През дългите години на пътуването те бяха свикнали да гледат на сандъка като на пети член на екипажа. И го наричаха ласкаво „Гринго“, което беше човешко име.
На кораба имаше всичко. Дългите алеи, покрити с растителност, приканваха към разходки. Уютните салони, игралните и спортните зали, басейните, читалните и зрелищните автомати призоваваха към развлечения и отдих. Астрономическите пултове, кабинетите и лабораториите предоставяха всички удобства за научна работа. И до всяка каюта имаше небесносиньо помещение с продълговат басейн, сега празен.
Четиримата използуваха само алеите. Беше им нужно да се движат и те тичаха по алеите всеки ден в определено време.
До всичко останало не се докосваха — пречеше им ненавистта.
Те с удоволствие биха се възползували от небесносините помещения с басейните. Времето на полета беше за тях изтезание. Но басейните бяха празни. Дори да бяха пълни, все едно не можеха да им помогнат с нищо. Четиримата не знаеха как да предизвикат анабиосъня и как да излязат от него. Тази техника им беше напълно непозната.
Четиримата бяха първите хора от своя народ, проникнали в космоса. Ненавистта ги водеше и ръководеше постъпките им.
Ненавистта и любовта.
Те ненавиждаха бившите стопани на кораба. Обичаха свободата и предишния живот.
Но съществуваше и трето — неизвестните хора от неизвестната планета. Те бяха застрашени от тези, които четиримата ненавиждаха. И затова бързаха да помогнат на неизвестните хора и подсъзнателно, без да ги познават, ги обичаха като братя, изпаднали в същата беда като тях.
Но главното за четиримата беше не любовта, а ненавистта.
Тяхната родина сега беше свободна и можеше да живее, както беше живяла преди, до появяването на „ненавистните“.
Четиридесет и трима врагове избягнаха справедливото отмъщение. Те трябваше да бъдат настигнати и унищожени.
Ако те се завърнат и разберат какво се бе случило в тяхно отсъствие, щяха да отмъстят за смъртта на своите събратя.
Четиридесет и тримата не трябваше да се завърнат.
Четиримата не се смущаваха от това, че са само четирима. Да бяха и десетима, и сто пъти повече, пак не биха могли да се справят с могъщите пришелци. „Ненавистните“ бяха по-силни. На тях им се подчиняваха сили, неизвестни и недостъпни за народа, към когото принадлежаха четиримата.
И те се надяваха само на помощта на тези, на които сами се притичаха на помощ.
До съвсем неотдавна на родната планета на четиримата никой не мислеше за съществуването на други планети, други човечества. Никой още не се замисляше за тайната на мирозданието. Те бяха деца на природата, добри и доверчиви. Техниката им беше примитивна, знанията ограничени, животът прост.
Три поколения бяха живели под робство, при жесток и безпощаден терор и бяха работили за пришелците.
Природата на планетата беше богата и разнообразна. Тя щедро даваше на своите деца всичко, от което се нуждаеха. Хората не изпитваха глад, жажда, студ. Нямаше хищни зверове, нямаше от кого да се защищават. И почти пълното отсъствие на борба за съществуване им беше оказало лоша услуга. Разумът им беше застинал, липсваше могъщият импулс за движение напред.
По всяка вероятност не винаги е било така, защото в противен случай не би се появил човекът. Но в тази епоха беше така. И никой от тях не помнеше друго време, други условия.
Те не знаеха дали на планетата има други хора освен тях. Времето за изследване на планетата още не бе настъпило. Огромният остров, където от незапомнени времена живееха няколкото хиляди души на техния народ, от всички страни беше окръжен от океан.
Поколение след поколение се бе излежавало в люлката на природата. Разумът дремеше и бе необходим външен тласък, за да се пробуди.
Такъв тласък бе пристигането на пришелците.
Три поколения живяха под робство.
„Ненавистните“ се отнасяха към коренното население със студена жестокост. Те ги принудиха да им построят цял град. Тези, които се съпротивляваха, бяха унищожени.
Те бяха силни със знанията и техниката си. Те бяха малко и управляваха с помощта на страха.
За да запазиш живота си, трябваше да се приспособяваш. Появи се борба за съществуване.
И само за три поколения обитателите на острова неузнаваемо се промениха. Те разбраха и узнаха много неща. Развитието им направи рязък скок.
Пришелците нямаха намерение да учат покорените. Но те се нуждаеха от труда им и бяха принудени да ги запознаят отчасти със своята наука и техника.
Отнасяйки се с дълбоко презрение към жителите на острова, пришелците недооценяваха природната острота на ума, съобразителността и способностите на своите роби. Те не се замисляха за това.
И платиха скъпо.
Пробудилият се разум не можеше да се примири с насилието. И се случи това, което неизбежно трябваше да се случи.
Пришелците изчезнаха от лицето на планетата.
Но четиридесет и трима от тях бяха още живи. Те също трябваше да изчезнат!
Никой не знаеше откъде се бяха появили пришелците, какво им беше нужно тук, каква цел преследваха.
Не беше трудно да ги унищожат веднага. Но жителите на острова посрещнаха радушно неизвестните същества, които съвсем не приличаха на тях, когато осемте гигантски кораба кацнаха на острова. А след това вече беше късно. Трябваше да мине много време, за да се научат дотолкова, че да обърнат техниката на пришелците срещу самите тях.
„Ненавистните“ — така първото поколение, оказало се под тяхна власт, беше нарекло пришелците. Така ги наричаше и сегашното, четвърто поколение на островитяните.
Бяха си отишли три поколения. А пришелците бяха все същите. Като че ли властвуваха и над смъртта. Нито един от тях не беше умрял за времето на тяхното пребиваване на острова. Напротив, броят им се увеличаваше — раждаха се деца.
Но пришелците не бяха безсмъртни. Островитяните се убедиха в това, когато дълго натрупалият се гняв се изля във въстание и всички, освен четиридесет и тримата излетели, бяха поголовно унищожени.
Четиридесет и тримата се измъкнаха случайно. Те бяха напуснали планетата, без да знаят нещо за готвещото се въстание.
Един от пришелците беше излетял по-рано.
От осем кораба, на острова бяха останали шест.
Пришелците пазеха строго своите кораби, грижеха се за тях. Дали всички се канеха да напуснат планетата? Това не знаеше никой. Островитяните отдавна бяха загубили надежда.
… Четиримата летяха в неизвестните далнини.
Те не знаеха с каква цел бяха излетели четиридесет и тримата, които искаха да настигнат.
На „ненавистните“ не им стигаше една планета, те се готвеха да покорят и друга. Островитяните смятаха своя остров за „цялата“ планета.
Сред пришелците имаше и разумни хора. Някои от тях се отнасяха добре с местното население, благоволяваха да разговарят, да отговарят на въпроси.
Имаше един пришелец, когото островитяните даже обичаха, но той беше излетял заедно с четиридесет и тримата.
Наричаше се Рийагейа.