумено го погледна.
— Откъде ви дойде на ума това странно предположение? Ако аз се бях родила по време на полета, то сега с мен щеше да бъде и моята майка.
Край! С тези думи Гианея потвърди догадката. Звездолетът е бил унищожен нарочно! И очевидно това е направил именно Рийагейа.
Тайната за появяването на Гианея на Хермес започна да се прояснява.
— Вие единствена жена на кораба ли бяхте? — попита той, като искаше да се убеди окончателно.
— Какво значение има това за вас? — отговори Гианея, като дръпна ръката си, която той все още държеше в своята. — Да, единствена.
Внезапно Муратов си спомни други думи на Гианея. Веднъж тя бе казала, че е тръгнала към Земята почти против волята си. Значи, не е могла да се роди на кораба, както беше помислил отначало. Това явно беше погрешно предположение. Но в космоса не вземат и малки деца. Тогава защо не помни родината си?
Отново загадка, още по-неразбираема и объркана!
Там, край Хермес, в черната бездна на космоса, се бе разиграла трагедия. И тя бе свързана със съдбата на земните хора!
Едно е ясно: Рийагейа е унищожил кораба, унищожил го е, за да осуети плана, насочен против Земята. И той е накарал Гианея да напусне кораба, искал е да я спаси като жена, може би като любима. „А при вас, на Земята, се оказах вече съвсем против волята си“ — бе казала тя тогава.
Да, всичко е станало точно така!
Без да обмисля думите си, подчинявайки се само на вътрешното си чувство, Муратов каза:
— Смъртта на Рийагейа е прекрасна!
Няколко секунди Гианея го гледаше с широко отворени очи, в които се четеше объркване. После тя рязко се обърна и избяга от залата.
Стоун и Токарев се отнесоха много сериозно към разказа на Муратов.
— Ситуацията се прояснява — каза Стоун. — Все по-очевидно става, че спътниците и базата трябва да бъдат унищожени час по-скоро. Вашето предположение — обърна се той към Муратов, — че Гианея нещо хитрува, по всяка вероятност е невярно. Тя е искрена. Против нас е било замислено нещо ужасно и Гианея действително иска да ни спаси.
— Въз основа на какво правите това заключение? — попита Токарев.
— Въз основа на това, което ни разказа Муратов. Струва ми се, че неговата догадка за умишлената катастрофа е правилна. Разбира се, трудно е да се каже какво точно се е случило в звездолета, но много вероятно е, той да не е загинал случайно.
— Вие предполагате, че между сънародниците на Гианея са възникнали разногласия?
— Сигурно са възникнали. Сега си представям цялата история така: много отдавна, преди няколко века по нашето летоброене, е бил съставен план, насочен срещу Земята и нейните обитатели. Какво точно е било замислено не е толкова важно. Ясно е едно — те са се излъгали в сметките си — никаква заплаха не ни грози, ние ще се справим с всяка опасност. Но не е там работата. Разстоянието между Земята и тяхната планета е голямо. От един полет до друг минава много време. А общество от разумни същества, където и да се намира то, не може да стои на едно място. То се развива, прогресира — това е природен закон. Замисленото, по всяка вероятност не много човечно, е започнало да се струва на повечето от най-прогресивните хора от техния свят невероятно жестоко. От думите на Гианея се вижда, че този Рийагейа, прогресивен човек, добре е разбирал, че земното човечество е отишло далеч напред и вече не е такова, каквото е било по време на тяхното първо посещение. Да си спомним думите на Гианея: „Земните хора не заслужават участта, която ние им готвехме.“ Вероятно самата Гианея преди е мислела друго, но голямо влияние й е оказало мнението на Рийагейа, който по всичко изглежда е бил приятел на земното човечество. Да си представим такава картина. Към Земята излита кораб със задача да осъществи отдавна замисленото. Между членовете на екипажа се намира и Рийагейа. Той с цялата си душа е против намеренията на своите спътници. Смята, че трябва на всяка цена да им попречи. Знае, че при следващото им пристигане ние ще бъдем още по-могъщи. И ако той е бил с твърди убеждения, не му е оставало нищо друго, освен това, което е направил. А Гианея — единствената жена на кораба — е свалена на случайно попаднал на пътя им астероид, където има хора, а самият кораб е унищожен. Това, което се случило с Гианея, най-добре рисува образа на Рийагейа. Всеки от нас на негово място би постъпил по същия начин.
