Муратов едва се сдържа да не се разсмее. Тази постъпка беше съвсем детинска. Все пак колко е наивна Гианея! Изглежда тя наистина е млада, много млада!
Той с интерес очакваше за какво още ще попита тя. Ако замълчи, значи въпросът й е бил съвсем случаен, а Муратов не допускаше това.
И след няколко минути мълчание Гианея наистина отново се обърна към Гарсиа.
— У вас, на Земята, оправдава ли се самоубийството или убийството? — попита тя.
— Това са съвсем различни неща — отговори Раул — и те не трябва да се обединяват в един въпрос. Убийството не може да се оправдае. Това е най-тежкото и най-отвратителното престъпление, което човек може да си представи. А що се отнася до самоубийството, то всичко зависи от причините. Но, като правило, ние смятаме самоубийството за проява на слаба воля и страх.
— Значи у вас този акт не може да се нарече „прекрасен“?
„Ето какво било! — помисли Муратов. — Нея я е оскърбило това, че аз нарекох смъртта на Рийагейа «прекрасна». Но тя би трябвало да разбере какъв смисъл вложих в тази дума.“
— Разбира се — отговори Гарсиа. — Самоубийството съвсем не е прекрасно.
— Неотдавна чух друго — каза Гианея.
— От кого?
Муратов седеше с гръб към Гианея и не виждаше дали тя е посочила към него или не. Но словесен отговор не последва.
Тук се бе появило различие във възгледите на земните хора и съотечествениците на Гианея. Очевидно в нейната родина доброволната смърт, независимо от причината, изглежда се смята толкова грозна, че като е чула думите на Муратов, Гианея го е приела за „нравствен изрод“ и не е поискала повече да общува с такъв „нисък интелект“.
Той едва не се разсмя. Но този разговор му достави голямо удоволствие. Той показваше, че Гианея през цялото време е мислила за тяхното скарване и че това спречкване е също толкова неприятно за нея, колкото и за него самия.
Но имаше и нещо друго, много по-важно. Въпросите на Гианея окончателно потвърждаваха, че Рийагейа е унищожил кораба. Той се е самоубил и е убил спътниците си. Съвсем не случайно, както смяташе Гарсиа, Гианея бе обединила тези два въпроса в един.
„Трябва да се оправдая пред нея — помисли Муратов. — Да й поясня думите си, след като тя не може да ги разбере сама.“
И той каза:
— Самоубийството никога не може да бъде прекрасно. Никога! С изключение на един-единствен случай — когато то се извършва за благото на другите. Но в този случай трябва да се говори не за самоубийство, а за саможертва. Това са различни неща. Да пожертвуваш себе си, за да спасиш другите — това е прекрасно!
Той се обърна, за да разбере как се е отнесла Гианея към думите му, какво впечатление са й направили.
Тя гледаше право пред себе си, към обзорния екран. Имаше такъв вид, сякаш не е чула нищо. Но Муратов беше убеден — Гианея не само е чула, но се е замислила върху думите му.
И не се излъга. След известно време тя каза:
— Добре, аз съм съгласна. Но какво право имаше той да жертвува другите?
Муратов помисли, че сълзите, които видя по лицето на Гианея тогава, биха могли да се отнасят не към смъртта на Рийагейа, а към смъртта на друг човек, убит от Рийагейа. Тогава ставаше ясно тежкото впечатление, което й бе направила думата „прекрасна“.
— За какво говорите? — попита Токарев.
Във всъдехода на Стоун само Муратов и Гарсиа владееха испански език. Останалите не разбираха нито дума.
— Почакайте! — каза Муратов. — После ще ви обясня. Трябва да й отговоря — и продължи на испански: — Всичко зависи от обстоятелствата, Гианея. Има случаи, когато човек, убеден в правотата на своето дело, е принуден да жертвува не само себе си, но и други, смятайки, че няма друг изход. Целта, която е поставил пред себе си, оправдава действията му в неговите очи. Ние не знаем причините, които са накарали Рийагейа да постъпи така, както е постъпил. Но вие знаете тези причини. И даже да не сте съгласна с възгледите му, вие сама можете да си отговорите на въпроса прав ли е той. Аз нарекох смъртта на Рийагейа прекрасна, защото разбрах от вас, че той е пожертвувал себе си за нас, за земните хора. От наша гледна точка това е прекрасна постъпка.
Гианея се обърна към него. И изведнъж се усмихна малко смутено.
— Извинете ме, Виктор. Аз тогава не ви разбрах и напразно ви осъдих.
— Съвсем не съм се обидил — отговори Муратов. — Защото ви разбрах. Ние, аз имам предвид вашето и нашето човечество, сме разумни същества. А разумните същества винаги могат да се разберат при наличие на добра воля за това. Макар че понякога това не е лесно.
— Да, понякога това е по-трудно, отколкото изглежда — въздъхна Гианея и отново се обърна към екрана.
„Край — помисли Муратов. — Марина е права като казва, че Гианея има добър характер.“
Още един час всъдеходите се движеха в първоначалната посока. Видът на планинския хребет се измени. Стръмните, отвесни склонове постепенно станаха полегати. Все по-често се срещаха отделни скали и безредни купчини огромни камъни, свлекли се някога от планината. Ставаше все по-трудно да се придвижват напред. Колите силно се накланяха, често се налагаше да заобикалят препятствията.
Както и преди не се виждаше нито едно място, удобно за разполагането на невидимата база. Поредната несполука ставаше очевидна за всички.
И макар никой да не разчиташе на толкова бърз успех, неволно се появяваше чувство на разочарование. Присъствието на Гианея караше хората да се надяват на нещо.
Часовникът показваше точно дванадесет, когато Стоун спря своята кола.
— Да се търси по-нататък е безсмислено — каза той.
— А местността става все по-подходяща — обади се Синицин от втората кола.
— Да, но ние трябва да вярваме на думите на Гианея. Муратов — добави Стоун, — вие искахте да видите Земята. Погледнете назад!
В посоката, където се намираше станцията, ниско над върховете на почти наполовина скрилия се зад хоризонта планински хребет, на небето висеше ярко блестящ полумесец. В сравнение с полумесеца на Луната върху земното небе, този изглеждаше огромен. Аленият пръстен на атмосферата, осветен от Слънцето, позволяваше отчетливо да се види тъмната, нощна половина на земното кълбо. Дискът на Слънцето висеше недалеч, малко по-високо.
„Луна“, звезди и Слънце едновременно!
— Такава чудна картина не можеш да видиш от Земята — каза Муратов.
— Нима? — чу той гласа на Сергей. — Защо?
— Защото на Луната няма атмосфера. Нима не знаеш това?
— Сега вече го зная — отговори Синицин сред общия смях.
— Попитайте я — каза Стоун, — трябва ли да търсим по-нататък?
Гианея се учуди, когато чу превода на въпроса.
— Защо питате мен за това? — отговори тя. — Вие самите трябва да знаете какво да правите и как да постъпвате.
— Ние ви питаме — поясни Муратов, — защото се основаваме на вашите думи, по-точно на думите на Рийагейа. Той струва ми се беше казал, че базата е разположена на такова място, откъдето никога не се вижда Земята.
— Защо „струва ми се“?
— Не обръщайте внимание. Просто лошо се изразих. Нали така беше казал?