Муратов почувствува, че логиката е на нейна страна.
— Ние искаме да си спомните по-точно — каза той, — това е крайно необходимо за нас.
— Аз нищо повече не мога да прибавя към това, което вече казах.
Предадоха на Стоун съдържанието на разговора.
— Ако ние продължим по-нататък — каза той, — нямаме никакви основания да не търсим и на всички други места, както правехме това по-рано. Струва ми се, че трябва да приемем думите на Рийагейа за истина и да се основаваме само на тях. Какво е мнението на останалите?
Всички се съгласиха със Стоун.
— Тогава — обобщи той, — връщаме се обратно. Ще разглеждаме пак с предишното внимание всичко, което попадне на пътя ни, за да бъдем напълно убедени, че базата не е в тази посока.
Обратният път не донесе нищо ново.
Когато се върнаха в станцията, беше вече три часа след обед. Колкото и да му се искаше да продължи търсенето, Стоун беше принуден да се съгласи с Токарев и да отложи втората експедиция за утре.
— Вниманието е отслабено от умората — каза професорът. — Няма да има никаква полза.
Но още преди Стоун да вземе решение, Муратов знаеше, че търсенето за днес е завършено. Гианея му каза, че е изморена и никъде няма да тръгне.
— Това е много скучна работа — каза тя. — Съжалявам, че дойдох тук.
— Но утре ще дойдете, нали?
— Разбира се. И утре и през следващите дни. Трябва да бъда последователна — повтори тя харесалата й дума. — Отдавна не съм се изморявала така — прибави тя след като помълча, — макар че нищо не съм правила.
— Понякога безделието уморява повече от работата — каза Муратов. — Идете в басейна. Къпането ще ви освежи.
— Да отидем заедно — неочаквано предложи Гианея.
Муратов се смути.
— Това не е съвсем удобно — каза той.
— Но защо? — Гианея изглеждаше искрено учудена. — Не мога да разбера това. Отдавна. Марина ми казваше, че у вас не е прието съвместното къпане между мъже и жени. Но аз самата видях, че на морето се къпят заедно. И когато аз обличам бански костюм, Марина ми разрешава да плувам в басейна заедно с всички. Какво е това? Обяснете ми, Виктор! Аз много искам да ви разбера.
За кой ли път през последните дни Муратов почувствува, че стои на прага на разрешението на една от загадките, свързани с Гианея. В сравнение с другите тя беше незначителна, но все пак бе загадка. И тъй като Гианея самата питаше, имаше надежда да я разреши.
Той се съсредоточи, за да й разясни земното становище.
— За това има много причини, Гианея — каза той. — Според мен основната се състои в това, че хората са свикнали да скриват тялото си с дрехи. Постоянното носене на дрехи постепенно е довело до това, че мъжете и жените са започнали да се срамуват един от друг. Разбира се, аз приемам вашата гледна точка. И даже я смятам за по-нравствена от нашата. Но вкоренилият се в съзнанието обичай е голяма сила. Сега — добави той — разбирате ли?
Той мислеше, че съвсем задоволително е разсеял недоумението й.
— Вие нищо не ми обяснихте — каза Гианея неочаквано за него. — Но струва ми се, аз сама се досетих каква е работата. Според вас банският костюм закрива тялото и то не се вижда. Така ли?
И внезапно Муратов разбра всичко. Нейният въпрос му откри истината.
Ето къде била работата! Той бе забравил за топлинното излъчване на всички живи тела, излъчване, което Гианея и хората от нейната планета възприемат като светлина, което те виждат.
Предразсъдъкът е силно нещо. Наред с удовлетворението от разкриването на загадката, Муратов почувствува силно смущение. Костюмът не скриваше тялото му от погледа на Гианея.
А тя досега беше мислила, че и земните хора виждат нейното тяло, независимо от това дали е облечена или не.
Оттук е идвало и непонятното отсъствие на женска свенливост у Гианея. В техния свят дрехите служат само за защита от студа и прахта.
Легерие бе сгрешил. Поведението на Гианея в първия ден на срещата й със земните хора не е имало нищо общо с неговото предположение. Тя просто не е виждала никаква разлика в това дали ще бъде облечена или не.
И кройката на роклите й, която всички приемаха като проява на кокетство, е била продиктувана от някакъв обичай, но без желанието да изглежда красива или привлекателна.
И все пак роклята играе някаква роля в нейните схващания. За това говори случаят, когато Гианея е облякла подареното й в Япония кимоно и явно се е интересувала дали й прилича или не.
„Трудно е да се ориентираш в мирогледа на същество от друг свят — помисли Муратов. — Между нас съществува само външна прилика, но вътрешно ние сме съвсем различни.“
Той беше уверен, че след това, което разбра, Гианея вече няма да му предложи да отиде с нея в басейна.
Но той не съобрази, че човешкото съзнание не може да се измени за един миг. Дори мисълта, че човек може да се срамува от тялото си, в никакъв случай не можеше да възникне у Гианея. Убеди се в това, когато тя каза:
— И все пак аз не разбирам, защо да не можете да дойдете с мен.
— Да вървим! — реши той.
Гианея се зарадва съвсем по детски.
— Никак не обичам да съм сама — каза тя, като с тези думи опроверга още едно погрешно мнение. Всички смятаха, че Гианея обича самотата и търпи присъствието на Марина Муратова при себе си по силата на необходимостта. — Особено когато плувам. Сама е скучно. Ще се гоним, нали?
Тя вече беше забравила за току-що състоялия се разговор. Беше забравила, защото не му придаваше никакво значение.
— Едва ли ще успея да ви изпреваря — каза Муратов. — Аз съм лош плувец.
— Жалко, че няма топка — Гианея произнесе думата „топка“ с явен труд. — Харесва ми играта с този предмет, особен във водата. Ние играехме с Марина.
— Защо — отговори Муратов, — тук сигурно ще се намери топка. Сега ще разбера. Можем да поканим и още някого и да поиграем на водно поло.
Топка за игра на поло, разбира се, се намери. Намериха се и любители на древната игра.
Но никой не се съгласи с мнението на Муратов.
„Гианея може да прави каквото си иска — отговориха му, — а ние ще постъпваме така, както сме свикнали.“
И седем души влязоха във водата на басейна с традиционното облекло на плувците — плувки и шапки.
Гианея не само не обърна никакво внимание на „изостаналостта“ на своите партньори, но даже нищо не забеляза. И ако Муратов бе помислил по-добре, щеше да разбере, че тя не би могла да забележи това.
Играта продължи дълго и завърши с пълен разгром на отбора, в който беше Муратов и играеше срещу Гианея.