Моментът беше толкова вълнуващ, че участниците в експедицията, на които беше поръчано да фотографират базата, когато тя бъде намерена и направена видима, не си спомниха веднага за задълженията си.
Но когато операцията започна, те се сепнаха и всичко, което се случи по-нататък, навеки беше запечатано върху лентите.
Не по-малко от десет минути екипажите на петте всъдехода гледаха това, което се появи пред тях. Всеки искаше завинаги да запомни зрелището.
Двете огромни, яйцевидни тела стояха пред тях, пъстри като детски играчки. Те бяха съвсем гладки, без издатини и разширения, без нищо, което да напомня дюзи, всяко от тях дълго по четиридесет метра.
Това бяха тайнствените спътници разузнавачи, които толкова дълго занимаваха мислите на учените и доставяха безброй безпокойства и грижи на Космическата служба.
От всички страни, от малките възвишения с формата на куполи, издигащи се на не повече от двадесет сантиметра над земята, към всяко от яйцата се проточваха дълги маркучи. Беше ясно, че това е само горната част и останалото е скрито под лунната почва и за да разберат какво представлява, са необходими разкопки.
В дълбочината на ямата, в противоположния й край се виждаше някакъв дълъг предмет във формата на ромб.
Затаили дъх, хората разглеждаха базата и спътниците, изникнали сякаш от небитието.
Всичко беше неподвижно, застинало, като че ли сковано от ужасяващия мраз на лунната сянка.
Боята почти не беше докоснала почвата и всичко, което бе подложено на нейното действие, се открояваше много релефно. Ромбът, куполите, маркучите и самите спътници разузнавачи изглеждаха метални, но дали наистина бяха такива пречеше да се определи същата тази боя, която ги беше направила видими.
Сабо наруши дългата тишина.
— Приберете пулверизаторите! — гласът му звучеше все така равно и спокойно, както преди. — Внимание! Да се пуснат роботите номер втори и трети!
Появиха се механизми, които по нищо не напомняха първите. Това бяха роботи-„хора“, с крака, ръце и кръгли стъклени „глави“. Малко тромаво, но бързо, те се отправиха към изкопа.
Четирите пурообразни машини се върнаха, всяка при своя всъдеход и бяха прибрани вътре.
Настъпи най-отговорният и най-интересният момент в операцията.
Кибернетичните автомати можеха да направят пълно и детайлно изследване на всеки предмет както отвън, така и отвътре, без да нарушават външната обвивка. Бързо и много точно те определяха размерите, материала, химичния състав, „виждаха“ всичко, което се намираше вътре, можеха да се справят с всяка схема, даже толкова сложна, колкото и тяхната собствена.
Такива роботи се използуваха често за най-различни цели и обикновено те пазеха получената информация в своята „памет“ като я предоставяха при поискване. Този път в конструкцията им беше направено изменение. Налагаше се да се съобразяват с възможността за унищожение на роботите от защитната апаратура на базата или спътниците. Всичко, каквото успееха да узнаят, роботите щяха да предадат незабавно в щабния всъдеход.
Сабо се приготви за приемане на съобщенията.
Но дали ще успеят да разберат нещо? Ще „допуснат“ ли това спътниците и тяхната база?
Повечето се съмняваха в успеха.
Робот номер две като се приближи до края на отвесния склон се спусна на площадката. Номер трети нещо се забави, но след това се спусна и той.
— Номер първи! — изкомандува Сабо. — Предавам управлението! Второ издирване!
— Второ издирване! — равнодушно повтори невидимото на екраните кълбо.
Муратов си спомни обясненията на Верьосов. Двата робота-„човека“ преминаваха под командата на електронния мозък, затворен в кълбото и сега ще изпълняват само неговите заповеди. Кълбото се намира по-близо до мястото на действие и има пряка зрителна връзка с изпълнителите. На него ще му стигне „съобразителност“ и при най-неочакван обрат да вземе правилно решение много по-бързо, отколкото би могъл да направи това човек.
Роботите се разделиха. Единият се отправи към най-близкия спътник, а другият — към ромба.
Базата не реагираше. Създаваше се впечатление, че там няма никаква защитна апаратура срещу навлизането на чужди тела.
Защо бездействува?
Муратов погледна към Гианея. Тя наблюдаваше с нескриван интерес. Върху лицето й не се виждаше никаква тревога.
За какво мислеше тя в този момент? Какво чувствуваше?
Земните хора се канеха да проникнат в тайната, която съотечествениците на Гианея искаха да скрият от тях. Тя не можеше да се отнася към това с пълно равнодушие, но външно изглеждаше точно така.
Изведнъж робот номер три спря и като се обърна, тръгна обратно към кълбото.
— По всяка вероятност той е решил, че изследването трябва да се прави едно след друго — каза Стоун, като имаше предвид електронния мозък. — Страхува се от объркване при едновременно подаване на информация.
— Да, изглежда, че е така — съгласи се Сабо.
Робот номер две безпрепятствено се приближи до ромба.
Върху таблото на приемния апарат светна зелената точка на сигналната лампичка, зад стъклото на тясното „прозорче“ с лек шум запълзя лентата на записа.
Роботът беше пристъпил към работа.
Той действуваше последователно, с хладнокръвието на машина. Съобщи размерите на ромба, подчерта, че по-голямата му част е вградена в скалата и пристъпи към материала, от който беше направена външната повърхност.
Отначало всичко вървеше гладко. Върху лентата бързо се отпечатваха знаците на химичните елементи. Желязо, алуминий, манган, калций.
Но ето, че се появи въпросителен знак. Това означаваше, че роботът е срещнал неизвестен елемент или сплав от няколко, която той не може да разложи.
Втори въпросителен знак… трети!
— Лошо! — каза Сабо. — Конструкцията не е обмислена докрай. Той не може да прави непознати анализи.
— Нищо подобно — в говорителя се раздаде нечий глас от друг всъдеход. — В него е заложена програма за всякакви анализи, които някога са били правени на Земята. А това, което не могат или засега не умеят да правят хората, естествено не може и той.
— Нямаме нужда от адвокат — пошегува се Сабо. — Тази професия отдавна е изчезнала.
— Дали ще се досети да отреже парче от ромба за анализ на Земята? — попита Стоун.
Не се наложи Сабо да отговаря на този въпрос. Вместо него отговори кълбото.
Те видяха как роботът извади някакъв инструмент. По всяка вероятност, трион. Посипаха се искри.
— Материалът не се поддава — сухо съобщи електронният мозък. — Изпратете друг.
— По-съвършен няма — отговори Сабо.
— Прекратявам — каза кълбото.