— Какво пък — след кратко мълчание каза Токарев, — такава версия е напълно възможна. И тя добре се съгласува с обстоятелствата, при които се появи Гианея и с цялото й по-нататъшно поведение. Но могат да се измислят и други версии.
— Несъмнено! Само Гианея може да ни разкрие истината. Едно е ясно: спътниците и базата са опасни. И колкото и да сме убедени в това, че ще можем да ликвидираме всяка заплаха, те трябва да бъдат унищожени. И то без да се бавим.
— Значи, вие смятате, че не трябва предварително да проверим съществува ли тази опасност?
— Не, защо, ще проверим. Всичко е възможно.
Много скоро Муратов разбра, че е „изпаднал в немилост“. Гианея вече не се обръщаше към него, тя не само го избягваше, но и просто игнорираше присъствието му. Ако й беше нужно нещо, тя питаше инженера на експедицията Раул Гарсиа, а когато Муратов й задаваше някакъв въпрос, обръщаше се с гръб към него.
Напразно си блъскаше главата над причините за тази рязка и внезапна промяна. Той не бе казал нищо, което би могло да обиди или оскърби Гианея.
Може би се е разсърдила на неговата досетливост? Но тя сама каза много неща и неговата догадка, ако тя е правилна, бе резултат от нейните думи.
Гианея не разговаряше с никого, държеше се настрана и излизаше от предоставената й стая само за обяд, а след това на вечеря. Това направи неблагоприятно впечатление на задружния персонал на станцията.
— Дълго ли смятате да останете тук? — попита тя пред всички по време на вечерята, като се обръщаше към Гарсиа.
— Докато не открием базата — отговори инженерът.
— Тогава трябва да я откриете по-скоро — безцеремонно заяви Гианея. — Аз искам да се върна на Земята.
— Отчасти това зависи от вас.
Тя само се усмихна пренебрежително и нищо не каза.
На следващата сутрин, знаейки добре, че Стоун бърза, Гианея задържа тръгването, като повече от час плува в басейна. Тя беше без бански костюм и макар че не придаваше значение на това, никой не посмя да влезе там и да я подкани да побърза. В станцията нямаше друга жена.
Едва в осем часа (часовниците в станцията показваха времето на парижкия меридиан) четирите коли, добре защитени от метеоритна опасност, излязоха от изсечения в скалите гараж. Започна първата експедиция по издирването.
Огромните метални всъдеходи се нагряха бързо от слънчевите лъчи и беше включена охладителната инсталация. За днес бе решено да изследват подножието на планинския хребет на кратера Тихо от западната страна на станцията.
Гианея беше в колата на Стоун. Там бяха още Токарев, Гарсиа, Верьосов и Муратов.
Виктор помоли да се качи при Синицин във втората кола, но Стоун му отказа.
— Не обръщайте внимание на капризите на Гианея — каза той. — Вие сте ми нужен.
Но Муратов разбираше, че началникът на експедицията просто в деликатна форма бе отклонил желанието му да се настани в другите, работни коли, защото там имаше много малко място и присъствието на страничен човек щеше да бъде излишно. Колата на самия Стоун беше нещо като щабна. В останалите три се намираше апаратурата и ако откриеха базата, именно те щяха да влязат в действие. Муратов беше гост.
В случай на необходимост можеха да извикат по радиото още четири коли, които бяха оставени в станцията в пълна готовност.
Никой не се надяваше да намерят базата именно днес, през първия ден. Много пресни бяха спомените от изминалите в безплодно търсене години.
Гианея продължаваше да не забелязва Муратов и само от време на време се обръщаше към Гарсиа. Тя беше замислена и изглеждаше разсеяна.