Той често говореше с хората и им беше разказвал много неща.
С каква цел? Те не знаеха.
Четиримата бяха убедени, че неизвестната планета е подобна на тяхната, че обитателите на тази планета също ще се окажат под робството на „ненавистните“.
Трябва да им разкажат всичко, да ги предупредят за страшната участ.
Четиримата можеха да направят това.
Отдавна, още по времето на второто поколение, три кораба на пришелците бяха напуснали острова и после се завърнаха. Завърнаха се със същия екипаж.
Сред тях имаше един, когото наричаха Дейа. Той имаше дъщеря на име Гийанейа.
Бащата донесе от експедицията нов, непознат на никого език.
Пришелците караха островитяните не само да работят на строежите им, но и да им прислужват. Във всеки дом имаше слуги от местното население.
В дома на Дейа като слуга работеше Мериго, млад човек с прекрасна памет, един от четиримата, които сега летяха към неизвестната цел. Но сега той вече не беше млад.
Дейа обучаваше дъщеря си на новия език. В неговия дом този език се чуваше по-често, отколкото езика на „ненавистните“, на който говореха всички.
Мериго не знаеше защо е нужно това, но без да иска научи този език.
Дейа го наричаше „испански“. И Мериго скоро разбра, че това е езикът на онази планета, откъдето се бяха върнали Дейа и неговите спътници.
А когато порасналата Гийанейа излетя заедно с четиридесет и тримата, Мериго разбра защо са я обучавали на чуждия език. Тя трябваше да разговаря с местните жители.
Той видя, че Гийанейа не искаше да излети от острова. Тя плака, но пришелците бяха жестоки не само към покорените островитяни, но и един към друг. Даже баща към дъщеря си.
Мериго и другите слуги на Дейа много пъти бяха изпитвали жестокостта на господарите. За най-малкото провинение те биваха жестоко бити, а трима от тях заплатиха даже с живота си за нищожна вина. Изгориха ги живи.
Така загина сестрата на Мериго. И той силно ненавиждаше пришелците и всичко свързано с тях.
Мериго първи узна за излитането на „ненавистните“ към другата планета.
Трябваше да излетят два кораба. Но след това, неизвестно защо, излетя само един.
Вторият, напълно подготвен, остана. Изглежда, той трябваше да стартира по-късно.
Но не успя. Избухна въстанието.
„Ненавистните“ не правеха нищо сами. И за подготовката на двата кораба бяха привлекли роби. Най-развитите и образованите.
За робите, разбира се, техниката беше неизвестна и непонятна. Те не знаеха за къде е излетял корабът. Но им беше известно, че екипажите по време на пътя ще спят, а корабът ще се управлява от загадъчен механизъм, когото „ненавистните“ наричаха „навигационен мозък“.
Този мозък сам щеше да доведе кораба до целта.
Двата кораба се подготвяха еднакво и едновременно.
И когато единият излетя, а вторият остана, когато с пришелците беше свършено, възникна план да се възползуват от този кораб.
У дълго угнетявания народ се беше развило чувство на солидарност. Те искаха да помогнат на другите да избегнат собствената им участ и добре разбираха, че не трябва да оставят живи тези четиридесет и трима.
По-точно четиридесет и двама, тъй като никой не би могъл да вдигне ръка срещу Рийагейа.
Те знаеха как да пуснат в ход механизмите на кораба. Но не знаеха нищо повече. И даже не мислеха за безумието на своя план.
Четиримата излетяха.
Мериго трябваше да разкаже всичко там, на неизвестните. И да помогне на тримата си спътници да говорят и да разбират отговорите на онези хора.
Той още отсега ги учеше на испански. Нали ако успееха да стигнат живи до целта, четиримата трябваше да прекарат целия си живот на чуждата планета. Кой би могъл да им покаже обратния път?
Само Рийагейа.
Но ще поиска ли той да направи това? Те не знаеха как ще му подействува известието за унищожението на всички негови съотечественици.
Четиримата бяха готови да не се върнат никога в родината.
— Аз отново ще се срещна там с Гийанейа — говореше Мериго. — Тя не очаква такава среща. И аз сам, със собствените си ръце ще я убия.
Колко още оставаше да летят?
Те не знаеха.
— Ето — каза Гианея. — Това е, което търсите.
Радиовръзката между четирите всъдехода беше включена през цялото време. Нейните думи, веднага преведени от Муратов, бяха чути едновременно от всички. И всички участници в експедицията по издирването и в четирите коли, също както Стоун, трепнаха радостно и развълнувано.
— Къде? — попита той на езика на Гианея.
Да я открият още на втория ден от издирването! Какъв късмет! И то след почти три години системни неуспехи.
— Точно пред вас. И то близо.
Муратов преведе отговора.
Всъдеходите спряха.
Отпред не се виждаше нищо. Същите мрачни, кафяво-сиви скали, издълбани от пукнатини, жълтеникав прах, покрил почвата с дебел слой. Високо в небето се губеха високите върхове на планините.
Никъде нищо!
Така се струваше на земните хора. Но Гианея виждаше друго.
Никой не би се сетил да търси базата на такова място. Тук никога нищо не биха намерили.