От колата, в която беше Синицин, изпълзя ярко блестящо под лъчите на Слънцето метално кълбо с гъсенични колела.
В навечерието на излитането Верьосов подробно бе описал устройството му на Муратов. Това беше много сложна и съвършена машина, плод на конструкторския и техническия труд на много хора, която по всяка вероятност сега беше обречена на гибел.
Роботът се отдалечи на десетина метра от всъдехода и спря.
Той чакаше команда.
Сабо превключи нещо на пулта за радиовръзка.
— Напред! — каза той, като отделяше всяка сричка. — Първо издирване!
Роботът се заклати бързо и запълзя по извивката на планината.
Гарсиа се премести до пеленгатора. Трябваше да следи дали няма да се появи някакъв радиосигнал. Стоун се наклони към инфрачервения екран.
Те не взеха никакви мерки за защита против възможна светкавица, подобна на тази, която се появи при анихилацията на робота разузнавач преди три години по време на експедицията с „Титов“.
Екраните не пропускаха прекалено силни светлинни лъчи и каквото и да се случеше, очите на хората бяха в пълна безопасност.
Добре се виждаше, че с приближаването си към границата на черната сянка, роботът забавяше движението си. Като живо и разумно същество, той се приближаваше към целта много внимателно. Машината не беше жива, но притежаваше високоразвит „мозък“.
След това роботът спря. Неговата предна част се потопи в тъмнината и веднага изчезна от погледа. Задната продължаваше да блести на слънцето. Създаваше се впечатлението, че нечия ръка внезапно е разрязала машината на две половини.
Щракна контактът на приемния апарат и се раздаде отчетлив метален глас:
— Пукнатина. Дълбочина два метра. Разстояние деветнадесет метра. Видимост нула.
— Това не е пукнатина — каза Стоун. — Това е изкуствена вдлъбнатина, в която се намира базата. Какво ще правим, Ласло? Да включим светлина е рисковано.
— Защо да е рисковано? — възрази Сабо. — Ще се взриви? Нека да се взривява. Нали това искаме, да унищожим тази база — той леко се наклони към микрофона и произнесе пак така ясно, както и преди, разделяйки думите на срички: — Свет-ли-на! Теле-пре-да-ва-не!
Във всички всъдеходи хората бързо превъртяха превключвателите. Долната част на големите обзорни екрани малко потъмня. Сега тази долна половина се превърна в телеекран. Горната си остана същата — за визуално наблюдение.
В черната мъгла, където се скри предната част на робота, блесна силен лъч светлина. Виждаше се, че роботът е насочил светлината на прожектора надолу. Върху телевизионните екрани се появи равната, като че прекарана с линия, граница на изкопа. Както се струваше на хората, тя се намираше на двадесет метра от робота, а според определението на самия робот — на деветнадесет.
— Приближи се! — изкомандува Сабо.
Роботът изчезна съвсем. Само светлината на прожектора показваше мястото, където се намираше.
Линията на изкопа се приближи. Не можене да има никакво съмнение, че тя е изкуствена.
— Повече светлина! — последва команда.
Добре се чуваше как там, вътре в кълбото защракаха контактите на превключвателите. Светлинният лъч се разля встрани. Яркостта му се засили.
Сега добре се виждаше целият изкоп, издълбан в скалистата почва. Той имаше правилна квадратна форма, с равно, гладко дъно.
Ето я най-после тайнствената база на чуждия свят, която хората в продължение на три години напразно търсеха!
В първия момент всички помислиха, че базата е празна. Не се виждаха нито спътниците разузнавачи, нито някакви апарати. Но след малко хората забелязаха сенките, образувани като че ли от празно място. Абсолютно невидимите агрегати на базата не бяха прозрачни, както и предполагаха, те напълно поглъщаха светлината, без да я отразяват.
Сенките бяха много и се напластяваха една върху друга. Не можеше да се определи нищо.
Сега роботът стоеше на самия край на изкопа, съвсем близо до спътниците, които безусловно се намираха тук. Но не се случваше нищо, роботът си оставаше невредим. Очакваната от всички анихилация не започваше.
Може би сега защитната апаратура е изключена? Може би тя действува само по време на полет?
— Да Се приближим и ние — предложи Стоун. — Или да изпратим разузнавачите — „хора“.
— Рано е! — късо отговори Сабо. — Внимание! Да се пуснат роботи номера осем, девет, единадесет и дванадесет.
На лунната почва излязоха четири машини. За разлика от първата те бяха дълги, пурообразни. На носа на всяка от тях стърчеше конусовидно удължение.
— Напред! Във фронт!
Като добре обучени войници от минали времена, роботите се построиха в една линия и бързо изчезнаха в мрака на извивката. Светлината от прожектора на първата машина не ги осветяваше и те не се виждаха на екраните.
— Те всичко ли разбират, каквото им се говори? — попита Гианея.
— Не — отвърна Гарсиа. — Имат определен запас от думи, които разбират и могат да произнасят.
— Вие имате ли такива машини? — попита Муратов.
Гианея се намръщи така, сякаш въпросът й бе неприятен, но отговори:
— Аз не съм виждала. Но ние имаме мислещи машини.
Металният глас на робот номер едно съобщи, че четирите помощни машини са на място и са готови за работа.
— Прах! — изкомандува Сабо. — Втора програма!
Муратов гледаше към екрана с особен интерес. Сега се осъществяваше неговата идея.
Добре се виждаше, как в ярко осветения от прожектора изкоп, излетя с огромна сила ветрилообразна струя черна боя. След нея последва втора — с червен цвят. Трета — с жълт. И накрая последната — със зелен. Разноцветната мъгла закри целия изкоп.
А когато работата на пулверизаторите завърши и мъглата се разсея, пред очите на хората се откри прекрасна картина.
Земните хора вече отдавна се бяха запознали със своите небесни съседи — планетите от Слънчевата система, отдавна вече земните очи бяха свикнали да наблюдават картини на чужда природа, да изучават растителен, а някъде и животински свят на други планети.
Не беше далеч и времето, когато мощни земни звездолети щяха да оправдаят названието си и да полетят не към планети, а към звезди, за да намерят край други слънца, в други планетни системи разумен живот, братя по разум.
Никой вече не се съмняваше в тяхното съществуване във вселената. И никой не приемаше появяването на Гианея като доказателство, защото не беше необходимо никакво доказателство за безспорната истина.
Но ако се изключат дрехите на Гианея, с които тя се появи пред хората на Хермес, никой още не беше виждал нищо, което да е направено от ръцете на разумни същества от друг свят.
И ето че сега пред очите на групата хора, според които като че нарочно се намираше и представителката на чуждия разум, със самото си присъствие потвърждаваща реалността на това, което виждаха, се появи цял комплекс от предмети, направени не на Земята, и то не отделни, несвързани помежду си предмети, а именно комплекс, обединен от една цел, един замисъл, от обща научна и техническа мисъл.